О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 163
София, 31.03.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди и седемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 710 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от Д. Ш. – изпълнителен директор, и М. В. – прокурист, чрез адв. В. В., против определение № 21 от 19 януари 2017 г., постановено по ч.гр.д. № 1003 по описа на окръжния съд в гр. Велико Търново за 2016 г., с което е потвърдено определение от 26 октомври 2016 г. на съдията по вписванията при Служба по вписванията към районния съд в гр. Горна Оряховица за отказ да се извърши вписване в имотния регистър на удостоверение № 20160630101441 от 30 юни 2016 г. и удостоверение № 20160630101343 от 30 юни 2016 г., издадени от Агенцията по вписванията – Търговски регистър.
В частната жалба се поддържа неправилност на въззивното определение на всички основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Излагат се съображения, че съдът неправилно е тълкувал и приложил разпоредбата на чл. 16, ал. 4 ТЗ, вр. чл. 2 и чл. 4, б. „л“ от Правилника за вписванията (ПВ), като е направил буквален и стеснителен прочит на цитирания текст, без да го тълкува систематически с разпоредбата на чл. 171 ЗЗД, и освен това е изключил напълно сходната хипотеза на чл. 264в, ал. 1 и чл. 263г, ал. 1 ТЗ. Поддържа се, че според чл. 171 ЗЗД прехвърлянето на вземане, обезпечено с ипотека, за да има действие, следва да бъде извършено в писмена форма с нотариална заверка на подписите и вписано в имотния регистър, а според чл. 4, б. „л“ на ПВ на вписване подлежат и други актове, за които това е предвидено със закон. Ето защо, според частния жалбоподател, процесните удостоверения подлежат на вписване в качеството им на „други актове“ по смисъла на цитираната норма на ПВ. Оспорва се също, че недвижимите имоти, предмет на договора за прехвърляне на предприятие, следва да бъдат индивидуализирани, тъй като това не се изисква за вписването на актове, при които се прехвърля съвкупност, като в тази насока се цитира и т. 6 на ТР № 7/2012 г., ОСГТК, ВКС. За установено в съдебната практика се сочи разбирането, че прехвърлянето на вземания, обезпечени с ипотека, следва да се отрази в имотния регистър. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поставят въпроси в приложното поле на допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК.
С обжалваното определение се приема, че молбата на [фирма] за вписване на два броя удостоверения, издадени от Агенцията по вписванията – Търговски регистър, за наличие на правоприемство въз основа на договор за прехвърляне на предприятие между [фирма] и „А. Б. – клон Б.“, е нередовна – съдържа индивидуализиращите молителя данни, посочени в чл. 6, ал. 1, б. „а” ПВ, основанието за извършване на вписването, но не е посочен размерът на сумата по отделните кредити, поради което молбата не е имала необходимото съдържание по чл. 17, ал. 2 ПВ, а и не е била придружена от документа, въз основа на който се иска вписването в необходимата по закона форма за действителност и съобразно изискванията на чл. 3 ПВ. При липсата на възможност за даване на указания на молителя за отстраняване на нередовностите на молбата от страна на съдията по вписванията, правилно искането за вписване е било отказано. За пълнота на изложението е посочено, че искането е за отбелязване към вече вписан акт за учредяване на ипотека, което се извършва на основание чл. 171 ЗЗД и по реда на чл. 17 ПВ, а не се отнася до прехвърляне на право на собственост или други вещни права върху недвижим имот, за да бъде търсена аналогия с вписването на удостоверенията по чл. 263в, ал. 1 и чл. 263г, ал. 1 ТЗ. Прието е и че не е налице необходимост от правоприлагане по аналогия на чл. 263и, ал. 6 ТЗ, защото регламентацията на прехвърлянето на търговско предприятие съдържа уредба на случаите, в които в имуществото са включени и вещни права върху недвижими имоти – чл. 16, ал. 4 ТЗ, различен е и моментът на възникване на правните последици при двете хипотези.
К. съд приема, че касационното обжалване не следва да се допуска.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът поставя въпросите: подлежат ли на вписване удостоверения, издадени от Търговския регистър към Агенцията по вписванията, за прехвърляне на търговско предприятие по реда на чл. 15 ТЗ в Имотния регистър по партидата на имот, служещ за обезпечение на задължение към прехвърленото търговско предприятие, и по партидата на ипотекарен длъжник, ипотекирал свой собствен имот, като обезпечение на задължение към прехвърленото търговско предприятие; подлежи ли при прехвърляне на търговско предприятие, в имуществото на което са включени вземания, обезпечени с договорна/законна ипотека, удостоверението по чл. 263в, ал. 1 и чл. 263г, ал. 1 ТЗ на вписване по смисъла на чл. 4, б. „и” ПВ (понастоящем б. „л”); при прехвърляне на търговско предприятие, в имуществото на което са включени вземания, обезпечени с договорна/законна ипотека, следва ли да намира приложение и да се прилага чл. 171 ЗЗД. Ясно е, че нито един от формулираните от частния жалбоподател въпроси не адресира основния и единствен довод на въззивния съд за да потвърди отказа на съдията по вписванията да извърши съответното вписване – нередовна е била молбата за вписване, като подробно са посочени нейните недостатъци. Съдът не е отрекъл необходимостта от вписване на удостоверения, издадени вследствие на сделка по чл. 15 ТЗ, не е приел, че процесните удостоверения са такива по чл. 263в, ал. 1 и чл. 263г, ал. 1 ТЗ, нито пък се е основал на разпоредбата на чл. 171 ЗЗД, за да приеме отказа за вписване за основателен. Доколкото текстовете на чл. 171 ЗЗД и чл. 263в, ал. 1 и чл. 263г, ал. 1 ТЗ са споменати, то е било извън решаващия мотив за нередовността на молбата, за да се обясни разликата при вписвания в хипотезите на вписване на ипотека и на вписване на прехвърляне на право на собственост или на други вещни права върху недвижим имот в случаите на преобразуване на дружеството.
Отделно от това, поддържаните изрично от частния жалбоподател допълнителни основания за допускане на касационното обжалване, не се обосновават. Твърди се, че когато законът допуска вписване на актове, които не се отнасят до индивидуално определени имоти, не се проверява индивидуализацията на имота в акта и не може да се откаже вписване поради липса на такава, като се твърди противоречие с ТР № 7/2012 г., ОСГТК, ВКС, но подобен аргумент съдът не е ползвал. Сочените две определения на ВКС – № 673 по гр.д. № 2193/2014 г., ІV г.о., и № 523 по т.д. №[ЕИК] г., І т.о., са постановени в процедурата по чл. 288 ГПК, в която не се разрешава материалноправен спор, и те не съставляват съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Така и другите две посочени определения – № 170 по ч.т.д. № 3746/2014 г., ІІ т.о., и № 84 по ч.т.д. № 3123/2013 г., І т.о., са постановени в процедурата по чл. 274, ал. 3 ГПК, но касационното обжалване по тях не е допуснато, поради което и с тях не е разрешен материалноправен спор. Накрая, в соченото решение № 131 по гр.д. № 720/2011 г., І г.о., е разрешен правен въпрос по прилагането на чл. 452, ал. 2 ГПК, и не е тълкуван въпрос, свързан с редовността на молба за вписване. Ето защо изрично поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не се обосновава от представените съдебни актове, дори и въпросите да адресираха действителни правни разрешения в обжалвания съдебен акт.
Същият е изводът и по отношение на второто поддържано основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Частният жалбоподател не е представил влезли в сила съдебни актове, в които да е разрешен материалноправен спор, в които посочените от него правни въпроси да са разрешавани В противоречие с даденото от въззивния съд разрешение – така се приема обвързващо в т. 3 на ТР № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС. Представените от касатора определение по ч.гр.д. № 357/2016 г. на окръжния съд в гр. Видин, по ч.гр.д. № 200/2016 г. на окръжния съд в гр. Кърджали, по в.ч.гр.д. № 631/2016 г. на окръжния съд в гр. Враца, не са заверени като влезли в сила, поради което, дори и да съдържат разрешения, относими към решаващия извод на въззивния съд в настоящия случай, те не могат да послужат за целите на селекцията на касационните жалби при достъпа им до касационното обжалване.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 21 от 19 януари 2017 г. по ч. гр.д. № 1003 по описа на окръжния съд в гр. Велико Търново за 2016 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: