О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№163
Гр. София, 20.09.2018 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Второ отделение в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА
КРАСИМИР ВЛАХОВ
като разгледа докладваното от съдия Влахов ч. гр. д. № 3101 по описа на ВКС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба Л. Т. Л. срещу Определение № 57 от 15.01.2018 г. по ч. гр. д. № 770/2017 г. на Софийския окръжен съд в частта, с която е потвърдено Определение № 67031 от 24.10.2017 г. по гр. д. № 1512/2016 г. на Б. съд- за прекратяване на производството по делото по отношение на ответниците Народно читалище „Развитие”- [населено място] и [община], на основание чл. 299, ал. 2 ГПК. Жалбоподателят поддържа становище за незаконосъобразност на въззивното определение, поради което иска неговата отмяна и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на производството срещу посочените ответници.
В приложено към касационната частна жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани процесуалноправни въпроси, които според жалбоподателя са от обуславящо значение за правилността на обжалваното въззивно определение. Уточнени и конкретизирани съобразно указанията на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. д. № 1/ 2009 г. на ОСГТК, тези въпроси са, както следва:
1. Силата на пресъдено нещо, формирана от влязло в сила съдебно решение по иск за собственост, включва ли придобивно основание /реституция/, произтичащо от закон, влязъл в сила след приключване на устните състезания пред първоинстанционния съд, и съответно допустимо ли е на това основание предявяване на нов иск за собственост на същия имот? По отношение на този въпрос се поддържа наличието на предвиденото в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК основание за допускане на касационно обжалване, доколкото произнасянето на касационната инстанция би било от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото предвид липсата на практика на ВКС по въпроса.
2. Необходимо ли е за уважаване на иск за собственост по отношение на имот, възстановен на основание ЗВСВОНИ, доказване на правото на собственост на наследодателя на ищеца, или е достатъчно да се установи отнемане на имота от него? По този въпрос жалбоподателят поддържа, че касационното обжалване следва бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като произнасянето на въззивния съд е в отклонение от практиката на ВКС по въпроса.
Ответниците по частната жалба- Народно читалище „Развитие”- [населено място] и [община] не са депозирали отговори в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима- подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 276, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт на въззивния съд, попадащ в приложното поле на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото с обжалваното въззивно определение е потвърдено първоинстанционно определение, преграждащо по-нататъшното развитие на производството.
За да постанови определението си, с което е потвърдил първоинстанционното определение за прекратяване на производството по отношение на ответниците Народно читалище „Развитие”- [населено място] и [община], въззивният съд е приел, че повдигнатият между страните спор за собственост е разрешен със сила на пресъдено нещо, доколкото с влязло в сила решение по гр.д.№ 785/ 1996 г. на Ботевградския районен съд е отхвърлен предявеният от ищеца против посочените ответници иск за собственост на същия имот /дворно място в [населено място], представляващо УПИ VІ-33 от кв.6, заедно с построената в имота двуетажна паянтова сграда/ на същото основание /наследствено правоприемство от П. Н. П./ Т., придобила имота по давност в периода 1935 г.- 1958 г., като през 1958 г. същият е бил отнет от държавата без основание/. В мотивите си въззивният съд е посочил, че в случая позоваването от страна на ищеца на разпоредбата на чл. 2, ал. 2 ЗВСВОНИ не представлява въвеждане на ново основание, което да не е обхванато от обективните предели на силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение, тъй като цитираната материалноправна разпоредба следва да се приложи от съда служебно, и без позоваване от страна на заинтересуваното лице, и по същество същата не предвижда ново правно основание за придобиване на собствеността, а само възстановяване на действително притежавани в миналото права, които в случая са отречени с влязло в сила съдебно решение между страните.
При тези решаващи правни мотиви, поставени в основата на обжалваното въззивно определение, настоящата касационна инстанция намира, че не са налице предпоставките на процесуалния закон за допускане на исканото касационно обжалване. Въпросът, дали обективните предели на силата на пресъдено нещо включват придобивно основание, произтичащо от закон, влязъл в сила след приключване на устните състезания пред първоинстанционния съд, поначало е неотносим, доколкото не кореспондира с данните по конкретното дело, а и не е съобразен със закона. Силата на пресъдено нещо се формира за спорното материално право, въведено с основанието и петитума на исковата молба, а основанието на иска са посочените от ищеца факти, които съдът подвежда под приложимата правна норма и обявява в диспозитива като правни последици, които се ползват със сила на пресъдено нещо /т. 18 от ТР № 1 от 04.01.2001 г. по гр.д.№ 1/ 2000 г. на ОСГК/. Не се въвежда ново основание, когато в един последващ процес ищецът не се позовава на различни факти, от които произтича спорното право, а само на правна норма, от която извежда изгодни за себе си правни последици. Затова и практиката на ВКС приема, че съдебно решение по иск за собственост, в което неправилно е квалифицирано основанието, на което се твърди да е придобито правото, на това основание не е недопустимо като постановено по непредявен иск, а само неправилно поради нарушаване на материалния закон /Решение № 139 от 16.06.2016 г. по гр.д.№ 3400/ 2014 г. на І г.о./. В конкретния случай нормата на чл. 2, ал. 2 ЗВСВОНИ не представлява правно основание на иска, а приложим материален закон, който съдът е бил длъжен да обезпечи и при предходното заведено от ищеца дело с оглед наведените от последния факти /отнемане на процесния имот без основание от държавата през 1958 г./, за което е без всякакво значение, че нормата е влязла в сила след завеждане на делото, след като същата със сигурност е била част от действащото право още при постановяване на решенията и на двете инстанции по същество, и в този смисъл е следвало да бъде съобразена. Причината въззивната инстанция в лицето на Софийския окръжен съд да не обсъди тази разпоредба в решението си не е нейната неприложимост, а формираният извод, че процесният имот изобщо не е бил собственост на наследодателя на ищеца на релевираното основание /придобивна давност/, поради което и имотът не е могъл да бъде възстановен независимо на какво основание. Вторият поставен от касатора процесуалноправен въпрос също е неотносим, доколкото същият има отношение към материалноправната легитимация на страните при разглеждане на спора за собственост по същество, докато в конкретния случай предмет на обжалване е въззивно определение за прекратяване на производството поради липса на процесуална предпоставка за неговата допустимост по смисъла на чл. 299, ал. 2 ГПК.
С оглед горното, не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното определение на Софийския окръжен съд.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 57 от 15.01.2018 г. по ч. гр. д. № 770/2017 г. на Софийския окръжен съд, по частната касационна жалба на Л. Т. Л..
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: