О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№163
гр. София, 25.09.2019 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
Емилия Донкова
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч.гр.д. № 3083 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Я. Ю. А.-М. срещу определение № 1847 от 20.06.2019г. постановено по ч.гр.д. № 1114/2019г. на Варненски окръжен съд, с което е оставена без уважение частната й жалба против протоколно определение от 10.05.2019г. по гр.д. № 11420/2018г. на Варненски районен съд, за спиране на основание чл. 299, ал. 1, т. 4 ГПК на производството по делото до приключване на спора по гр.д. № 11435/2018г. на същия съд.
В частната жалба се поддържа, че определението е очевидно неправилно, тъй като не може да се обоснове преюдициалност на спор за един имот със спор за друг имот. Освен това са допуснати и съществени процесуални нарушения, а именно: без да са приети за съвместно разглеждане исканията за възстановяване на запазена част и за включване в делбената маса на други имоти, е постановено спиране на процеса, за изчакване изхода от установителен иск по чл. 21, ал.4 СК за друг имот, различен от процесния.
С писмения си отговор ответникът К. К. Б. поддържа, че определението е законосъобразно и изложените твърдения за очевидна неправилност са несъстоятелни.
Ответникът П. К. Б. не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Производството е по иск за делба на поземлен имот с вилна сграда в [населено място], предявен от Я. А.-М. против К. Б. и П. Б.. Ищцата се легитимира като съсобственик по силата на саморъчно завещание от майка си Е. М. Б., а двамата ответниците притежават своите идеални части по наследство и по силата на правна сделка. От страна на ответника К. К. Б. е предявено искане по чл. 30, ал.1 ЗН за намаляване на завещателното разпореждане на Е. Б. като накърняващо неговата запазена част от наследството. По реда на чл. 342 ГПК е поискано включване в делбената маса на друг имот, останал в наследство от Е. Б., а именно 1/2 ид.ч. от апартамент в [населено място]. Поискал е спиране на производството по делото до приключване на производството по гр.д. № 11435/2018г. на Варненски районен съд, по което е предявен установителен иск от ищцата Я. А.-М. против К. Б. по чл. 21, ал.4 СК за установяване, че тя е изключителен собственик на основание завещание върху 47,20% ид.ч. от жилище в [населено място] на [улица], ет.3. Поддържа се, че решението по този спор се явява преюдициално за претенцията по чл. 30 ЗН, тъй като има значение за размера на наследствената маса.
С определение от съдебно заседание на 10.05.2019г. първоинстанционният съд е спрял производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК до приключване на спора по установителния иск за собственост на апартамента на [улица], ет.3, който се явява преюдициален спрямо предявената в производството претенция за възстановяване на запазена част. Посочил е, че за формиране на наследствената маса е необходимо да се изясни каква идеална част е притежавала наследодателката Е. Б. от този имот.
Варненски окръжен съд с обжалваното определение е потвърдил извършеното спиране като е оставил без уважение частната жалба на ищцата. Приел е на първо място, че липсата на изрично определение за приемане на предявената претенция по чл. 30, ал.1 ЗН не означава, че такава не е предявена своевременно. По-нататък е изтъкнал, че при искане за възстановяване на запазена част съдът е длъжен да формира наследствена маса като установи всички нейни елементи – имоти, задължения, увеличение на наследството, извършени дарения. Поради това въпросите относно собствеността на имотите, принадлежали на наследодателя са преюдициални за изхода на спора по чл. 30, ал.1 ЗН. В случая Я. М. като наследник на Е. Б. е предявила иск по чл. 21, ал.4 СК против преживелия съпруг К. Б. по отношение на имот, придобит по време на брака. Това производство – по гр.д. № 11435/2018г. на Варненски районен съд е преюдициално за иска по чл. 30, ал.1 ЗН, а оттам и за делбата.
В допълнение съдът е констатирал, че определението за спиране постановено преждевременно, тъй като е следвало първо да се произнесе по всички искания на ответника и да даде съответните указания по иска по чл.30 ЗН. Независимо от тази непрецизност, при установената преюдициалност на делата, обжалваното определение е правилно.
При преценка на наведените основания за допускане на касационно обжалване настоящият състав на Върховния касационен съд счита, че такива не са налице .
Единственото поддържано основание е по чл.280, ал.2 ГПК „очевидна неправилност”, обоснована със значимо нарушение на съдопроизводствените правила и с необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Това основание не е налице. Така нареченото от касатора „значимо” нарушение на съдпроизводствените правила, изразяващо се в липсата на определение за приемане на претенцията на по чл.30, ал.1, ЗН и за разпределение на доказателствената тежест по нея, е квалифицирано от въззивния съд като непрецизност /пропуск/ и действително се явява такова, без да се отразява на правилността на постановеното определение за спиране. Липсва и очевидно нарушение на правилата на формалната логика при преценката за обусловеност на спора за възстановяване на запазена част, оттам и на делбата, от спора за установяване притежавания от наследодателката дял в съсобствеността на друг имот, придобит по време на брака й. Изводът на съда не е, че спорът за собственост на един имот е от значение за спора относно друг имот /както твърде некоректно го формулира жалбоподателката/, а че разрешаването на спора относно един имот е от значение за иска за възстановяване на запазена част, тъй като ще рефлектира върху обема на наследствената маса по чл. 31 ЗН. И този извод е напълно логически обоснован.
Предвид изложеното следва да бъде отказано допускане на касационно обжалване.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1847 от 20.06.2019г. постановено по ч.гр.д. № 1114/2019г. на Варненски окръжен съд по частната касационна жалба на Я. Ю. А.-М..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: