3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 163
гр. София, 27.02.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
Л. Ц.
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч.т.д. N 368 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано по частна жалба на В. Х. Х. от [населено място] срещу определение № 339 от 18.10.2018г. по т.д. № 2168 / 2017г. на ІІ т.о. на ВКС в частта, с която е оставено без уважение искането му за връщане на половината от внесените държавни такси за разглеждане на делото в първата и въззивната инстанции.
Жалбоподателят иска отмяна на определението в обжалваната част, като поддържа, че същото е неправилно, поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Не е съгласен с приетото от предишния състав на ВКС, че доколкото предходните двете съдебни инстанции са разгледали иска и са постановили решения по същество, то внесените държавни такси по същите производства са „надлежно усвоени с провеждането и завършването им в съответните съдилища и не подлежат на възстановяване на страните”. Излага становище, че с нормата на чл.78, ал.9 ГПК законодателят е разпоредил в хипотезата на сключена съдебна спогодба между страните по гражданскоправния спор, половината от общо внесената ДТ да се върне на ищеца. В подкрепа цитира следната съдебна практика: определение № 10/14.01.2016г. по ч.т.д. № 3595/2015г. на І т.о. на ВКС, определение № 139/10.02.2014г. по ч.т.д. № 336/2014г. на І т.о. на ВКС и определение № 413/15.07.2015г. по ч.т.д. № 1674/2015г. на І т.о. на ВКС.
Ответникът по жалбата и по делото, СД „РИФ -08, Т., Х. и сие”, не представя писмен отговор, с който да изрази становището си жалбата.
Върховния касационен съд, състав на Второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, намира следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, като разгледана по същество е основателна.
За да остави без уважение искането на В. Х. Х. за присъждане на половината от внесените държавни такси пред първата и въззивната инстанции, предходният състав на ВКС се е обосновал, че по-долустоящите инстанции са разгледали и произнесли със съответните актове по същество по предявените от настоящия жалбоподател искания. Аргументирал се е с разпоредбата на чл. 73, ал. 3 ГПК, съгласно която държавна такса се събира при предявяването на искането за защита и съдействие от съда, което е осъществено от предходните инстанции, преди сключването на съдебната спогодба пред касационната инстанция.
Определението е неправилно.
Съгласно нормата на чл.78, ал.9 ГПК при приключване на делото със съдебна спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго в спогодбата. С разпоредбата на чл.78, ал.9 ГПК се цели да се стимулира доброволното уреждане на спора от страните, при което връщането на ? от държавната такса не е поставено в зависимост от това, в коя инстанция е сключена от страните, одобрената от съда съдебна спогодба, имаща правните последици на неподлежащо на обжалване съдебно решение. С оглед на очертаната цел на закона, с приключването на спора по договорен път в касационното производство, отпада основанието и за внесената от ищеца ? държавна такса за първата и въззивната инстанции. Връщането на внесената държавна такса по въззивната, съответно касационната жалба не е предпоставено и от това дали жалбоподателят е ищец или ответник по иска. Съдебната спогодбата е договор, поради което за сключването й е необходимо съгласие и на главната насрещна страна по делото, а не зависи само от положените усилия за сключването й от страната, която е заплатила таксата по делото в съответната инстанция. С разпоредбата на чл.78, ал.9 ГПК се стимулира приключването на спора със съдебна спогодба, тъй като при уреждане на спора чрез взаимни отстъпки по договорен път се очаква, че вероятността за изпълнение на спогодбата е много по-голяма от доброволното изпълнение на влязло в сила съдебно решение. В тази насока е и цитираната от частния жалбоподател практика на ВКС, ТК.
С оглед изложеното, настоящият състав на ВКС приема, че при постигната спогодба в касационното производство, на основание чл.78, ал.9 ГПК на връщане подлежи ? от внесената държавна такса за първата и въззивната инстанции, доколкото страните не са уговорили нещо различно в съдебната спогодба – определение № 212 от 20.03.2013г. по ч.т.д. № 1403/2013г. на I т.о. на ВКС.
Държавната такса пред първата съдебна инстанция е внесена от В. Х. Х. с платежно нареждане от 03.07.2015г. в размер на 2 500 лева. Държавната такса пред втора инстанция е внесена от В. Х. с платежно нареждане от 11.10.2016г. в размер на 2 500 лева. Следователно, за всяка от тези инстанции на ищеца следва да бъде върната държавна такса в размер от по 1250 лева.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И
ОТМЕНЯ определение № 339 от 18.10.2018г., постановено по т.д. № 2168 / 2017г. от ІІ т.о. на ВКС в обжалваната част.
ПОСТАНОВЯВА да бъде върната от Апелативен съд –П. на В. Х. Х., сумата от 1 250 лева – половината от внесената от него по сметката на АС – Пловдив държавна такса по в.т.д. № 774/2016г.
ПОСТАНОВЯВА да бъде върната от Окръжен съд – Пловдив на В. Х. Х., сумата от 1 250 лева – половината от внесената от него по сметката на ОС –Пловдив държавна такса по т.д. № 419/2015г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.