О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 163
С., 26.09. 2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесети септември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. дело № 2147 по описа за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК.
Образувано е по молба на В. Н. М. и И. И. М. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение от 09.12.2015 г. по гр. д. № 13615/15 г. на Софийския градски съд, I. с-в.
С посоченото въззивно решение е отменено решението на първата инстанция, с което е отхвърлен предявеният от В. С. М. срещу В. Н. М. и И. И. М. иск по чл.108 ЗС и вместо което е прието за установено, че В. С. М. е собственик на 1/2 идеална част от следния недвижим имот: ОФИС № 2, находящ се на първия етаж в жилищната сграда на бул. “Ген. Т.„ № 33, със застроена площ от 94.52 кв. и състоящ се от три офис помещения, при посочените граници, и е осъдил ответниците да предадат на ищцата владението на имота. Молителите релевират като основание за отмяна на влязлото в сила въззивно решение това по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът по молбата В. С. М. е депозирала по реда на чл. 306, ал. 3 ГПК отговор, в който излага съображения, че молбата за отмяна е нередовна, тъй като не е внесена дължимата държавна такса, както и че същата следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима, тъй като не съдържа мотивирано изложение на основанието за отмяна, респ. оспорва същата като неоснователна.
При проверка допустимостта на производство, Върховният касационен съд, ІІ г.о., констатира следното:
Молителите са поискали отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК. Излагат твърдения, че след влизане в сила на въззивното решение, чиято отмяна се иска, е постановено тълкувателно решение № 3/28.06.2016 г. по т.д. № 3/2014 г. на ОСГК на ВКС, което дава ново тълкуване на приложим по делото закон в смисъл различен от възприетия в решението, поради което считат, че е налице основанието по т. 3 на чл. 303, ал. 1 ГПК, а именно решението да е основано на постановление на съд или на друго държавно учреждение, което впоследствие да е било отменено.
Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, намира подадената молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение за недопустима.
По смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК актът, на който е основано решението е властнически акт, т.е. акт на съд или държавно учреждение, който не е нормативен и не съдържа правила за поведение. Когато нормативният акт съдържа разпоредба, с която изрично се придава обратно действие на правната уредба, т.е. спрямо юридически факти, възникнали преди влизането му в сила се създава ново правно положение възниква основание за предявяване на нов иск, но не се поражда основание за отмяна на влязлото в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК. Последващо тълкувателно решение, което обективира тълкуване, противоречащо на изложеното в решението на съда тълкуване на правната уредба създава възможност за еднакво приложение на законите от съдилищата, т.е. за еднаквото и точно прилагане на законите по отношение на неограничен брой спорове, без да има значение за конкретен спор. Актът, на който е основано решението, чиято отмяна се иска съдържа произнасяне по преюдициален въпрос, елемент от фактическите обстоятелства, формиращи основанието на иска. За това и неговата отмяна премахва фактическите констатации относно наличието на обстоятелствата, представляващи елемент от основанието на иска, както и произтичащите от тях публично правни последици, обективиращи държавноправната воля на компетентния орган. Правният ефект от последващата отмяна на влезлия в сила индивидуален правен акт е погасяване на задължението за зачитане на постановения правен резултат, респективно и на всички фактически изводи по преюдициалния за делото въпрос. Отмяната на влязлото в сила съдебно решение се налага от промяната на фактическата обстановка, имаща отношение към обстоятелствата, релевантни за основанието на иска, съответно за формирането на друг фактически извод по преюдициалния за делото правен спор за съществуването или несъществуването на преюдициалното правоотношение. Задължителната сила на тълкувателното решение по предходно или последващо тълкуване на закона има за предмет точния смисъл на разпоредбата, с която се регулират юридическите факти, пораждащи преюдициалното правоотношение. Тълкуването, като процесуална дейност не засяга решаването на индивидуален спор, а разкриване съдържанието на закона. За това решението по тълкувателното дело няма преюдициално значение за решаването на конкретно дело, а има отражение по прилагането на нормативния акт при неограничен кръг дела. С оглед на тази характеристика на тълкувателните решения нито предходното, нито последващото тълкувателно решение могат да предизвикат промяна във фактите, имащи значение за реализиране на преюдициалното правоотношение. Предвид изложеното, последващото тълкувателно решение, с което се разкрива точното съдържание на приложим по делото закон в смисъл, различен от установения във влязлото в сила съдебно решение, не представлява основание за неговата отмяна, в който смисъл са и задължителните указания на т. 1 от ТР № 7 от 17.05.2017 г. по т.д. № 7/2014 г.
Допустимостта на извънинстанционното производство за отмяна на влязло в сила съдебно решение е предпоставено от релевиране от страна на молителя на надлежни твърдения за наличие на предвидените в чл. 303, ал. 1 ГПК основания, с които процесуалният закон свързва този правен резултат. Следователно, при липса на обстоятелства, при чието наличие би било налице предвиденото в закона основание за отмяна, молбата се явява недопустима и не ангажира компетентността на съда.
С оглед гореизложеното не са налице предпоставки за разглеждане на молбата за отмяна по същество и същата следва да се остави без разглеждане.
Водим от горното Върховният касационен съд, ІI г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
О с т а в я без разглеждане молба от молба на В. Н. М. и И. И. М. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение от 09.12.2015 г. по гр. д. № 13615/15 г. на Софийския градски съд, III б с-в.
П р е к р а т я в а производството по гр. дело № 2147/2017 г. по описа на ВКС, II г.о.
О п р е д е л е н и е т о подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг състав на ВКС.
Председател:
Членове: