5
гр. д. № 3642/2017 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 163
София, 03.04.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на двадесети март две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. № 3642/2017 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 104 от 24.07.2017 г. по в. гр. д. № 94/2017 г. по описа на Окръжен съд – Силистра е потвърдено решение № 56 от 17.03.2017 г. по гр. д. № 73/2016г. на Районен съд – Дулово, с което на основание чл. 108 ЗС е признато за установено по отношение на Ю. Ю. О. и С. Т. О., че Е. Р. А. и И. Г. А. са собственици по наследство и давностно владение на реална част от УПИ V – 79 от кв. 18 по регулационния план на [населено място], одобрен със Заповед № 106/10.04.1992 г., при граници УПИ № III – 156, УПИ № IV – 80, УПИ № V – 79, УПИ № X. – 81 и УПИ № X.- 82, с площ от 1290 кв.м. и са осъдени Ю. Ю. О. и С. Т. О. да предадат на Е. Р. А. и И. Г. А. владението на посочената реална част. На основание чл. 537, ал. 2 ГПК е отменен констативен нотариален акт за собственост № 92 от 29.04.2015 г., том III, рег. № 1905, дело № 425 от 29.04.2015 г. на нотариус с рег. № 351 при НК до размера на 2480 кв.м.
Против въззивното решение е постъпила касационна жалба от Ю. Ю. О. и С. Т. О., представлявани от адв. Н. Д., с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на въззивното решение. Иска се отмяна на предявените искове и присъждане на сторените в производството разноски.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани четири въпроса, за които се твърди да са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответниците по касация – Е. Р. А. и И. Г. А. оспорват наличието на основания за допускане на обжалването, както и касационната жалба по същество. Претендират разноски за адвокатско възнаграждение.
Върховният касационен съд за да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, взе предвид следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК, против въззивно решение, което с оглед предмета на предявения иск подлежи на касационен контрол, подадена е от надлежни страни с интерес да обжалват постановеното решение. Жалбата е постъпила в съда на 03.08.2018 г. преди влизане в сила на измененията на ГПК, предвидени с ДВ бр. 86 от 27.10.2017 г., поради което и на основание § 74 ГПК подлежи на разглеждане по досегашния ред.
С обжалваното решение Окръжен съд – Силистра се е произнесъл като въззивна инстанция по предявен ревандикационен иск за защита на правото на собственост върху реална част от поземлен имот в [населено място], както и по искане за частична отмяна на констативен нотариален акт. Посочил е, че ищците Е. Р. А. и И. Г. А. твърдят да са придобили собствеността върху процесния имот по силата на наследствено правоприемство и давностностно владение. Същите са представили договор за покупко-продажба № 282 от 07.12.1955 г., по силата на който наследодателят им И. А. С. е придобил имот с площ от 2300 кв. м., представляващ застроено дворно място в [населено място]. След влизане в сила на нов регулационен план на селото през 1992 г. имотът е разделен на две части: застроено дворно място с площ от 1010 кв. м. с пл. № 82, в кв. 18, за която в полза на ищците е издаден констативен нотариален акт за собственост № 107, том III, рег. № 1905, дело 433 от 26.04.2013 г. на нотариус рег. № 351 при НК, а останалите 1290 кв. м. от имота са придадени по ПУП на [населено място] от 1992 г. към новообразувания УПИ V-79 в кв. 18, целия с площ от 3770 кв. м. Ответниците Ю. Ю. О. и С. Т. О. се легитимирали като собственици въз основа на давностно владение на новообразувания недвижим имот – УПИ V – 79 и са представили констативен нотариален акт за собственост № 92 от 29.04.2015 г., том. III, рег. № 1905, дело № 425 от 29.04.2015 г. При извършено трасиране на имота по действащия план ответниците поставили ограда, с което отнели от владението на ищците придадените 1290 кв. м. Е. А. и И. А. навели твърдения, че необезпокоявано са ползвали процесната реална част до преди шест месеца от предявяването на исковата молба, като през 1998 г. са го декларирали в [община] и от тогава са заплащали местен данък за площ от 2 300 кв.м.
За да се произнесе съдът подробно е разгледал направените възражения от страна на ответниците. Посочил е, че в случая ищците са придобили реална част от поземлен имот, за който съгласно чл. 200, ал. 2 ЗУТ не е необходимо да отговаря на изискванията по чл. 19 ЗУТ, доколкото се присъединява към съседен имот. Съдът е счел за недоказан факта, че липсват неуредени сметки по регулация /противно на заключението по изслушаната и приета пред първа инстанция съдебно-техническа експертиза/ и е установил, че по отношение на съседните имоти, собственици на които са страните по делото, е приложена регулацията от 1992 г., но липсват данни, а и въззивниците не твърдят, да са платили обезщетение във връзка с новия дворищно-регулационен план. Кредитирал е с доверие показанията на разпитаните свидетели по отношение на обстоятелството, че ищците са владеели необезпокоявано процесната реална част до 2012-2013 г., когато е поставена оградата и са обективирани първите претенции на ответниците. Въззивният съд е извършил цялостна и обоснована преценка на събраните доказателства и е приел, че ревандикационният иск се явява доказан по основание. Окръжен съд – Силистра е отрекъл правопогасяващото възражение на ответниците да са придобили процесната реална част по силата на давностно владение. Посочил е, че от гласните доказателства се установява, че споровете за имота датират от 2011 г., когато ищците вече са го придобили по давност. Съобразил е даденото задължително указание за тълкуване на закона, съдържащо се в ТР № 4 от 17.12.2012 г. на ОСГК на ВКС и е посочил, че позоваването на придобивната давност не е елемент от състава на чл. 79 ЗС. Правото на собственост е възникнало след изтичане на законоустановения период на давностно владение, а позоваването на давността се извършва при защита правото на собственост. Като последица от извода за основателност на главния иск, съдът е счел за основателен и акцесорния за отмяна на констативния нотариален акт, издаден в полза на ответниците до размера на процесната идеална част.
Допускането на касационно обжалване е обусловено от формулиране на правен въпрос от страна на касатора, по отношение на който е налице някоя от допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Съгласно т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. д. № 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му, същият трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Първи и трети от поставените въпроси се отнасят до значението на позоваването на придобиваната давност пред орган, сезиран за защита на вещно право на собственост. Въззивният съд правилно се е позовал на дадените указания за тълкуване на закона, съдържащи се в ТР № 4 от 17.12.2012 г. по т. д. № 4/2012 г. на ОСГК на ВКС, макар и погрешно да ги е цитирал. В действителност с изтичането на законосутановения срок на давностно владение правото на собственост не настъпва автоматично, а съгласно принципа на гражданското право вещните права да се придобиват въз основа на обективирано волеизявление, е необходимо потвърждаване наличието на намерение за своене чрез позоваване последиците от придобивната давност. Ето защо до момента, в който предполагаемото от закона намерение за своене не бъде потвърдено чрез волево изявление, не може да се придобие правото на собственост. При наличие на позоваване, правните последици – придобиване на вещното право – се зачитат от момента на изтичане на давността съобразно елементите от фактическия състав на чл. 79 ЗС. Поради изложеното е дадено задължително тълкуване в смисъл, че позоваването не е елемент от фактическия състав на придобивната давност, а процесуално правно средство за защита. Следователно решаващите изводи на съда не са в противоречие с цитираното тълкувателно решение. Чрез предявяване на настоящия иск Е. Р. А. и И. Г. А. са защитили придобитото въз основа на давностно владение право на собственост върху процесната реална част от поземлен имот. Окръжен съд – Силистра е приел, че правото вече е било придобито към 2011 г., когато са започнали споровете за частта от 1290 кв. м., следователно и в духа на тълкувателното решение без значение за защитата на възникналото право на собственост е обстоятелството, че в шестмесечен период преди подаването на исковата молба ищците не са владеели имота.
Вторият въпрос не може да послужи като общо основание за допускане на касационна проверка, доколкото с него се повдига въпрос по отношение на приложението на закона, а именно – чл. 200 ЗУТ. Както вече беше изяснено въпросите относно правилността на решаващите изводи на въззивния съд представляват оплаквания по същество на спора и подлежат на разглеждане от касационната инстанция единствено в случай, че жалбата бъде допусната до разглеждане. В допълнение следва да се посочи, че въззивният съд мотивирано е обосновал допустимостта процесната реална част от имот да бъде придобита по давност.
По отношение на последния въпрос също следва да бъде направен извод, че не отговаря на изискванията за общо основание, предвидени в процесуалния закон. Същият е общотеоретичен, без да визира конкретно правно разрешение на въззивния съд, обусловило решаващата му воля. За касационния съд не съществува задължение да извлича правните въпроси от значение за крайните изводи на съда. Следва и да се посочи, че за настоящия състав остава неясен въпросът кой е приетият за безспорен от първа инстанция факт, но приет за недоказан от въззивната, в който смисъл е поставеното от касаторите питане. Окръжен съд – Силистра приема за недоказано между страните обстоятелството, че липсват неуредни сметки по регулация, но този факт не е правопораждащ по отношение на направеното правопогасяващо възражение за придобивна давност от страна на ответниците, дори изрично е посочено, че Ю. Ю. О. и С. Т. О. не се позовават на извършено от тях плащане за уреждане на сметки по регулация. Ето защо следва да бъде направено заключението, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване.
При този изход на касационното производство и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК касаторът ще бъде осъден да заплати на ответниците по касация сумата от 400.00 лв., представляваща направените от тях разноски за касационното производство за правна защита и съдействие, установени с договор за правна помощ от 05.09.2017 г., сключен с адв. П. Н..
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 104 от 24.07.2017 г. по в. гр. д. № 94/2017 г. по описа на Окръжен съд – Силистра.
ОСЪЖДА Ю. Ю. О. и С. Т. О. и двамата от [населено място], [улица] да заплатят на Е. Р. А. и И. Г. А. и двамата от [населено място], [улица] сумата от 400.00 лв., представляваща разноски за касационното прооизводство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: