О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 163
София, 30.12. 2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение в закрито заседание на 30 декември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ДИЯНА ЦЕНЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева частно гражданско дело N 3997/2008 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от Г. И. Л. срещу решение № 85 от 27.06.2008 г. по гр. д. № 245/2008 г. на Силистренски окръжен съд, с което е оставено в сила решение от 7.06.2007 г. по гр. д. № 430/07 г. на Силистренски РС. С първоинстанционното решение е допуснато извършване на делба между касаторката, К. Д. С. и И. С. на съсобствения им недвижим имот, представляващ 341/537 ид. ч. от дворно място с площ от 537 кв. м., съставляващо УПИ Х-213, в кв. 75 по плана на гр. С. и построената в него жилищна сграда на площ от 180 кв. м. при права 1/6 ид. ч. за касаторката, 1/6 ид. ч. за К. С. и 4/6 ид. ч. за К. С. и съпругът й И. С. , която част е в режим на СИО.
Ответниците по жалбата не вземат становище по нея.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна, с цена на обжалваемия интерес над 1000 лв. и е допустима.
За да се произнесе по жалбата съдът взе предвид следното:
Въззивният съд е определил правата на съделителите в съсобственост като е приел за установено, че наследодателката Г е била собственик на ? ид. ч. от имота на основание покупко-продажба и на 1/ 6 ид. ч. на основание наследяване от съпруга й Д. Д. Така придобитите права общо в размер на 4/6 ид. ч. тя е продала на дъщеря си К. С. на 27.03.1990 г., срещу поето задължение от купувачката да я издържа и гледа праводателката ( н. а. № 13, т. ІІ по н. д. № 412/1990 г. С оглед на това разпореждане при предявяване на иска за делба ищцата Г се легитимира като собственик на 1/6 ид. ч. на основание наследяване от починалия през 1988 г. нейн баща Д, а К. С. на 1/6 ид. ч. по наследяване от починалия й баща Д заедно със съпруга й И. С. на 4/6 ид. ч. от имота придобити на основание договор за покупко-продажба. Съделителките не са придобили права върху имота на основание наследствено правоприемство след смъртта на майка им Г. Д. , тъй като тя приживе се е разпоредила чрез продажба с притежаваните от нея идеални части от имота. Намерил е за неоснователен доводът, че нотариалното удостоверяване на сключения между Г дъщеря й К. С. алеаторен договор е нищожно, поради това че при описването на имота административният му адрес е бил записан неправилно. Вместо ул. “. № 1 е записан № 9 на същата улица, както и поради това, че имотът е индивидуализиран само с регулационния му статут, но без описване на граници.
В изложението на касационната жалба се поддържа, че е налице предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК, тъй като въззивният съд е разрешил съществен процесуален въпрос от значение за точното прилагане на закона. Този въпрос е дали наличието на грешка и непълнота в нотариалното удостоверяване го прави нищожно. Грешката е в неточното посочване на номера на улицата в административния адрес на имота, а непълнотата е в това, че имота не е описан с границите му.
Основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК се прилага тогава, когато липсва съдебна практика по някои въпроси или когато има такава, но е наложително тя да бъде променена. Съдържанието на касационното изложение не дава основание за такава квалификация.
Индивидуализацията на недвижимия имот се извършва с посочване на неговото местонахождение, регулационен статут и граници. Административният адрес на имота не е съществен индивидуализиращ белег, поради което не съставлява липса на индивидуализация на имота, по смисъла на чл. 484, ал. 1, б. “в” ГПК (отм.). В конкретния случай имотът е индивидуализиран с местонахождение и регулационния му статут, проверка за което е извършено и по представените писмени документи, установяващи че праводателката е собственик на имота и скица за него. Пропускът да се впишат и границите на имота, не прави удостоверяването нищожно, тъй като той може да бъде отстранен с поправка на акта чрез допълването му. Основанията за нищожност на нотариалното действие са изчерпателно изброени в чл. 472 ГПК (отм.) и между тях не е нарушение на изискването по чл. 484, ал. 1, б. “в” ГПК (отм.). Съдебна практика по този въпрос съществува и тя е последователна и безпротиворечива и не се налага да бъде променяна.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване решение № 85 от 27.06.2008 г. по гр. д. № 245/2008 г. на Силистренски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: