2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ по гр. д. № 1213/11 г. на ВКС, І ГО, стр.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 163
гр. София, 02.03.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети февруари през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 1213 по описа за 2011 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
А. Л. Ш. и Л. К. Ш. обжалват решение № 1185 от 04.08.2011 г. по гр. д. № 677/11 г. на Окръжен съд [населено място]. К. считат че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Ответниците по касация Д. Г. В., М. Д. В. и В. П. Т. не вземат становище.
ВКС, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение от 10.12.2010 г. по гр. д. № 4428/09 г. на Районен съд [населено място], с което е отхвърлен предявения от А. и Л. Ш. установителен иск за собственост на ПИ № 56784.383.455 по КК на [населено място]. Съдът е изложил съображения, че спорът между страните бил решен с влязло в сила решение по гр. д. № 3849/95 г. на Районен съд [населено място] и не може да бъде пререшаван отново. Освен това, не било установено че ищците са придобили имота по давност. Ответниците се легитимирали като възстановени собственици на имота с решение на ОСЗ № 2 от 20.07.1992 г. Ищецът Ш. бил държател на имота от 1992 г. до 1997 г. по договор с Община [населено място]. От 1998 г. било висящо изпълнително дело въз основа на изпълнителен лист издаден по гр. д. 3849/95 г., прекратено през 2008 г. на основание чл. 433 т. 8 ГПК. Затова, съгласно чл. 115 ал. 1 б. „ж” ЗЗД вр. с чл. 84 ЗС, ищците не са придобили имота по давност.
Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на посочените от касатора доводи и твърдения. В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК той е длъжен да посочи правен въпрос който е от значение за решаване на спора по конкретното дело. ВКС не може да формулира правния въпрос въз основа на сочените факти и обстоятелства в жалбата, а може само да даде квалификация на правния въпрос, да го конкретизира и уточни, като изхожда от обстоятелствената част на изложението. Н. на правния въпрос е основание за недопускане на касационното обжалване.
Настоящият състав приема, че в изложението не е формулиран съществен за спора правен въпрос, който е от значение за изхода на делото и по него въззивният съд да се е произнесъл в противоречие с практиката на ВС и ВКС. В него е разгледан теоретично института на придобивната давност, което не е основание за допускане на касационно обжалване. Независимо, че е приложена съдебна практика, при липса на формулиран въпрос тя не може да бъде свързана с решаващата дейност на съда при преценката на конкретните за спора факти и не е достатъчна за да обоснове допускане на жалбата до касационно обжалване.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1185 от 04.08.2011 г. по гр. д. № 677/11 г. на Окръжен съд [населено място].
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: