1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 163
С., 07.02. 2013 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на пети февруари, през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: С. ДИМИТРОВА
М. ФУРНАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 1143 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма] – клон Велико Т., [населено място], представляван от търговския пълномощник Й. И. Й., приподписана от адв. С. С. от АК-Велико Т., против въззивно решение № 299 от 11.07.2012 г., постановено по в.гр.д. № 738/2012 г. на Великотърновския окръжен съд, с което като е отменено решение от 23.04.2012 г. на Великотърновския районен съд, постановено по гр.д. № 669/2012 г., са уважени предявените искове от А. Н. С. от [населено място], срещу [фирма] – клон Велико Т., с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ – за признаване уволнението й, извършено със заповед № 1702/29.11.2010 г. на управителя на [фирма] – клон Велико Т. за незаконно и с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ – за заплащане на обезщетение за принудителна безработица в размер на 2 580 лв.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът поддържа, че с постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно са уважени предявените искове за защита срещу незаконно уволнение, съдът се е произнесъл по правен въпрос, решаването на който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. И. правен въпрос от процесуално естество е, може ли като свидетел да бъде разпитано лицето, издало обжалваната заповед за дисциплинарно наказание. Поставен е и правният въпрос за приложението на чл. 193, ал. 3, вр. с ал. 2 КТ, от значение за изхода на делото, за който се твърди, че е решен в противоречие с практиката на ВКС – решение № 137 от 02.03.2012 г. по гр.д. № 20/2009 г. на ВКС, ІV г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК.
Ответницата по касационната жалба А. Н. С. от [населено място], чрез пълномощника си адв. С. П. от АК-Велико Т., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва жалбата като неоснователна и изразява становище за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускането й до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – неоценяем иск за защита срещу незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и обусловен от него иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, с което са уважени предявените искове за защита срещу незаконно уволнение, въззивният съд е приел, че наложеното на ищцата с връчената й заповед № 1702/29.11.2010 г. дисциплинарно уволнение е незаконно. Съдът е приел, че преди извършването му работодателят не е изпълнил задължението си по чл. 193, ал. 1 КТ да изслуша работника или да приеме писмените му обяснения. В случая за спазване на процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ е разпитан като свидетел лицето, издало уволнителната заповед, чиито показания не могат да бъдат кредитирани, защото страната може да даде обяснения по реда на чл. 176 ГПК, които за разлика от свидетелските показания, с изключение на признанията, не съставляват доказателствено средство. Ето защо съдът е приел, че не е доказан от работодателя, чиято е доказателствената тежест, фактът, че от ищцата са поскани, но тя е отказала да даде обяснения за неявяването си на работа в два последователни работни дни, поради което не е налице хипотезата на чл. 193, ал. 3 КТ. Съдът е приел, че процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ не е надлежно осъществена, поради което и заповедта, с която на ищцата й е наложено дисциплинарно наказание уволнение като незаконосъобразна следва да бъде отменена, без да се разглежда спорът по същество на основание чл. 193, ал. 2 КТ.
Във връзка със заявените основания за допускане до касация настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд намира, че в случая не е налице критерият за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1 ГПК. Поставеният от касатора материалноправен въпрос за приложението на разпоредбата на чл. 193, ал. 3, вр. с ал. 2 КТ, както и процесуалния въпрос – може ли като свидетел да бъде разпитано лицето, издало обжалваната заповед за дисциплинарно наказание, са от значение за изхода на спора като общо основание за допускане на касационното обжалване. Първият въпрос е разрешен от въззивния съд в обжалваното решение в съответствие със задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК и съдържаща се в решение № 428 от 16.06.2010 г. по гр.д. № 290/2009 г. на ІІІ г.о. на ВКС, съгласно която при неустановеното поискване на обяснения за дисциплинарните нарушения от работника, не са налице предпоставките на чл. 193, ал. 3 КТ за неприлагане на чл. 193, ал. 1 и ал. 2 КТ. В тази връзка следва да се отбележи, че обясненията на работника не са били изслушани или дадени по негова вина във всички случаи, когато работодателят е поискал обяснения за дисциплинарното нарушение и не е получил такива от работника, независимо от причините за отказа да се дадат обяснения. Разпоредбата на чл. 193, ал. 3 КТ е приложима и в случаите, когато работодателят е поставен в невъзможност да поиска обяснения от работника, в т.ч. и в случаите, когато работникът не може да бъде намерен на адреса, който е съобщил на работодателя, не се е явил да получи препоръчаната пратка, съдържаща искане за даване на обяснения или по какъвто и да е начин е осуетил възможността изявлението на работодателя с искане за обяснения да достигне до него. В конкретния случай такива обстоятелства не са установени. В тази връзка постановеното от въззивния съд не е в противоречие с приетото в решение № 137 от 02.03.2012 г. по гр.д. № 20/2009 г. на ВКС, ІV г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, а в съответствие с него. По втория въпрос от процесуално естество относно възможността да бъде разпитан като свидетел издалия заповедта за уволнение, въззивният съд се е произнесъл в съответствие с процесуалния закон. В тази връзка решаващият съд е приел, че в нарушение на процесуалния закон от първата инстанция е разпитан като свидетел търговският пълномощник на дружеството, издал уволнителната заповед, чийто показания не могат да бъдат кредитирани, тъй като не съставляват доказателствено средство, защото с твърденията си той претендира изгодни за себе си факти. Същият е следвало да бъде изслушан по реда на чл. 176 ГПК и неговите обяснения ценени наред с останалия доказателствен материал. Следва да се отбележи, че доказателствено средство са обясненията на страните само когато се правят признания – изявление на страната, че са се осъществили неизгодни за нея факти или, че не са се осъществили изгодни за нея факти. Ето защо решаването на този въпрос не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. На това заявено основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, касаторът само се е позовал, а направеното от него изложение изобщо не кореспондира и не се явява обосновка на тази хипотеза. Това е така, тъй като на основание разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Под „точно прилагане на закона“ най-общо се разбира еднородно тълкуване на закона, т.е. точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика или към преодоляване на постоянна, но неправилна такава. В случая жалбоподателят е посочил това основание, но не се е позовал нито на противоречива практика на ВКС, нито на постоянна, но неправилна практика, в които случаи би било налице основание за издаване на тълкувателно решение. Липсва и обосновка, че разглеждането на касационната жалба е от значение за развитие на правото, тъй като в тази хипотеза предпоставките са липса на практика на ВКС и наличие на непълнота, неяснота или противоречивост на самия закон, които предпоставки в случая не са налице.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 299 от 11.07.2012 г., постановено по в.гр.д. № 738/2012 г. на Великотърновския окръжен съд, по касационната жалба с вх. № 8010 от 20.08.2012 г. на [фирма] – клон Велико Т., [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: