О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 163
София, 04.04.2018 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и втори март две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева частно гр. дело № 456 по описа за 2018 г. взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Делото е образувано по частна жалба на М. Д. Д. против определение № 3854/2017 г. на Софийския апелативен съд, постановено по ч. гр.д. № 5490/2017 г.
Относно направеното в жалбата искане за отвод на всички съдии от ВКС, настоящият съдебен състав намира, че по отношение на съдиите С… Ц…., А… Б… и Б… Ц… нито се твърдят факти, попадащи в приложното поле на чл. 22, ал. 1 ГПК, нито има основания за отвеждането им поради хипотезите на чл. 22, ал. 2 ГПК. Нежеланието на страната делото й да се гледа практически от който и да е съдия в страната и оплакванията за предубеденост, защото исковете и молбите й се отхвърлят, не съставляват твърдения за обстоятелства по чл. 22, ал. 1 ГПК. На практика страната използва недопустим натиск върху съда, ползвайки се формално от възможността да поиска отвод на членовете на съдебните състави. Обвиненията в „престъпност“, „корупционни практики“, „мафия“, „решения и действия“, с които съдът „окрал“ фамилията на М. Д. „с имоти и фабрики за десетки милиони“, са неверни твърдения, а грубостта на езика е само способ да се мотивират съдиите да се отстранят от разглеждане на делото, но не може да се разглежда сериозно като основание определените по надлежен ред съдии от състава на Върховния касационен съд да се отведат от разглеждане на спора – те не могат да повлияят по начин, че да се произнесат по спора предубедено или пристрастно, на базата на незаконни основания или несъвместимо с правилното изпълнение на функциите на съд. Случва се съдът да е изложен на натиск от различни източници – обществени нагласи, медии, политици, другите власти, страните по делото, но въпреки това, и по силата на функциите, които изпълнява, съдията е длъжен добросъвестно да разгледа и произнесе всеки спор, с който е сезиран, като изпълнява задълженията си по съвест и вътрешно убеждение, безпристрастно, въз основа на фактите и съгласно закона, без каквото и да било ограничение, да не се влияе от неправомерно влияние, подбуждане, натиск, заплахи или намеса, преки или косвени, от когото и да било или по каквато и да е причина, да правораздава обективно и справедливо, като с всяко свое действие да допринася за издигане престижа на професията. Съдът има задължението да поддържа баланса между страните и да гарантира, че всяка от тях ще получи справедливо изслушване, разглеждане и произнасяне. В този смисъл, съдът е длъжен да вземе мерки да организира адекватно своевременното разглеждане на делото, в разумен срок, вкл. да преустановява действия, съставляващи злоупотреба с право. В случая, правната възможност да се иска отвод на съдия, се използва от жалбоподателя М. Д. за натиск на съда и протакане на делото, което, в случая, от 2012 г. е висящо и, безспорно, създава най-малкото неудобство за насрещната страна по делото, а в качеството й на съдия, за същия период от време, я изключва от участие, като член на съдебен състав, по всички дела, по които М. Д. е страна (чл. 22, ал. 1, т. 1 ГПК), което пък е недопустим начин за постигане на нелегитимна цел – избор на съдия или съдебен район. Съдиите по настоящото дело никога не са се отвеждали от разглеждане на дела, по които страна е М. Д. – по искания на страните или служебно, а и отстраняването на съдия, към минал момент и по друго дело, с участието на същата страна, е обстоятелство, което само по себе си, не попада в хипотезите на чл. 22 ГПК.
В заключение твърденията и доводите на страната, с които иска отстраняване от разглеждане на делото на всички съдии от Върховен касационен съд, което включва и съдиите от настоящия състав, не дават основание за отвеждането им – те не са нито заинтересувани, нито предубедени или пристрастни от изхода на спора.
По частната жалба:
Тя е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимно лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Съставът на Върховния касационен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
М. Д. е предявил обективно съединени искове по чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетения за причинени му имуществени и неимуществени вреди от съдия Т. Д. от нейни съдебни актове.
Първостепенният Софийски градски съд е прекратил производството по делото като недопустимо.
Определението е потвърдено от състав на Софийски апелативен съд, който е изложил съображения, че ответникът по делото се ползва с функционален имунитет за служебните си действия като съдия и за постановените от нея актове, освен, ако е извършено престъпление от общ характер, което трябва да е установено с влязла в сила присъда, а случаят не е такъв.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, взе предвид следното:
Администриращият Софийски апелативен съд е дал изрични указания на страната да постави правни въпроси и съображения за допускане на касационно обжалване с оглед необходимостта от разрешаване на тези въпроси от Върховния касационен съд, поради някое от основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК.
По своята същност съдържанието на частната касационна жалба, молба-уточнение се припокриват, като в преобладаващата си част съдържат квалификации за „незаконен престъпен състав” на съдилищата от всички инстанции по това дело, а и други дела с участието на страната, за явно използване на служебно положение, с цел причиняване на вреди от съдиите, които са се произнасяли по делата, за пълна некомпетентност от тяхна страна и „гавра със закона“.
Няма формулиран правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Цитирането на правните норми и твърдението, че апелативният съд се е произнесъл с определение от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, не е достатъчно да обоснове допускане на касационно обжалване.
За да бъде допусната до разглеждане по същество частната жалба, следва да са осъществени условията по някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК, като преди всичко жалбоподателят трябва да изясни кой е правният въпрос, който е обусловил крайния резултат в обжалваното определение, което налага обсъждането му от Върховен касационен съд поради някои от допълнителните предпоставки в хипотезите на цитираната правна разпоредба.
Ако правният въпрос е за „законния съдебен състав”, то в ТР 1-2012-ОСГТК е изяснено в кои хипотези съдебният състав е незаконен. Случаят безспорно не е такъв. Доводите за „незаконност на състава” касаторът прави въз основа на твърдения за предубеденост на съдиите, които са участвали при постановяване на обжалваното определение. Относно приложението на чл. 22 ГПК, съответно на чл. 12 ГПК от 1951 г. (отм.) в доктрината и съдебната практика няма колебания. Съдебен акт, постановен въпреки наличие на основания за отвод на един или всички членове от съдебния състав, е в нарушение на процесуалните правила и е неправилен съдебен акт, само, ако поради предубедеността на съдебния състав, е постановен и крайния незаконен резултат. В случая не само, че съставът, постановил въззивното определение е законен, но няма дори и основания да се предположи, че постановеният резултат е с оглед предубеденост или заинтересованост на членовете на съдебния състав. Сам М. Д. и не твърди, че друг съдия би се произнесъл по различен начин по делото, несъобразявайки се с чл. 132 от Конституцията на Република България.
Няма основания за служебно допускане на касационно обжалване поради наличие на хипотезата на чл. 280, ал. 2 ГПК (редакцията след изм. и доп. ДВ бр. 86/2017 г.).
Жалбоподателят прави искане „за преюдициално запитване до Европейския съд“, като не е уточнил нито въпросите, нито съображенията си. Настоящият състав не намира и служебно основания по чл. 628 ГПК за сезиране на Съда на Европейските общности.
По изложените съображения, не следва да се допуска касационното обжалване.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ПРИЕМА отвода на съдиите С….Ц…., А…. Б…. и Б…. Ц….
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ определение № 3854/2017 г. на Софийския апелативен съд, постановено по ч. гр.д. № 5490/2017 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: