О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 163
гр. София, 17.03.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на десети март през две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 645 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Л. Л. Л. срещу определение № 4 от 06.01.2015г. по ч. т. д. № 3077/2014г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, с което е оставена без разглеждане частната му касационна жалба против определение № 19832 от 22.10.2013г. по ч.гр.д. № 12325/2013г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлена частната жалба на Л. срещу заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417, т.2 ГПК от 14.09.2009г по ч.гр.д. № 42914 / 2009г. на СРС.
Частният жалбоподател моли да се отмени атакуваното определение, като неправилно. Излагат се аргументи, че позовавайки се на Тълкувателно решение № 4 / 18.06.2014г. по тълк.д. № 4/ 2013г. на ОСГТК на ВКС, съставът на ВКС е придал обратна сила на този източник на правото, тъй като въззивната частна жалба е подадена преди това – на 22.10.2013г. Позовава се на нарушение на чл.2 и чл.7 ГПК.
Ответникът по частната жалба не представя отговор по нея.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на частния жалбоподател, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна.
За да остави без разглеждане подадената от Л. частна касационнеа жалба срещу определението на окръжния съд, тричленният състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение е приел, че атакуваното въззивно определение не подлежи на касационен контрол, съобразно даденото разрешение в т.8 от Тълкувателно решение № 4 / 18.06.2014г. по тълк.д. № 4/ 2013г. на ОСГТК на ВКС ГПК, че въззивните определения, постановени в заповедното производство, не подлежат на касационно обжалване.
Определението е правилно.
Съгласно чл.130, ал.2 ЗСВ, тълкувателните решение са задължителни за всички органи на съдебната власт, вкл. за съставите на ВКС. Към момента на постановяване на определението по частната касационна жалба Тълкувателно решение № 4 / 18.06.2014г. по тълк.д. № 4/ 2013г. на ОСГТК на ВКС ГПК е било прието, поради което за първия тричленен състав на ВКС е било задължително възприемането на даденото в него разрешение за необжалбаемост пред ВКС на въззивните актове, постановени в заповедното производство. Доколкото обжалваемостта на съдебните актове се установява с императивни правни норми, приложението им не обуславя нарушение на чл.2 и чл.7 ГПК.
Предвид изложеното, обжалваният акт на първия тричленен състав на Върховния касационен съд, като правилен, следва да бъде потвърден.
Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, на основание чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА определение № 4 от 06.01.2015г. по ч. т. д. № 3077/2014г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.