О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 163
[населено място], 05.03.2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д.№1516/2014г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288, ал.1 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма], представлявано от управителя Д. Г. Д., приподписана от адв. Г. Н. срещу решение №17 от 7.2.2014г., постановено по т.дело №244/2013г. на Добричкия окръжен съд, търговско отделение, с което е потвърдено решение №50/20.06.2013г., постановено по гр.дело №953/2013г. на Добричкия районен съд, с което е уважен установителния иск по чл.422 ГПК на Д. П. Д. и А. Б. Ф. срещу дружеството – касатор за сумата от 5 748.96 евро, представляваща неплатена цена по договор за аренда от 15.03.2010г. за стопанските години 2010/2011г. и 2011/2012г. Касаторът поддържа неправилност на решението и касационните основания по чл.281, т.3 ГПК. Касационното обжалване обосновава с критериите по чл.280, ал.1, т.2 ГПК по материалноправния въпрос: основателна ли е претенцията на арендодателя по договор за аренда на земеделски земи, придобил това качество чрез заместване по чл.17 ЗАЗ за плащане на възнаграждение, когато нито той нито негов праводател е предоставил на арендатора за ползване договорените земеделски земи, като проекция на общия правен въпрос относно допустимостта на неизправната страна по един договор да претендира изпълнение, решен в противоречие с решение № 1093/20.04.1957г. по гр.дело №1512/57 г. на ІV гр.с. на ВС.
Ответниците по касация Д. П. Д. и А. Б. |Д. заявяват становище, че формулирания от касатора правен въпрос не е обусловил решаващия извод на съда, което е достатъчно основание за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване, а доколкото касаторът се позовава на решението на ВС, който не е от значение за изхода по делото, не е налице допълнителния критерий за селектиране на касационната жалба. Направено е искане за присъждане на разноски. Представен е договор за правна помощ от 29.04.2014г. за платено в брой възнаграждение от 500 лв. и списък на разноските за същата сума.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл. 280, ал. 1 ГПК приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.
Съдът е сезиран с иск по чл.422 ГПК за установяване на вземане на ищците по издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, след направено възражение по чл.414 ГПК от длъжника в заповедното производство – ответник по иска. Вземането на ищците е с основание договор за аренда от 15.03.2010г. и заместване на арендатора „А. Терофонд” А. по този договор от ищците след закупуване от последния на 29 имота / предмет на договора за аренда/ с нотариален акт №125 н.дело № 117/14.03.2011г. По силата на договора арендодателят „А. Терофонд” А. предоставя ползването на описаните в договора земи, за определен срок и цена на арендатора. Договорът е прекратен по взаимно съгласие между страните по делото със споразумение от 15.08.2011г., което не се отнася до един от имотите №1.057004-4.999дка [населено място], [община]. От правна страна въззивният съд е приел встъпване на собствениците – ищци в правата на арендодателя по договора за аренда по силата на закона –чл.17, ал.2 ЗАЗ. Ответникът по делото не е установил изпълнение на задължението си по договора да заплаща аренда за съответната стопанска година, в уговорените в договора срокове и цени. Счел, че възраженията на дружеството – ответник нямат характер на правоизключващи, правоунищожаващи, правопогасяващи и правоотлагащи възражения, поради което не могат да се противопоставят успешно на исковата претенция. Едно от възраженията на ответника е, че арендодателят не е изпълнил задължението си по договора да предаде ползването на земите на арендатора, поради което не им се дължи възнаграждение.
По основанията за допустимост на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК:
Съгласно т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на конкретното дело, за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. ВКС трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни.
В случая формулираният от касатора въпрос представлява довод за неправилност на решението, тъй като се отнася до възприемане от съда на фактическата обстановка по делото. Изпълнението или неизпълнението на клауза на договора касае съществото по спора и законосъобразността на обжалваното решение. Основанията за касиране на решението по чл.281, т.3 ГПК са различни от основанията за допускане на касационното обжалване и по тях ВКС не може да се произнася във фазата на селектиране на касационните жалби. В случая въззивният съд не е приел неизпълнение на задължението на арендодателя да предаде във владение на арендатора земите предмет на договора за аренда. Съдът се е позовал на договора за аренда от 15.03.2010г. по силата на който арендодателят предоставя на арендатора за временно и възмездно ползване 69 имота, като начина на предаване е уговорен в раздел ІV, т.4.1 – арендодателят е предал на арендатора владението на имотите предмет на арендуване с подписване на договора, като същият има силата на опис, удостоверяващ приемането на земите. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на делото само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания. За пълнота следва да се отлежи, че представеното от касатора решение на ВС не обосновава допълнителния критерий по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като ответникът не е правил довод за едновременно изпълнение на задълженията в хипотезите на чл.90 ЗЗД, т.е. не се констатира противоречие между разрешенията на правен въпрос, дадени в обжалваното решение на въззивния съд и решението на ВС.
В заключение касаторът не обосновава приложното поле на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, поради което решението на Добричкия окръжен съд не се допуска до касационно обжалване.
С оглед на изхода от касационното обжалване на ответниците ще следва да се присъдят документираните в договора за правна помощ разноски в размер на 500 лв. / адвокатско възнаграждение/.
Водим от горното, настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №17/7.2.2014 г., постановено по в.т.д.№244/2013г. на Добричкия окръжен съд, търговско отделение.
ОСЪЖДА [фирма], със седалище е адрес на управление [населено място] да заплати на Д. П. Д. ЕГН [ЕГН] и А. Б. Ф. [ЕГН] разноски 500 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: