О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№163
София 24.11.2008г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, пето гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети ноември , две хиляди и осма година в състав:
Председател : ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
Членове : НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №3200/2008 г.
Производството е по допускане на касационно обжалване по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на С. Б. В. и К. Н. Ч. срещу решение от 04.03.2008г по гр.дело № 852/2007г. на Добрички окръжен съд , с което е обезсилено решение от 28.03.2005г по гр.д. № 1940/2003г на Добрички районен съд като постановено по нередовна искова молба и след като при повторното му разглеждане от въззивен съд недостатъкът не е бил надлежно отстранен . С решение №645 от 13.08.2007г по гр.д. 523/2006г на Върховен касационен съд е било постатновено обезсилване на постановено от ДОС решение и делото е върнато с указания за оставяне на исковата молба без движение . В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се посочва ,че разбирането на въззивния съд за необходимото в случая обстоятелствено изложение по индивидуализацията на поземлените имоти , предмет на иска по чл. 14 ал.4 от ЗСПЗЗ в противоречие с принципните правила на чл. 2 и чл. 7 от ГПК Онованието за допускане до касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 е подкрепено с довод , че от значение за точното прилагане на закона при изискването на индивидуализация на спорния предмет по чл. 14 ал.4 от ЗСПЗЗ е дали земята е била внесена в ТКЗС или одържавена на основание ЗТПС , към по-ранен момент . В последния случай индивидуализацията е към момента на одържавяването по този закон , а не към момента на „внасяне в ТКЗС” щом то не се е осъществило . Другият въпрос е свързан с преценката на правния интерес от иска по чл. 14 ал.4 от ЗСПЗЗ за случай , при който някои наследници за заявили за възстановяване общата, наследствена земя като собственост на прекия си наследодател и във връзка с правилото на №22 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ (ДВ бр. 13/2007г) .
След преценка Върховен касационен съд ,V гр. о. счита , че е налице основание за допускане на касационно обжалване .
За да обезсили решението на Добрички районен съд и прекрати производството по иск с правно основание чл. 14 ал.4 от ЗСПЗЗ въззивният съд е приел ,че липсва индивидуализация на спорния предмет за част от претендираните имота , а за друга част няма правен интерес от иска , тъй като не са били заявени за реституция конкретно от ищците в качеството им на наследници на по-далечния общ наследодател . Предмет на иска са били множество земеделски имоти ,индивидуализирани по документи от преди колективизацията по местонахождение полощ . Тезата на ищците е била ,че към релевантния минал момент имотите са били собственост на по- далечен , общ наследодател , а не само на част от низходящите му, легитимирали се пред ПК успешно като заявители , но неправилно като бивши собственици при вече приключила с възстановяване на собствеността в тяхна полза земеделска реституция .
От значение за точното прилагане на закона при преценка относно допустимостта на иска в настоящия случай е разрешаването на принципния въпрос за необходимата индивидуализация на спорния предмет на иска по чл. 14 ал.4 от ЗСПЗЗ , съответно отговаря ли на условието по чл. 98 б. „г” и „д” от ГПК (отм) едно обстоятелственото изложение за права към минал момент с претенция : наследствени по произход земеделски имоти на М. и К. В. , са били заявени за реституция като бивше притежание , индивидуална собственост ,на синовете им – евентуални, при това не единствени наследници , но преди наследството да е открито или поделено ,на което основание спрямо вече възстановени имоти се твърди съсобственост към съответния минал момент и се претендират права на квотен принцип спрямо вече възстановеното . Ако спорът се свежда до това дали обобществените ,заявени от един наследник и възстановени на него имоти , са били притежание на по- далечен , общ на страните наследодател и съответно се претендира признаване на сънаследствен характер, то следва да се вземе предвид като обстоятелствено твърдение по иска индивидуализацията към момента , който според ищеца е от значение за правото на собственост , а не само към момента на внасянето на земите в ТКЗС или завземането им , тъй като индивидуализацията към втория момент , ако е последващ , би ползвала тезата на ответната страна и не следва да се очаква от ищците да дават обстоятелствено изложение в тази насока . От решаващите изводи на въззивния съд не е видно горното да е съобразено при изисканата по делото индивидуализация на спорния предмет, поради което и предвид основанието на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК касационно обжалване следва да се допусне по този критерии , за да бъдат проверени оплакванията по същество , а също да се прецени дали формираният краен извод за недопустимост на процеса не е правилен . По същество следва да се прецени също така има ли основание за констатация, че ищците по чл. 14 ал.4 от ЗСПЗЗ в случая нямат интерес , доколкото не са заявители по предвидения в закона ред за реституция на земята. За да е налице интерес от иска по чл. 14 ал.4 от ЗСПЗЗ е достатъчно имотите да са заявени по реда на чл. 11 ал.1 от ЗСПЗЗ от един наследник , но дали едно заявление , в които се твърдят права ,изключващи съсобствеността по наследяване към един минал момент , би ползвало лица от по- далечния кръг наследници с оглед интереса им от иск , е въпрос , на който следва да бъде даден принципен отговор.
Ето защо и на основание по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК Върховният касационен съд, състав на V г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Допуска до касационно обжалване решение от 04.03.2008г по гр.дело № 852/2007г. на Добрички окръжен съд
Оставя без движение касационната жалба
В едномесечен срок от съобщението касаторката К. Н. Ч. да внесе държавна такса 44,38лева по сметка на Върховния касационен съд , при неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено .
Делото да се докладва след изтичане на срока .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .