2
определение по ч.гр.д.№ 2873 от 2019 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 63
София, 07.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева ч.гр.д.№ 2873 по описа за 2019 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. Д. Й. срещу определение № 94 от 10.06.2019 г. по гр.д.№ 2616 от 2018 г. на ВКС, ГК, I г.о., с което е оставена без уважение молбата на М. Д. Й. за възстановяване на срока, даден с определение № 51 от 04.02.2019 г., постановено по гр.д.№ 2616 от 2018 г. по реда на чл.288 ГПК, за внасяне по сметка на ВКС в едноседмичен срок от съобщението на държавна такса по касационна жалба в размер на 15 лв. и за представяне на доказателства за това в същия срок.
В жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт и се моли той да бъде отменен.
Ответницата Д. И. Й. не взема становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, първо отделение на Гражданска колегия, като взе предвид изложените в частната жалба съображения за отмяна на обжалваното определение, намира следното: Частната жалба е допустима: подадена е от легитимирана страна /касационен жалбоподател по гр.д.№ 2616 от 2018 г. на ВКС/, преди изтичане на срока по чл.275, ал.1 от ГПК и срещу определение на ВКС, което съгласно чл.274, ал.2 от ГПК във връзка с чл.274, ал.1, т.2 от ГПК, във връзка с чл.66, ал.2 от ГПК, подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС.
По основателността на частната жалба Върховният касационен съд, първо гражданско отделение, намира следното:
С определение № 51 от 04.02.2019 г. по гр.д.№ 2616 от 2018 г. на ВКС, ГК, I г.о., е допуснато касационно обжалване на решение № 32 от 11.04.2018 г. по в.гр.д.№ 64 от 2018 г. на Силистренския окръжен съд и е указано на жалбоподателя М. Д. Й. да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 15 лв. и в същия срок да представи по делото вносния документ, като в противен случай жалбата ще бъде върната. Съобщението с указанията и приложен препис от определението е връчено на процесуалния представител на жалбоподателя адв.В. В. на 07.02.2019 г. На 18.02.2019 г. е постъпила по електронната поща на ВКС молба с вх.№ 1654 (по-късно получена и по пощата с вх.№ 1754/20.02.2019 г., дата на пощенско клеймо 19.02.2019 г.) за възстановяване на срока за внасяне на държавната такса с приложения – платежно нареждане от 18.02.2019 г. за внесена държавна такса по сметка на ВКС, както и медицинска документация, от която е видно, че адв.В. и непълнолетната му дъщеря Й. В. са били болни в периода от 28.01.2019 г. до 18.02.2019 г. включително. Поставената на адв.В. диагноза е „бронхитис акута, грип“, „цистит“ и „бронхитис акута, спастична форма“, а на дъщеря му- „остра инфекция на горните дихателни пътища, остър бронхит“. На адв.В. от д-р М.Паунова са издадени амбулаторен лист № 550 от 28.01.2019 г., амбулаторен лист № 922 от 13.02.2019 г., амбулаторен лист № 1023 от 18.02.2019 г. С медицинско направление № 550 от 28.01.2019 г. е установено от д-р Паунова, че адв.В. е временно неработоспособен „в рамките на минимум 5 дни от 28.01.2019 г.“ С медицинско направление № 1023 от 18.02.2019 г. е установено, че адв. В. е временно неработоспособен за 2 седмици, считано от 29.01.2019 г., тоест до 12.02.2019 г. включително. На Й. В. от д-р М.П. са издадени амбулаторен лист № 763 от 06.02.2019 г. (поставена диагноза „остра инфекция на дихателните пътища, неуточнена“), амбулаторен лист № 923 от 13.02.2019 г. (поставена диагноза „остра инфекция на дихателните пътища, неуточнена“), амбулаторен лист № 979 от 15.02.2019 г. (поставена диагноза „остър бронхит, причинен от друг уточнен агент“), амбулаторен лист № 994 от 18.02.2019 г. (поставена диагноза „остър бронхит, неуточнен“). В последния е отбелязано, че пациентката е консултирана с пулмолог.
При така събраните доказателства настоящият състав на ВКС, ГК, първо г.о. не споделя становището в обжалваното определение, че особените непредвидени обстоятелства по смисъла на чл.64, ал.2 ГПК е следвало да са налице както за процесуалния представител, така и за страната – касатор, тъй като съобщението с дадените указания за внасяне на държавна такса е връчено на адв.В., по време на неговото заболяване, което е траело през целия срок за изпълнение на указанията: установената неработоспособност на адв.В. е от 28.01.2019 г. до 12.02.2019 г., с лечение с вливания, продължило до 18.01.2019 г. Според практиката на ВКС – определение № 487 от 22.10.2013 г. на ВКС по ч.гр.д.№ 5858 от 2013 г. на ВКС, ГК, I г.о. и определение № 707 от 23.07.2012 г. по ч.т.д.№ 501 от 2012 г. на ВКС, ТК, II т.о.- при наличието на пълномощник по делото, от страната не може да се изисква да извършва лично внасянето на държавната такса, въпреки че това не е правно, а фактическо действие. Същевременно видно от представените амбулаторните листове непълнолетната дъщеря на адв.В., за която като родител съгласно чл.125 от СК той има задължение да се грижи, също е била болна от остро респираторно заболяване и последвали от него усложнения като в периода от 06.02.2019 г. до 18.02.2019 г. тя е била на четири консултации при д-р Паунова, като в последния амбулаторен лист е отбелязано, че пациентката е консултирана и от пулмолог. В периода от 28.01.2019 г. до 12.02.2019 г. включително, адв.В. е страдал от грип, остър бронхит, цистит, като съгласно снетата анамнеза е бил в следното състояние: „болки в кръста, намалено количество урина“ (амбулаторен лист № 922 от 13.02.2019 г.); „силна отпадналост, температура, обилно изпотяване, кашлица с трудна експекторация, виене на свят, болки по тялото“ (амбулаторен лист № 1023 от 18.02.2019 г.), „възпалителен процес от страна на бъбреци“ (медицинско направление № 1023 от 18.02.2019 г.). Видно от последния амбулаторен лист, наложило се е продължително амбулаторно лечение, поради влошаване на състоянието, като изписаната терапия от 28.01.2019 г. (амбулаторен лист № 550 от 28.01.2019 г.) и към 18.02.2019 г. (амбулаторен лист № 1023 от 18.02.2019 г.) включва и вливания, от което може да се направи заключението, че лечението с вливания е започнало на 28.01.2019 г. и е продължило през целия период до 18.02.2019 г. При тези данни настоящият състав приема, че предвид характера на заболяването на пълномощника, неговите симптоми и проведеното лечение, както и необходимостта в периода на срока за внасяне на държавната такса да се грижи и за болното си непълнолетно дете, пропускането на срока се дължи на особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл.64, ал.2 ГПК.
За основателността на молбата за възстановяване на пропуснатия срок за внасяне на държавната такса не е от значение неспазване на изискването на чл.18, ал.2 от Наредбата за медицинската експертиза (ДВ бр.51 от 27.06.2017 г.) при издаване на болничния лист да бъде отбелязано изрично, че състоянието на осигурения не му позволява да се яви пред органите на съдебната власт, тъй като документът не се представя за отлагане на делото: внасянето на държавната такса и представянето на документ за плащането ? не представляват явяване пред органите на съдебната власт. Такъв би бил случаят, в който осигуреният е бил призован и е следвало да се яви в съдебно заседание.
С оглед чл.64, ал.3, изр.2 ГПК е необходимо да се изследва било ли е възможно адв.В. да подаде молба за продължаване на срока. Тъй като подаването на молба за продължаване на срока е свързано с извършване на сходни действия като внасянето на държавна такса и представянето на доказателства за това в съда (съставяне на молба и входирането ? в съответната регистратура или деловодство), следва да се приеме, че подаването ? не е било възможно по всички изложени по-горе съображения.
Допълнително следва да се посочи, че към момента на депозиране на молбата за възстановяване на срока съставът на ВКС, ГК, първо г.о. все още не е бил констатирал, че той е изтекъл и не е било постановено разпореждане за връщане на касационната жалба. Адв.В. е подал молбата още преди изтичането на срока да бъде констатирано от съда, като съгласно чл.65, ал.2 ГПК едновременно с нея е приложил и платежното нареждане за внесена държавна такса по сметка на ВКС. От тези действия може да се направи извод за добросъвестно процесуално поведение, което трябва да бъде ценено съвкупно с останалите факти и доказателства по делото – адв.В. е изпълнил указанията на съда извън срока, но в първия възможен момент след това.
По гореизложените съображения настоящият състав на ВКС приема, че като е оставил без уважение молбата за възстановяване на срок, Върховният касационен съд, ГК, първо г.о. е постановил неправилно определение от 10.06.2019 г., което следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено определение за възстановяване на срока.
Воден от горното, Върховният касационен съд на РБ, състав на първо отделение на гражданска колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯВА определение № 94 от 10.06.2019 г. по гр.д.№ 2616 от 2018 г. на Върховния касационен съд, ГК, състав на I г.о., с което е оставена без уважение молбата за възстановяване на срока, даден с определение № 51 от 04.02.2019 г. по гр.д. № 2616 от 2018 г. на ВКС, ГК, I г.о. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл.64, ал.2 ГПК срока за внасяне на държавна такса, даден на М. Д. Й. с определение № 51 от 04.02.2019 г. по гр.д. № 2616 от 2018 г. на ВКС, ГК, I г.о.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
Особено мнение по ч. гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
Особено мнение
на съдия В. Й.,
член от съдебния състав,
разглеждащ ч.гр.д. № 2873 /2019 г., по описа на ВКС, I г.о.
Относно: основателност на молба за възстановяване на срок
При извършена от мен преценка на релевантните доказателствата съм принуден да изразя несъгласието си с извода на мнозинството на съдебния състав за неправилност на обжалваното определение и за наличие на предпоставките за възстановяване на срока за внасяне на дължимата държавна такса, предвидени в чл.64 ГПК, поради следното:
Видно от приложеното по делото съобщение (л.21), то е връчено на адв. В. В. в адвокатското му бюро на 07.02.2019 г.. Този факт не се оспорва, а се потвърждава от на адв. В. В.. Той твърди, че този ден преценил, че може да работи, въпреки, че от 28.01.2019 г. и до подаване на молбата за възстановяване на срока на 18.02.2019 г. боледувал от грип с усложнения, както и че през този период се наложило да се грижи за заболялата си дъщеря, която придружавал неколкократно до лекуващия лекар, за което прилага като доказателства медицински книжа.
Те са издадени от доктор М. П.. Ще ги обсъдя подробно в поредността на издаването им, за да аргументирам изводите си.
В представено медицинско удостоверение № 550, издадено на 28.01.2019 г. (л.26 и 27) на на адв. В. В. е отразена диагноза „бронхитис акута, грип“ и е констатирана нетрудоспособност в рамките на минимум 5 дни от 28.01.2019 г. На същата дата лекарят е издала и амбулаторен лист (л.28), в която като основна диагноза е написано: „остър бронхит, неуточнен“, придружаващи заболявания и усложнения не са посочени (визирам грип).
Разликата в диагнозата няма да коментирам, защото приемам, че е без значение, доколкото периодът предхожда връчването на съобщението за отстраняване на нередовности.
Адв. В. В. посочва в молбата си, че тези документи са му били необходими по НЧХД, насрочено за същата дата – 28.01.2019 г. (за отлагането му), която предхожда връчването на съобщение по настоящото дело.
Петте дни неработоспособност са изтекли в края на деня 01.02.2019 г. – петък. Не са представени доказателства, че адв. В. В. е потърсил медицинска помощ на първия работен ден след изтичането на този срок – понеделник 04.02.2019 г., нито до края на тази работна седмица – петък 08.02.2019 г., въпреки, че от представения от него амбулаторен лист № 763 /06.02.2019 г. (л.33) е видно, че същият лекар – М. П. е поставила на Й. В. П., родена през 2…. г., диагноза „остра инфекция на горните дихателни пътища, неуточнена“.
Приемам, че ако на 06.02.2019 г. адв. В. В. е придружавал дъщеря си Й., както твърди, при общия за двамата лекар и е имал здравословни оплаквания, е следвало да поиска да бъде прегледан, след като се е срещнал с лекаря си. Доколкото не са представени доказателства за това, а тежестта за доказване е на адв. В., приемам, че адв. В. не е заявил на лекаря си, че има здравословни оплаквания, следователно е бил работоспособен.
На следващия ден – 07.02.2019 г., четвъртък, присъствен ден, на адв. В. В. е връчено съобщение за отстраняване на нередовности в адвокатското му бюро (кантора по неговите думи). На следващия ден – 08.02.201 г. – петък е започнал да тече седемдневният срок за отстраняване на нередовностите и е изтекъл в края на деня 14.02.2019 г., четвъртък, присъствен ден.
От представен амбулаторен лист № 922 от 13.02.2019 г., 12 часа (л.29) е видно, че доктор М. П. е поставила на адв. В. В. диагноза „други цистити“, не са посочени придружени заболявания и усложнения (визирам бронхит и грип). В графата „терапия“ не е отбелязано нищо. При този преглед и на тази дата не е издаден медицински документ, разрешаващ отпуск по болест. Такъв не е издаден и по-късно (визирам представеното медицинско удостоверение № 1023, издадено му на 18.02.2019 г., което ще обсъдя по-нататък).
От представени амбулаторен лист с номер 923 от 13.02.2019 г. (л.34) е видно, че същият лекар – М. П. е поставила на Й. В. П. диагноза „остра инфекция на горните дихателни пътища, неуточнена“.
От представен амбулаторен лист с номер 979 от 15.02.2019 г. (л.35) е видно, че доктор М. П. е поставила на Й. В. П. диагноза „остър бронхит, причинен от друг уточнен агент“.
От представен амбулаторен лист с номер 994 от 18.02.2019 г., 10.20 часа (л.36) е видно, че доктор М. П. е поставила на Й. В. П. диагноза „остър бронхит, неуточнен“.
От обсъдените медицински документи приемам извод, че по време на срока а отстраняване на нередовности – на 13.02.2019 г. е извършен медицински преглед на адв. В. и е констатирано заболяване, но не е направен извод за неработоспособност в резултат на заболяване и не му е разрешен отпуск.
С молбата си за възстановяване на срок адв. В. В. е представил амбулаторен лист № 1023 от 18.02.2019 г., 14.50 часа (л.30) и в оригинал и медицинско удостоверение със същия номер и дата (№ 1023 от 18.02.2019 г.), издадени му от доктор М. П. . Документите са същата дата, на която е подадена молбата за възстановяване на срок. В амбулаторния лист е отразена диагноза „остър бронхит, неуточнен“. В медицинското удостоверение е отразена диагноза „бронхитис акута, спастична форма“ и е констатирана временна нетрудоспособност за две седмици със задна дата – от 29.01.2019 г. Този срок е изтекъл в края на деня 11.02.2019 г., понеделник, три дни преди изтичане на срока за отстраняване на нередовности.
Няма да обсъждам противоречието между диагнозата и липсата на медицински прегледи на адв. В. и оплаквания през периода на срока на нетрудоспособност (той не твърди и не доказва да са му били извършени прегледи от 29.01. до 11.02.2019 г.), въпреки твърдението му, че е придружил дъщеря си пред същия лекуващ лекар на 06.02.2019 г. Няма да обсъждам и защо медицинското удостоверение не е издадено на 12.02.2019 г., когато според неговото съдържание адв. В. е бил излекуван, нито на 13.02.2019 г., когато му е бил извършен медицински преглед (обсъдено е по-горе) и срокът на нетрудоспособността вече е бил изтекъл, а чак на 18.02.2019 г., когато е подал молба за възстановяване на срока (и то няколко часа след като е придружил дъщеря си за преглед при същия лекуващ лекар).
Просто приемам, че както е отразено в медицинския документ, на 12.02.2019 г. разрешеният на адв. В. отпуск вече е бил е изтекъл. (Както е написано по-горе, при прегледа, който му е извършен на 13.02.2019 г., в 12 часа, на адв. В. не е разрешен следващ отпуск по болест.)
Следователно на 12, 13 и 14 февруари 2019 г. адв. В. В. е могъл да изпълни указанията на съда, които се свеждат до две прости фактически действия – плащане на 15 лева държавна такса и изпращане на документа на съда или да поиска продължаване на срока за това.
Тъй като адв. В. В. не е изпълнил указанията и не твърди и не представя доказателства за това, че не му е било възможно да поиска продължаване на срока за отстраняване на нередовности, при приложение на правилото на чл.64,ал.3,изр.2 ГПК следва еднозначен извод, че не би могло да се допусне възстановяване на срока.
От това пък и от приложението на правилото на чл.64 ГПК следва изводът, че процесуалното действие по заплащане на държавната такса, извършено след като е изтекъл установения за това срок, не следва да се взема предвид от съда.
От това следва извод за правилността на обжалваното определение, което не следва да се отменя, а да се потвърди и за неоснователността на частната жалба.
Съдия Йорданов :