Определение №163 от 5.4.2016 по ч.пр. дело №847/847 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 163

София, 05.04.2016 г.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти март две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ

като разгледа докладваното от съдия А. Бонева ч.гр.дело № 847 по описа за 2016 г., взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал.2, вр. ал. 1, т. 2 ГПК.
Образувано по частна жалба, подадена от М. Д. Д., чрез адвокат Д. С. от ВАК, срещу разпореждане от 18.12.2015 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. № 4435/2015 г.
Относно направеното в жалбата искане за отвод на всички съдии от ВКС, настоящият съдебен състав намира, че по отношение на съдиите Светла Цачева, Албена Бонева и Боян Цонев нито се твърдят факти, попадащи в приложното поле на чл. 22, ал. 1 ГПК, нито има основания за отвеждането им поради хипотезите на чл. 22, ал. 2 ГПК. Нежеланието на страната делото й да се гледа практически от който и да е съдия в страната и оплакванията за предубеденост, защото исковете и молбите й се отхвърлят, не съставляват твърдения за обстоятелства по чл. 22, ал. 1 ГПК. Правната възможност да се иска отвод на съдия е недопустимо да се използва от страните за постигане на някоя от целите – протакане на делото, избор на съдия или съдебен район, натиск върху съда и пр. Съдът е длъжен да вземе мерки да организира адекватно своевременното разглеждане на делото, вкл. като не уважава неоснователните искания на страните, дисциплинира ги със средствата на ГПК, преустановява действия, съставляващи злоупотреба с право (срв. Ч. и В. с/у Италия, № 19753/92, 4 декември 1995 г., Серия A № 337-A, Определение № 222 от 21.03.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1076/2014 г., III г. о., ГК). Задължение на съда е да организира съдебното производство по начин, че то да отговаря на изискването за разглеждане на делото в разумен срок, включително когато страна не проявява необходимата процесуална дисциплина или дори шикани и се опитва да попречи на развитието на производството.
По частната жалба:
Жалбоподателят твърди, че обжалваното разпореждане е постановено от незаконен състав, неясно е и не отговаря на данните по делото.
Насрещната страна ЧСИ Г. С. Д. не е отговорил в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК.
Частната жалба е редовна от външна страна, подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
М. Д. Д. е подал частна жалба срещу въззивно определение на Софийския апелативен съд, постановено по въззивно гр.д. № 4435/2015 г. Тя е върната с разпореждане от 18.12.2015 г. поради неотстраняване в срок на нередовности – представяне на препис от жалбата за връчване на ответника.
Разпореждането е правилно.
Видно от материалите по делото, Д. не е представил, въпреки дадените му указания, копие от частна жалба вх. № 16725/15.12.2015 г., поради което правилно и в съответствие с чл. 275, ал.2, във вр. чл. 262, ал.2, т.2 ГПК, администриращият съд е постановил обжалваното разпореждане.
Неоснователно е оплакването на М. Д., че разпореждането е постановено от незаконен състав, поради отвод, направен от съдия Н. К., във връзка с разглеждане на друго съдебно производство, приложено към настоящата преписка. Съдебният акт е произнесен от незаконен съдебен състав в хипотезата, при която, към датата на произнасяне, член на състава не е съдия, съответно е изгубил качеството си на съдия – освободен е от длъжност, поради което и не може да упражнява правомощията, свързани с тази длъжност, включително да се произнася по съдебни спорове. Произнасяне на съдебен акт, въпреки наличие на основания за отвод на един или всички членове от съдебния състав, е постановен в нарушение на процесуаланите правила и е неправилен съдебен акт, само ако поради предубедеността на съдебния състав, е постановен и крайния незаконен резултат. В случая не само, че съставът, постановил разпореждането е законен, но не са налице и основанията по чл.22 ГПК по отношение на съдия К. при постановяване на обжалваното разпореждане, а и последното е правилно. Отводът на съдия към минал момент и по друго дело на същата страна, е обстоятелство, което само по себе си, не попада в хипотезите на цитираната по-горе норма. Резултатът, също така, е съобразен със закона и независимо от персоналния състав на съда, в разглежданата хипотеза, няма друга възможност, освен прилагане на последицата, предвидена по чл. 262, ал. 1, т. 2 ГПК – връщане на нередовна жалба поради неотстранени в срок нередовности.
Доводите на жалбоподателя за неяснота и неистинност на обжалваното разпореждане на САС са несъстоятелни, тъй като от посочения съдебен акт е видно както номера на делото, по което е постановено, така и датата на произнасяне и на обявяване на съдебния акт, а и по съществото си са евентуално оплаквания за допусната явна фактическа грешка и не могат да са основания за отмяна на разпореждането като неправилно.
В заключение обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ПРИЕМА отвода на съдиите Светла Цачева, Албена Бонева и Боян Цонев.

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 18.12.2015 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. № 4435/2015 г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top