О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 163
София, 02.10.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като изслуша докладваното от съдията Николова ч. гр. дело № 2620 от 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Г. Г. С. от [населено място] село, [община], чрез процесуалния представител адв. Н. Д., против въззивното определение № 67 от 18.04.2017 год., постановено по в. ч. гр. д. № 64/2017 год. на Окръжен съд – Силистра.
С частната касационна жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно, тъй като е нарушена Конституцията на Република България, където е упоменато, че частната собственост е неприкосновена.
В изложението към частната касационна жалба искането за допускане на касационно обжалване се обосновава с оплакването, че предявеният иск за собственост неправилно е отхвърлен с доводи за ненадлежна индивидуализация на процесния имот. Частният жалбоподател сочи, че е останал с убеждението, че съдилищата не искат да уважат исковата претенция, с което нарушават конституционните му права. Развити са съображения, че практиката на съдилищата относно незаявената за възстановяване до този момент земеделска земя е противоречива, като е приложено решение № 64 от 30.03.2016 год. по гр. д. № 4672/2015 год. на ВКС, I г.о.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия, след преценка на релевираните доводи и основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК намира следното:
Подадената частна касационна жалба е в срок. Същата е срещу въззивно определение, подлежащо на касационна проверка съобразно критерия на чл. 274, ал. 4 ГПК, вр. с чл. 280, ал. 2 ГПК- предмет на делото е иск за собственост на земеделска земя – нива, в землището на [населено място], [община].
След преценка на данните по делото настоящият състав намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, поради следните съображения:
С обжалваното определение е потвърдено определение № 145 от 15.03.2017 год., постановено по гр. д. № 70/2017 год. на Район съд – Тутракан, с което на основание чл. 129, ал. 3 ГПК е прекратено производството по предявения от Г. Г. С. иск срещу ОбСЗ – [населено място] и [община] с искане [община] да бъде осъдена да върне собствеността върху земеделска земя, представляваща нива с площ от девет декара, находяща се в землището на [населено място], [община], местността „П.”. Въззивната инстанция приела, че обжалваното определение е правилно, тъй като ищцата не е изпълнила в определения срок дадените указния по отстраняване на констатираните от съда нередовности на исковата молба – процесният имот не е надлежно индивидуализиран с посочване на неговите граници и не е представена данъчна оценка. Въззивната инстанция е изложила и съображения, че ищцата е пропуснала сроковете за предявяване на иска по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ, поради което възстановяването на собствеността чрез иск за собственост по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК или иск по чл. 108 ЗС е процесуално недопустимо.
Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 год. на ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането до касационно разглеждане. Въпросът трябва да се изведе от предмета на спора и да е от значение за решаващата воля на съда, както и да е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК.
В разглежданата хипотеза касационно обжалване не може да се допусне, тъй като не е налице общото основание за допускане на касационно обжалване. Частният жалбоподател не сочи конкретен правен въпрос от значение за решаващите изводи на въззивната инстанция. Въведените оплаквания, че неправилно е отхвърлен предявеният иск за собственост не кореспондират с действителното положение. Производството е във фазата по проверка на редовността на исковата молба, поради което липсва произнасяне по основателността на заявената искова претенция. Следва да се отбележи, че изложените от въззивния съд допълнителни съображения за изтичане на срока по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ са неотносими към предмета на частното въззивно производство. Исковата молба е върната поради неизпълнение на дадените от съда указания по реда на чл. 129, ал. 3 ГПК. Въпросът за принадлежността на правото на собственост, с оглед подържаните от ищеца твърдения за непроведена процедура по реституция по реда на ЗСПЗЗ, е въпрос по същество и е ирелевантен за редовността на исковата молба. Въведените оплаквания във връзка с убеждението на частния жалбоподател, че съдът не иска да уважи исковата му претенция, както и съображенията за противоречива съдебна практика относно незаявената за възстановяване до този момент земеделска земя не представляват поставяне на относим правен въпрос, поради което и при липса на общо основание касационното обжалване не може да бъде допуснато.
С оглед на тези съображения настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по частната касационна жалба на Г. Г. С. от [населено място] село, [община], чрез адв. Н. Д., срещу определение № 67 от 18.04.2017 год., постановено по в. ч. гр. д. № 64/2017 год. на Окръжен съд – Силистра.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: