О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 163
София, 24.02.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 16.02. две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.И.
т.дело №599 /2011 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК по повод постъпила касационна жалба от [фирма], [населено място], чрез адвокат Ж. К., с вх.№2317/13.04.2011 год. на Пловдивския апелативен съд срещу Решение №105 от 17.02.2011 год. по т.д.№5/2011 год. на Пловдивския апелативен съд ТО, с което е потвърдено решение №1024 от 25.10.2010 год. по гр.д.№1024/2009 год. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от касатора срещу [фирма], при участие на третите лица-помагачи [фирма] [населено място] и Минерални Ресурси О. Италия, встъпили в процеса на основание чл.218 ГПК да помагат на страната на ответника, иск с правно основание чл.87, ал.3, ЗЗД за разваляне на сключения между главните страни договор за покупко- продажба. С нотариален акт №87 , том ІІ, рег.№2985 от 06.06.2008 год. по нот.д.№251/2008 год. на нотариус П. К. ищецът- касатор е продал на ответника описаните в акта недвижими имоти на обща стойност 870 000 лв. Поради частичното й заплащане от ответника-купувач- в размер на 477 446.50 лв., ищецът [фирма] е предявил иска правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД. На дружеството ответник [фирма] е назначен особен представител, тъй като представляващ и двете дружества е лицето Г. С.. Пловдивският апелативен съд е възприел крайните изводи на Пазарджишкия окръжен съд за неоснователност на така предявения иск, но по други съображения. Приел е, че съобразно формалното прилагане на закона, предявеното от ищеца право за съдебно разваляне на сключения договор на основания чл.87, ал.3, ЗЗД е основателно, но то е упражнено при безспорна липса на интерес от това разваляне, поради което волеизявлението за разваляне на договора представлява злоупотреба с право по смисъла на чл.57, ал.2 от Конституцията и чл.8, ал.2 ЗЗД и е нищожно по смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД. Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено в противоречие на материалния закон- чл.87, ал.3, ЗЗД и чл.26, ал.1, ЗЗД, както и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила-чл.6, ал.2 ГПК за диспозитивното начало, чл.5 ГПК- за принципа на законността, чл.218 ГПК за допускане встъпването на третите лица-помагачи, както и че е необосновано.
Ответникът по касационната жалба оспорва основателността на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол. В изложението си за основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, в нарушение на чл.284, ал.3, т.1 във вр. с ал.1,т.3 ГПК касаторът не е формулирал точно значими за изхода на делото правни въпроси, представляващи общото основание за селектиране на касационната жалба. Така в раздел І”Относно материалноправния въпрос” подробно се е спрял на фактическата страна на спора, възпроизвел е правния извод на съда за формалната основателност на иска, но въз основа на тях въобще не е формулирал правен въпрос, относим към крайния извод на съда за неоснователността на иска с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД, поради злоупотреба с правото на иск. Лимитирането на обхвата на касационната проверка от посочените в жалбата основания се отнася и до основанията за достъп до касация/ арг. от чл.290, ал.2 във вр. с чл.284, ал.3, т.1, ГПК/. Липсата на формулиран конкретен материалноправен въпрос от значение за крайните правни изводи на съда е достатъчно само по себе си, за да се откаже достъп до касация. В случая не е налице и допълнително подържаното основание по чл.280, ал.1,т.1 и т.2 ГПК, защото между обжалваното решение и посочената съдебна практика няма пълна обективна идентичност, тъй като в приложените решения съдилищата никъде не са обсъждали иска с правно основание чл.87, ал.3, ЗЗД във връзка със злбоупотреба с право.
Соченото в раздел ІІ на Изложението „Относно процесуалноправни въпроси” нарушение на чл.218-223 ГПК също не представляват основание за достъп до касация. Доводите за нарушаване правилата за конституирането на третите лица помагачи, на са обусловили правните изводи на съда за неоснователност на предявения между главните страни иск с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД. Дори и да е допуснато нарушение на чл.218-223 ГПК, то не е съществено, тъй като не може да има негативни последици в същия или в друг процес. Последица от неправилното привличане на третите лица е само това, че те няма да бъдат обвързани от това определение, затова и те нямат право да го обжалват/чл.220 ГПК/.
В раздел ІІІ от изложението-„Относно точното прилагане на закона” касаторът се е спрял отново на фактическата обстановка, свързана с представителството на страните по сделката и в процеса, както и подробно на теориите за субективна и обективна злоупотреба с право, без да формулира конкретния правен въпрос чрез правните изводи на съда. Значението на поставения правен въпрос се определя от конкретните правни аргументи на съда по същество, а не от приетата фактическа обстановка и съществуващите в науката правни теории.
В т.2 от същия раздел касаторът е формулирал два конкретни въпроса, за които подържа допълнителното основание за селектиране на касационната жалба по чл.280, ал.1,т.3 ГПК,а именно: 1.”Потестативното право за разваляне на двустранен договор по съдебен ред/чл.87, ал.3 ЗЗД/ попада ли под режима на действителност на правните сделки, установен в чл.26, ал.1, ЗЗД” и 2/„Може ли съдът като установи, че е осъществен фактическият състав на правната норма, да пренебрегне принципа на върховенство на закона и да правораздава по целесъобразност”. Първият поставен въпрос е от значение за изхода на делото, но при него липсва подържаното допълнителното основание за достъп до касация. Нормите на чл.26, ал.1 и чл.87, ал.3 ЗЗД са ясни и категорични и не се нуждаят от изправително тълкуване. Във втория поставен въпрос касаторът допуска смесване на основанията за касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК с тези за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК. Въпросът е относим към твърдяната евентуална неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на чл.87, ал.3, ЗЗД във вр. с чл.26 ал.1 ЗЗД и в нарушение на сочените принципи на правото, които основания не могат да бъдат същевременно и основания за селектиране на касационната жалба.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване Решение №105 от 17.02.2011 год. по т.д.№5/2011 год. на Пловдивския апелативен съд, ТО, с което е потвърдено решение №1024 от 25.10.2010 год. по гр.д.№1024/2009 год. на Пазарджишкия окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: