2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 163
София, 25.02.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д.N 884 по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца Н. против Решение № 875 от 30.05.2012г., постановено по въззивно търговско дело № 4049/2011г. на Софийски апелативен съд.
С него е потвърдено решението на Софийски окръжен съд по т.д.№ 42/2011г. за отхвърляне на предявените от Н. срещу [фирма] /н/ и Р. С. С. иск с правно основание чл.647,т.3 ТЗ – за обявяване на недействителен по отношение на кредиторите на първия ответник, на сключения на 03.09.2008г. с нот.акт № 100, нот.дело № 461/2008г. на нотариус З. Т., договор за покупко-продажба на недвижим имот-апартамент № 39, находящ се в [населено място],[жк]с административен адрес [улица], находящ се във вх.”А” на шести жилищен етаж и за отмяната на нотариалния акт на основание чл.537,ал.2 ГПК и иск с правно основание чл.647,т.2 ТЗ за обявяване за недействителен по отношение на кредиторите на [фирма] /н/ на сключения на 11.02.2009г. с нот.акт № 55, нот.дело № 53/2009г. на нотариус В. В. договор за прехвърляне на 0.480% идеални части, равняващи се на 16.89 кв.м. от УПИ № ІV-66 от кв.3Б по плана на [населено място], м.”Овча купел 2”, с административен адрес [улица], целият с площ 3 500кв.м. и за отмяна, на основание чл.537,ал.2 ГПК на същия нотариален акт.
В касационната жалба се посочва, че атакуваното решение е неправилно поради съществено нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила и се иска отмяната му. Поддържа се, че в нарушение на разпоредбата на чл.194,ал.2 ГПК въззиввният съд е приел, че за процесния недвижим имот, предмет на нот. акт № 100/98г., който е неоспорен официален документ, ответникът е получил цена, различна от посочената в него. Излагат се доводи, че незаконосъобразно е прието в обжалваното решение, че предварителният договор от 01.06.2005г. е този, който урежда правоотношенията между страните по повод на процесната продажба, и че той е „сделката” по смисъла на чл.647,т.3 ТЗ, по отношение на която следва да бъде преценявана еквивалентността на престациите.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се посочва, че съдът се е произнесъл по материалноправния въпрос за момента, към който се преценява еквивалентността на престациите в хипотеза на иска по чл.647,т.3 ТЗ, като изводът на САС, че това е датата на сключването на предварителния договор е в противоречие с решения на ВКС по този въпрос, постановени по реда на отменения ГПК и по реда на чл.290 ГПК- основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1, т.1 и 2 ГПК. Позовава се на Решение № 385/08.03.2002 по гр.д.№ 2373/2001г. на ВКС, в което е прието, че преценката за равностойността на престациите в хипотезата на чл.646,ал.2,т.4 ТЗ се прави с оглед на стойността им към момента на сключването на окончателния договор, тъй като предварителният, макар и да съдържа всички условия за действителността на окончателния, включително и цената, няма вещноправен ефект. Посочва и постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 11/02.22.2011 по т.д.№ 893/2010г. на ВКС, ТК, І т.о., в което е възприет същият правен извод. Поставен е втори материалноправен въпрос, разрешен в обжалваното решение в противоречие с постановено по реда на чл.290 ГПК Решение № 118/06.10.2010г. по т.д.№ 1053/2009г. на І т.о. на ВКС-за възможността клаузите на предварителния договор да бъдат променяни при последващо сключване на окончателния договор.
От насрещната страна Р. С. С. е постъпил отговор срещу основателността на касационната жалба и искането за допускане на касационно обжалване на решението.
Касационната жалба е допустима с оглед разпоредбите на чл.280, чл.283 и 284 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението.
Въззивният съд е приел, че между ответниците е бил сключен предварителен договор от 11.01.2010г. с предмет апартамента, прехвърлен с атакувания нотариален акт № 100/03.09.2008г. С този договор са били уговорени всички съществени елементи на окончателния, включително и цената. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл.5.1 от предварителния договор, съгласно която договорената цена не подлежи на промяна до снабдяване на възложителя с нотариален акт за собственост. Приел е, че осъществената с нотариалния акт продажба представлява изпълнение на поето с предварителния договор задължение на изпълнителя, осъществено в съответствие с уговорените в него и неподлежащи на промяна основни елементи, поради което преценката за наличието на неравностойност на разменените престации следва да бъде направена към датата на сключването на предварителния договор, а тя е извън двугодишния период по чл.647,т.3 ТЗ. Посочил е, че към този момент средната пазарна цена на апартамента е 28 433лв., а по предварителния договор са заплатени 29 680евро с левова равностойност 58 049лв., поради което липсва и другата кумулативна предпоставка на иска по чл.647,т.3 ТЗ- значителна неравностойност между даденото и полученото. Изводът за неоснователност на иска по чл.647,т.3 е обусловил и извода за отхвърляне на иска по чл.647,т.2- за обявяване за недействително по отношение на кредиторите на дружеството сделката, предмет на нот.акт № 55/11.01.2010г. за прехвърляне на идеални части от терена, върху който е построена сградата и апартаментът, предмет на нот.акт № 100/03.09.2008г. Съдът е приел, че прехвърлянето на идеалните части с нот.акт № 55/2010г. е осъществено в изпълнение на сключения извън двугодишния период предварителен договор, по който цената е изцяло заплатена, сделката не е безвъзмездна и не попада в хипотезата на иска по чл.647,т.2 ТЗ.
Не е налице приложното поле на касационното обжалване по поставения от касатора материалноправен въпрос за момента към който се преценява еквивалентността на престациите в хипотеза на предявен отменителен иск по чл.647 т.2 ТЗ и постановеното решение не е в противоречие с цитираната от касатора съдебна практика и задължителната такава, формирана по реда на чл.290 ГПК.
Въззивният съд е приел, че осъществената с нот.акт продажба представлява изпълнение на поето с предварителния договор задължение на изпълнителя, осъществено в съответствие с уговорените в него основни елементи, поради което преценката за наличието на неравностойност на разменените престации следва да бъде направена към датата на сключването на предварителния договор, а тя е извън двугодишния период по чл.647,т.3 ТЗ, а и не е налице сочената нееквивалентност.
Решаващият извод на съда е, че нотариалната сделка е сключена в изпълнение на клаузите на предварителния договор и то след окончателно плащане на цената на имота, уговорена с него, което било и условието за нотариалното изповядване. Съдът е отчел в съобразителната част на мотивите, че се касае за договор съдържащ в себе си характеристиките на предварителен и договор за изработка /проектиране, построяване и прехвърляне правото на собственост/ и че след изпълнението на задълженията на несъстоятелния длъжник- изпълнител за проектиране и построяване, и на задълженията на възложителя и купувач за плащане на пълната строителна стойност, нотариалният акт е сключен в изпълнение на единствено останалото непрестирано по предварителния договор задължение на длъжника за прехвърляне на собствеността при спазване на специалната форма на чл.18 ЗЗД.
С оглед на това, изводите на въззивния съд не са в противоречие с принципно застъпваното от ВКС становище, че определящият момент, към който се съпоставя еквивалентността на престациите при преценката дали даденото от търговеца в несъстоятелност значително надхвърля стойността на полученото е моментът на сделката. Изводите на Софийски апелативен съд са формирани на база обсъждането на спецификата на вида на договора, на основанието, на което длъжникът е „дал” и е получил насрещната престация, на преценката на релевантния факт, че окончателния договор е сключен в изпълнение на предварителния договор и че към момента на сключването на окончателния, цената на имота е била заплатена.
Не са налице и предпоставките за допускане на касационно обжалване по втория поставен от касатора въпрос за възможността клаузите на предварителния договор да бъдат променяни при последващо сключване на окончателния договор и позоваването на т.1 на чл.280,ал.1 ГПК –противоречие с Решение 11/ от 06.10.2010г. по т.д.№ 1053/2009г. на І т.о. е неоснователно.
Без значение за изхода на настоящия спор е правният въпрос дали страните могат до сключването на окончателния договор да внесат съществени изменения в предварително уговорените клаузи по него. Решаващите изводи на съда не са обусловени от обсъждането на този въпрос в мотивите, защото същественото за спора е не дали страните могат да предоговорят цената на имота по предварителния договор, а извода на апелативния съд, че цената на имота е била заплатена преди сключването на окончателния договор, в изпълнение на него, за което спор между тях не е имало.
Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и на въззивното решение в частта по иска по чл.647,т.2 ГПК поради липса на поставен правен въпрос, липса на посочено допълнително основание и поради обусловеността на изводите на съда по този иск от изхода на спора по отменителния иск по т.3 на чл.647 ТЗ.
Разноски за настоящото производство не се присъждат, тъй като не са поискани от депозиралия отговор ответник.
По изложените съображения съставът на ВКС, ТК, Първо т.о:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 875 от 30.05.2012г., постановено по въззивно търговско дело № 4049/2011г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.