О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 163
[населено място], 28.03.2018г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и шести март , през две хиляди и осемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 2813 / 2017 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 171/19.06.2017 г. по т.д.№ 707/ 2016 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 329 / 26.07.2016 г. по т.д.№ 816/2015 г. на Окръжен съд – Пловдив.С потвърденото решение е уважен предявеният от Р. А. Н. иск по чл. 74 ТЗ , като са отменени взетите от ОС на [фирма] / последващо преобразувано в [фирма] / решения от 10.11.2015 година. Касаторът оспорва допустимостта на решението, предвид недопустимост на иска по чл.74 ТЗ, поради неспазване преклузивният 14 –дневен срок за предявяването му, в евентуалност – правилността на въззивното решение, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила – неправилно разпределена доказателствена тежест относно установяване факта на редовно уведомяване на съдружника – ищцата за ОС на 10.11.2015 г., несъобразяване на всички доказателства по делото / в частност показанията на разпитаната във въззивна инстанция свидетелка Т. В. / и непроизнасяне по всички релевирани доводи на защитата , вкл. относно недопуснати от първоинстанционния съд доказателства, в оспорване представената от ищцата , като единствено получена от същата, покана за свикване на ОС на 10.10.2015 г. .
Ответната страна – Р. Н. – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, поради липса на формулирани материалноправни и/или процесуалноправни въпроси. Претендира разноски.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира,че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе ,настоящият състав съобрази следното :
Ищцата – Р. Н. – като съдружник в [фирма] / понастоящем преобразувано в Е. с наименование [фирма] /, на основание чл.74 ТЗ претендира отмяна на решенията на ОС на дружеството – ответник, взети на 10.11.2015 г. , като твърди, че не е била редовно уведомена за това ОС / получавайки на 02.11.2015 г. покана за ОС , но за дата 10.10.2015 г., вместо 10.11.2015 г. / и е узнала за същото след справка в електронната система на Агенция по вписванията от 01.12.2015 г. , когато са били дадени указания по повод подадено по партидата на дружеството в търговския регистър заявление за вписване на обстоятелства, в резултат на взетите решения .Спрямо датата на твърдяното узнаване – 01.12.2015 г. – преклузивният срок по чл. 74 ал.2 ТЗ е спазен.Ищцата е твърдяла, че не е налице основание за изключването й, като поначало предупреждението за изключване не е съдържало точно и ясно изложение на конкретно противоправно поведение, а не е даден и разумен срок за предприемане на действия по преодоляването му, при това вмененото от дружеството нейно бездействие – за сключване на наемен договор от името на дружеството – е в качеството й на управител , а не на съдружник. Ищцата по начало оспорва да е действала против интересите на дружеството, напротив – обосновава поведението си като такова в интерес на същото.Оспорва неявяването й за предходно ОС да би могло да се квалифицира като системно неизпълнение на задължението за оказване на съдействие за осъществяване дейността на дружеството.
Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение за уважаване на иска , приемайки го за допустим, като предявен в срока по чл.74 ал.2 ТЗ, считано от доказаната от ищцата дата на узнаване за проведеното на 10.11.2015 г. Общо събрание и доколкото не е доказано редовно връчване на покана за същото това събрание на ищцата / връчената й е с посочена дата на същото 10.10.2015 г./.Съдът е съобразявал липсата на изводими, от съдържанието на представената товарителница, данни за съдържанието на пратката, доставена със същата и конкретно, че е съдържала именно поканата за ОС ,с вписана съответна на провеждането му дата, вместо представената от ищцата – с грешна такава , доколкото и двете носят подписа на съдружника П. Й. и представената от ищцата не е своевременно оспорена за неистинност / материална подправка / на документ. В аспект на възражението за недопустимост на иска, въззивният съд пространно е разгледал събраните във въззивна инстанция свидетелски показания. Липсата на редовно уведомяване за ОС е счетена за достатъчно основание и от двете инстанции , за отмяна на решенията му , на основание чл.74 ТЗ, поради което и мотиви относно законосъобразността на решението за изключване на ищцата като съдружник, не са излагани.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК касаторът не е формулирал правен въпрос,излагайки единствено съображения относно неправилността на въззивния акт, относими към обоснованите касационни доводи по смисъла на чл.281 т.3 ГПК, произнасяне по които настоящият съд дължи в различна фаза от касационното производство. Неформулирането на правен въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, тъй като настоящата инстанция е в правомощието си единствено да конкретизира и уточни поставения ,не и да извлича възможно изводимия от изложението въпрос / ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС /. Цитираната единствено казуална съдебна практика е относима към довод за непълнота на мотиви, каквато не може да бъде споделена. Не съществува съмнение за вероятна недопустимост на решението, предвид неустановена от ответника друга дата на редовно връчена на ищцата покана за ОС на 10.11.2015 г. – обстоятелство, което самият касатор твърди, но обосновавайки го като последица от допуснати от съдебните инстанции съществени процесуални нарушения. Процесуалноправен въпрос, относим към такова нарушение, обаче, не е формулиран и обоснован с допълнителен селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 171 / 19.06.2017 г. по т.д.№ 707/ 2016 г. на Пловдивски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма], на основание чл.81 вр. с чл. 78 ал.1 ГПК, да заплати на Р. Н. разноски за настоящото производство, в размер на 1 200 лева – платено адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :