1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 163
С., 04.03.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 974/2012 г.
Производството е по чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба от [фирма] [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Н. Б. от САК, срещу определение № 17 008 от 18.10.2012 г. на Софийски градски съд, постановено по ч. гр. д. № 5 333/2010 г., с което се приема възражението по чл. 423, ал. 1 ГПК ( вх. № 33 760/10.05.2010 г.) на [фирма] [населено място] срещу заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 16.12.2009 г. по ч. гр. д. № 54 221/2009 г. на СРС, ІІ ГО, 67 състав, като основателно, поради липса на надлежно връчване.
Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Моли да бъде отменен атакуваният съдебен акт, ведно с произтичащите от това правни последици.
Ответникът по частната жалба – [фирма] [населено място] е изразил становище за неоснователността на подадената частна жалба.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, но е процесуално недопустима по следните съображения:
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид изложеното в частната жалба и като провери данните по делото, констатира следното:
Атакуваното определение не попада в обхвата на съдебните актове, подлежащи на обжалване пред Върховен касационен съд. По отношение на определението, с което въззивният съд се е произнесъл по подадено до него възражение по чл. 423, ал. 1 ГПК, не е налице нито една от хипотезите на чл. 274, ал. 1 ГПК, в които е допустимо подаването на частна жалба. От една страна, в закона не е предвидена възможност този акт да бъде предмет на инстанционна проверка /т. 2/, а от друга – същият няма характер на преграждащ по-нататъшното развитие на делото /т. 1/, доколкото не слага край на разглеждането му. С постановяване на определението по чл. 423, ал. 1 ГПК не се прегражда самото заповедно производство, а настъпват изрично предвидените в закона / чл. 423, ал. 3 и 4 ГПК/ правни последици, целящи единствено охрана интересите на длъжника във връзка с връчването на заповедта за изпълнение и с оспорване на вземането по нея, като на кредитора е предоставена възможност да предяви иск за установяване на вземането си по чл. 422 вр. с чл. 415 ГПК.
Обжалваното определение не е от категорията и на определенията по чл. 274, ал. 3 ГПК, тъй като Софийски градски съд не се е произнесъл в качеството на въззивна инстанция (проверяваща правилността на първоинстанционен акт, постановен в заповедното производство), а в рамките на възложените му от процесуалния закон правомощия в извънинстанционно производство, което е приключило с постановения съдебен акт. Неправилното посочване в диспозитива на определението, че същото подлежи на обжалване пред ВКС е без значение, тъй като не създава процесуални права за страната, с каквито тя не разполага съгласно действуващата в момента нормативна уредба.
С оглед изложеното, подадената частна жалба от [фирма] [населено място] е процесуално недопустима, поради което същата следва да бъде оставена без разглеждане.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на [фирма] [населено място], срещу определение № 17 008 от 18.10.2012 г. на Софийски градски съд, постановено по ч. гр. д. № 5 333/2010 г.
Определението e окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: