О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 163/2009
София, 05.03.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 27.02.2009 две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 4491/2008 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Т. д. на Н. гр. Б. против решение №419/25.06.2008г. на Б. окръжен съд,постановено по гр.д. №289/2007г. по описа на същия съд.
В изложението си по касационната жалба,наред с цитираните от касатора касационни оплаквания по член 281 ал.3 от ГПК,се посочва единствено като основание за допускане на касационно обжалване,че съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен и материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС,съгласно разпоредбата на член 280 ал.1 т.1 от ГПК,без да се излагат подробно аргументи в тази посока.
В писмения си отговор относно допускането на касационно обжалване на въззивното решение ,ответникът по касационната жалба М. С. Б. счита,че не са налице основанията ,предвидени в член 280 ал.1 т.1 от ГПК и моли да не се допуска касационно обжалване на така постановеното решение.
За да обоснове наличието на горното основание за допускане на касационно обжалване ,касаторът се позовава на решение №1554/4 от 10.2002г. по гр.д. №1574/2001г. по описа на ВКС,ІІІ гр.отд,съгласно което волеизявленията на двете страни по трудовото правоотношение за прекратяването му по взаимно съгласие,могат да бъдат изразени писмено в заповедта по член 325 т.1 от КТ,като няма пречка работодателят да отправи предложението за прекратяване на трудовия договор,чрез самата заповед,а работникът или служителят да приеме или да не приеме предложението.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е приел,че не е спазена процедурата,предвидена в член 325 т.1 от КТ за прекратяване на трудовия договор на това основание,която изисква това съгласие да е изразено писмено от двете страни,като страната към която е отправено предложението е длъжна в седмодневен срок да уведоми другата страна дали го приема,в противен случай предложението се счита неприето. Съдът е посочил,че по делото липсват доказателства работодателят да е направил такова волеизявление,отправено до ищеца по повод направеното с писмената му молба от 02.12.2005г.,като в седмодневния срок няма данни за направено волеизявление от страна на работодателя по отправеното предложение,а за поставената резолюция върху молбата”считано от 01.01.2006г.” не е установено и липсват доказателства от кого изхожда,като издадената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение е от 12.12.2005г.,след изтичане на седмодневния срок,поради което съдът е стигнал до извода,че е преклудирана възможността за прекратяването на последното на основание член 325 т.1 от КТ.
Соченото от касатора решение се отнася до друга хипотеза,която се отнася до изразено волеизявление и от двете страни,направено със самата заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на основание член 325 т.1 от КТ и при спазване на предвидения в закона седмодневен срок,както вече бе посочено по-горе. В настоящия случай произнасянето на съда по съществения въпрос не е в противоречие с практиката на ВКС,както се твърди от касатора,а напротив,съобразен е с последната,тъй като ВКС приема,че след като работникът и служителят е отправил предложение до работодателя за прекратяване на трудовия договор по член 325 т.1 от КТ и заповедта е издадена след изтичане на повече от седем календарни дни,считано от деня,следващ датата на получаване на предложението,което е налице в настоящия случай,уволнението е незаконосъобразно/решение №923/22.02.1995г. по гр.д. №549/1994г по описа на ВС,ІІІ гр.отд./
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №419/25.06.2008г. на Б. окръжен съд,постановено по гр. д. №289/2007г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: