3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 163
София, 04.05. 2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети февруари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 1019/2011 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Т. Р. против въззивно решение №226 от 19.07.2011г. по гр.д.№ 236/2011г. по описа на ГОС, с което е потвърдено решение №101 от 06.04.2011год., постановено по гр.д.№1560/10год. по описа на районен съд Г.. С последното е отхвърлен искът с правно основание чл.109 от ЗС, предявен от Д. Т. Р. срещу Ж. Й. К. за премахване на закована ламарина върху дървена врата в сграда №…,построена в поземлен имот с идентификатор …….,находящ се в [населено място], [улица] и е осъден ищецът да заплати на Ж. Й. К., на основание чл. 78 ГПК сумата от 180 лв. разноски.
Върховният касационен съд, състав на І г.о., като разгледа доводите на страните и съгласно данните по делото, намира, че не следва да се произнася по наличието на основанията за допускане на касационното обжалване, тъй като касационната жалба е процесуално недопустима.
Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК /изм. – ДВ бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г./ не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева по граждански дела. В конкретния случай касационната жалба е подадена след 21.12.2010 г., поради което на основание § 25 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ГПК /ДВ бр. 100 от 21.12.2010 г./ приложима е разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК в посочената й редакция. Предявеният иск е с правно основание чл.109 ЗС. Това е иск за защита на правото на собственост на ищеца в случаите, когато ответникът извършва действия, с които нарушава или създава опасност за спокойното упражняване на правото на собственост на ищеца върху вещта му. Предмет на този иск е именно защитата на правото на собственост на ищеца, което в конкретния случай е в размер на 30,2 % ид.части от процесния недвижим имот. Поради това и съгласно чл. 69, ал. 1, т. 2 от ГПК цената на този иск се определя от данъчната оценка на вещното право, което се защитава с предявяване на този иск. Видно от удостоверението за данъчна оценка /л.21 от първоинстанционното производство/, представено от ищеца при завеждане на делото, данъчната оценка на целия недвижим имот е 14404,80лв., а за процесната част – 4350,25лв. В случая цената на предявения иск с оглед обема на търсената защита 4350,25лв. Следователно тази сума, като цена на иска, обосновава извода на настоящия състав на ВКС за недопустимост на касационното обжалване на основание чл. 280 ал. 2 от ГПК.
Ето защо подадената жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
Водим от горните съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Д. Т. Р. против въззивно решение №226 от 19.07.2011г. по гр.д.№ 236/2011г. по описа на ГОС.
Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг тричленен състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :