О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 163
София, 16.02.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на осми февруари , две хиляди и десета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 1053/2009 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във връзка с чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на О. д. „П” , гр. К., приподписана от гл. юрисконсулт на ОД на МВР Д. П. против решение №448/27.11.2008 год. , постановено по гр.д. № 869/2007 год. на Пловдивския апелативен съд, ГО, 4-ти състав, с което е оставено в сила решение № 138/25.06.2007 год., по гр. д. № 246/2003 год. на Кърджалийския окръжен съд, с което Х. Д. М. от гр. Д., Р. Д. Х. от гр. Д. и „Е” Е. , гр. К. са осъдени солидарно да заплатят на О. д. „П” , гр. К. сумата от 16 700 лв., представялаваща размера на нанесените имуществени вреди от непозволено увреждане при срутването на сградата на полицейския участък гр. Д., ведно със законната лихва върху тази сума , считано от датата на увреждането – 24.04.2004 год. до окончателното изплащане на сумата като до пълния претендиран размер от 35 000 лв., искът е отхвърлен. Касационната жалба е досежно отхвърлителната част на решението.
В жалбата се правят оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част поради нарушение на материалния закон и необоснованост .
Касаторът моли за отмяна на решението в отхвърлителната част и за постановяване на ново решение, с което предявеният иск да бъде уважен в пълния претендиран размер от 35 000 лв.
Към касационната жалба е представено изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК на основанията за допустимост на касационното обжалване.
В изложението като материалноправен въпрос по см. на чл. 280,ал.1 ГПК може да бъде конкретизиран този относно обема, в който подлежат на обезвреда причинените в резултат на непозволено увреждане вреди.
Касаторът застъпва становище, че в обжалваното решение този въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС / основание по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК/ , според която на обезвреда подлежат всички вреди , които са настъпили или ще настъпят в резултат на деликта. Конкретно се позовава на разрешенията, дадени в ППВС №4 от 23.12.1968 год. и ППВС №4 от 30.10.1975 год.
Ответникът по касация „Е” Е. , гр. К. оспорва наличието на посоченото основание за допустимост на касационното обжалване, както и основателността на касационната жалба по същество.
Останалите ответници Х. Д. М. и Р. Д. Х. и двамата от гр. Д., не вземат становище по допустимостта на касационното обжалване и основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ –то г.о. , съобразно правомощията си по чл.288 ГПК, намира следното:
Касационната жалба отговаря на изискванията на чл.284 ГПК, подадена е в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт и е процесуално допустима.
Независимо от нейната редовност ,обуславяща процесуалната й допустимост при въведената факултативност на касационното обжалване с новия ГПК / в сила от 01.03.2008 год./, за да бъде допусната до разглеждане по същество, касационната жалба следва да отговаря и на предвидените в закона допълнителни изисквания. В случая, с оглед посоченото основание за допустимост по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК, конкретизирания материалноправен въпрос, следва да е решен в обжалваното решение в противоречие със задължителната практика на ВКС.
Това изискване не е налице.
За да постанови въззивното решение, въззивният съд е приел, че ответниците по иска носят отговорност при условията на солидарност за причинените на ищеца вреди , настъпили в резултат на срутване на част от сградата, ползвана за полицейски участък в гр. Д., като вредите имат деликтен характер.становено е и е прието от съда, че в резултат на действията и бездействията на ответниците при извършване на изкоп в съседния на сградата парцел ****ряко са били разрушени около 30% от сградата, но на практика е била засегната цялата , тъй като в резултат на аварията е станала изцяло негодна за обитаване. С оглед на това съдът е приел, че размерът на вредите следва да бъде съизмерим със стойността на увредената / погиналата вещ/като цяло. Тази стойност е била определена по делото от приетата тройна експертиза по метода на вещната стойност в размер на 16 700 лв. С оглед на това предявеният иск е бил уважен в размер на 16 700 лв. като за разликата до 35 000 лв. е бил отхвърлен.
При тези данни не може да се приеме, че при определяне размера на дължимото обезщетение съдът не е съобразил практиката на ВКС, според която на обезщетяване подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане. Съдът е формулирал вредите, които са резултат на деликта и които не се съизмеряват с разходите за изграждане на първоначално срутилата се калканна стена, както се твърди в жалбата. По отношение на техния размер се е позовал на приетата по делото , при това без възражения от страните, тройна експертиза. В случая съдът е присъдил обезщетение за всички претъпени като пряка и непосредствена последица вреди , като въпроса относно определеяне на техния размер по реда на чл. 157 ГПК е бил възложен за определяне от вещи лица. Защо съдът е възприел заключението на тройната експертиза, а не това на изслушаната преди това и също неоспорена единична експертиза е въпрос на обоснованост на съдебния акт, който кореспондира са основанията за отмяна поради неправилност , а не попада в хипотезата на приложение на материалния закон в противоречие с практиката на ВКС, което е основание за допустимост на касационното обжалване.
По изложените съображения не е налице соченото от касатора основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,
Мотивиран от изложеното , Върховният касационен съд, състав на ІІІ, г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №448/27.11.2008 год. , постановено по гр.д. № 869/2007 год. на Пловдивския апелативен съд, ГО, 4-ти състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: