3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 163
София, 05.04. 2013 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. N 1819/2013 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
С определение № 274 от 20.09.2012 г. по ч. гр. д. № 247/2012 г. Бургаския апелативен съд е допуснато обезпечение на предявения от А. Д. С. иск с правно основание чл. 124 ГПК за признаване на установено, че ищцата е придобила правото на собственост върху поземлен имот в [населено място] с идентификатор 53045.502.545 на основание давностно владение, чрез спиране изпълнението по отношение на същия имот по изп. д. № 35/2012 г. до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по гр. д. № 601/2011 г. по описа на Бургаския окръжен съд.
Срещу това определение е подадена частна жалба от част от ответниците по иска, които считат, че то е недопустимо, а по същество – неправилно. Поддържат основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответницата по частната жалба – ищца по делото и молителка по искането за обезпечение, счита същата за недопустима, а по същество за неоснователна.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., при произнасяне по допускане на касационното обжалване, намира следното:
Д. на ответницата по частната жалба за недопустимост на същата е неоснователен.
На първо място неоснователно е позоваването на ТР № 1 от 21.07.2010 г. по т. д. № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС на РБ. Според него определението, с което въззивният съд се произнася по частна жалба срещу определение на първоинстанционния съд, с което е допуснато обезпечение на иска или молбата за обезпечение е оставена без уважение, не подлежи на касационно обжалване. Този тълкувателен акт в случая е неприложим предвид последвалото изменение на чл. 396, ал. 2 ГПК със Закона за изменение и допълнение на ГПК съгласно публикацията в ДВ, бр. 100 от 21.12.2010 г., в сила от 21.12.2010 г. Според него ако въззивният съд допусне обезпечението, отказано от първоинстанционния съд, определението му подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд, ако са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК. Именно такава е хипотезата, пред която са изправени страните в настоящия случай, тъй като с въззивното определение на Бургаския апелативен съд, след отмяна на първоинстанционното определение за отказ, обезпечението е допуснато.
На второ място неоснователен е доводът за просрочие на частната жалба. Съгласно чл. 396, ал. 1 ГПК едноседмичният срок, в който може да се подаде частна жалба срещу определението на съда по обезпечение на иска, за ответника тече от деня, в който му е връчено съобщение за наложената обезпечителна мярка от съдебния изпълнител, от службата по вписванията или от съда в случаите по чл. 397, ал. 1, т. 3 ГПК. В допълнението към частната жалба ответниците по иска – сега жалбоподатели, сочат, че държавният съдебен изпълнител им е изпратил само обезпечителната заповед /вероятно имат предвид съобщение за допуснатото обезпечение/, без да сочат кога е станало това, а с определението се запознали на 15.11.2012 г. При липса на данни кога им е връчено съобщението за наложената обезпечителна мярка, подадената от тях на 22.10.2012 г. частна жалба не може да бъде приета за недопустима поради просрочие.
Жалбоподателите считат, че определението, с което е допуснато обезпечението, е нищожно, тъй като е постановено от некомпетентен съд. Спирането на изпълнението в разглежданата хипотеза било недопустимо, защото то може да се постанови само в процес с правно основание чл. 303 ГПК за отмяна на влязло в сила решение по първата фаза на делбата; изпълнението на разпределяне ползването между съделители може да се спира само по реда на чл. 309, ал. 1 ГПК, от съда, пред който е поискана отмяна на влязлото в сила решение по чл. 304 ГПК.
Не са налице основания за нищожност, съответно за недопустимост на определението на въззивния съд, с който е допуснато обезпечение на иска.
Съгласно чл. 389, ал. 1 ГПК във всяко положение на делото до приключване на съдебното дирене във въззивното производство ищецът може да иска от съда, пред който делото е висящо, да допусне обезпечение на иска. В разглеждания случай ответницата по частната жалба А. Др. С. е ищца по иск с правно основание чл. 124 ГПК за признаване на установено по отношение на съделителите по гр. д. № 316/1995 г. /впоследствие преобразувано в гр. д. № 1241/2010 г./ на Несебърския районен съд, че е собственица на имот, допуснат до делба с влязло в сила решение. Така предявеният иск е уважен с решение № 11 от 17.04.2012 г. по гр. д. № 601/2011 г. на Бургаския окръжен съд, което понастоящем не е влязло в сила. Тъй като с влязло в сила определение по чл. 344, ал. 2 ГПК делбеният съд е допуснал разпределение ползването на допуснатите до делба имоти, един от които е предмет и на установителния иск за собственост, ищцата по този иск /която е придобила имота по време на висящия делбен процес, но не е сред съделителите по делбеното дело/, е поискала спиране на изпълнението по изп. д. № 35/2012 г., образувано въз основа на определението по чл. 344, ал. 2 ГПК.
При тези данни компетентен да се произнесе по молбата за допускане на обезпечение е съдът, пред който делото по иска за собственост е висящо. Това е първоинстанционният Бургаски окръжен съд, чието определение за отказ е отменено от въззивния съд, който с обжалваното определение е допуснал исканото обезпечение.
Не се установява въззивният съд да е излязъл извън рамките на своята правораздавателна компетентност, да е постановил съдебен акт в незаконен състав, нито да е налице основание за недопустимост на обжалваното определение. Ето защо не съществува вероятност съдебният акт на въззивния съд да е нищожен или недопустим, поради което и частната касационна жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
За да уважи молбата за допускане на обезпечение, въззивният съд приел, че, с оглед наличието на невлязлото в сила решение, с което искът за собственост е уважен, не следва да разглежда въпроса за неговата вероятна основателност. Приел и, че евентуалните действия по изпълнението в имота, който е разпределен за ползване между съсделителите по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК, биха затруднили правата на жалбоподателката, тъй като в имота ще се настанят като ползватели ответници по иска за собственост. Вписването на исковата молба не препятства извършването на въвода, при което положение не може да се приеме, че интересите на молителката са надлежно обезпечени. Не се налага промяна в ползването на имота, докато не се реши окончателно въпросът за собствеността му.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване е поставен следният въпрос: подходяща обезпечителна мярка ли е спирането на изпълнение по разпределяне привременното ползване на съсобствен имот между съделителите, допуснато от съда по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК, поискана от трето лице – приобретател по делбата по смисъла на чл. 226, ал. 2 ГПК, във въззивното производство по иск с правно основание чл. 79 ЗС, заведен от приобретателя срещу съделителите. Като основание за допускане на касационно обжалване се поддържа чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Въпросът е от значение за изхода на делото, но по него не възниква основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Разпоредбата на чл. 397, ал. 1, т. 3 от ГПК, аналогична на чл. 316, ал. 1, б. „в“ ГПК /отм./, е ясна и не се нуждае от тълкуване. По нея има установена трайна съдебна практика, според която при определянето на подходящия вид обезпечителна мярка съдът следва да изхожда от вида на иска /тъй като обезпечение може да се допусне по всички искове/ и целта на обезпечението – елиминиране или ограничаване на възможността ответникът да осуети приложението на бъдещото съдебно решение, постановено в полза на ищеца, без при това прекомерно да се ограничават правата на другата страна. Преценката за наличието на тези изисквания е в правомощията на съда във всеки конкретен случай и касае правилността на постановения съдебен акт, която не е предмет на настоящия етап на производството. Тя може да се проверява само ако са налице основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Поставеният от жалбоподателите въпрос е разрешен от съда при точно тълкуване на приложимата правна норма, която не е непълна, неясна или противоречива и не са налице предпоставки за промяна на създадената съдебна практика по приложението й.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 274 от 20.09.2012 г. по ч. гр. д. № 247/2012 г. Бургаския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: