О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 163
София, 19.03.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение, в закрито заседание на 23.01.2009 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 486 /2008 година
Производството е по чл.288 ГПК във вр. с чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Г. И. Л. от гр. П. против въззивното решение на Смолянския окръжен съд № 301 от 13.05.2008 год., постановено по в.гр.д. № 227/2008 год., с което е оставено в сила решение № 66 от 16.07.2007 год. по гр.д. № 158/2003 год. на Д. районен съд и е отхвърлен като неоснователен предявения от касатора срещу Е. Е. М. К. , упражняващ търговска дейност под фирма „Е” иск за заплащане на сумата 8 000 лв., произхождаща от 8 бр. издадени записи на заповед с различни падежи и на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума за периода 18. 12. 2002 год.- 23.05.2003 год.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон – чл. 538, ал.1 във вр. с чл.537 ТЗ и на съществените съдопроизводствени правила-чл.188, ал.1 и ал.2 ГПК/ отм./, поради което и на осн. чл.281, т.3 ГПК се иска отмяната му.
Касаторът поддържа, че при изграждане на крайния си правен извод въззивният съд не е взел предвид и не е обсъдил приетите по делото доказателства, сочещи, че ответникът не е заплатил задължението си по 8 бр. издадени от него записи на заповед, но по силата на присъденото му по предявения в наказателния процес по НОХД №1012/2005 год. на ПОС граждански иск, ищецът по настоящето дело ще следва да заплати на последния тази сума, което от своя страна изключва наличието на повторно удовлетворяване на вземането чрез предявения по реда на чл.538, ал.1 ТЗ иск.
В изложението по чл.284, ал.3,т.1 ГПК касаторът е обосновал приложното поле на касационното обжалване с твърдение за наличие на селективния критерий по чл.280, ал.1,т.3 ГПК , тъй като решаващият съд е формирал изводите си по основателността на предявения иск въз основа на неправилна преценка на събрания по делото доказателствен материал и допуснато нарушение на материалния закон, което е в противоречие с постоянната практика на ВКС, изразена в ТР на ОСТК № 1/2005год. и ТР на ОСГК № 1/2001 год..
Ответната по касационната жалба страна не е взела становище по основателността и по реда на чл.287, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, като взе предвид данните изложените от страната доводи и съобрази данните по делото и правомощията си по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Въпреки процесуалната допустимост на касационната жалба, обусловена от редовността и, предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК в случая отсъстват, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на СОС.
В депозираното по реда на чл.284, ал.3,т.1 ГПК изложение жалбоподателят не само не е формулирал същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл – главен критерий за приложното поле на касационната обжалване, въведен от законодателя с чл.280, ал.1 ГПК, но е обсъждал единствено въпроси, касаещи правилността на обжалвания съдебен акт, ирелевантни в производството по чл.288 ГПК.
Независимо от това, с оглед данните по делото следва да се приеме, че разрешеният от въззивния съд материалноправен въпрос, обусловил решаващите мотиви на обжалвания съдебен акт и крайния изход от спора се свежда до наличието на правна възможност в хипотезата на чл.538, ал.1 ТЗ, във вр. с чл.535 ТЗ да се извърши повторно плащане по издадени записи на заповед, след като веднъж поемателят е бил удовлетворен с вземането си срещу длъжника, но впоследствие, поради призната с влязла в сила присъда неистинност на предявените менителнични документи, вписаните в тях суми са присъдени обратно на лицето, посочено за издател на същите, като дадени без основание, по който са изложени и подробни съждения от СОС.
Що се касае до отново повдигнатия във въззивното производство по делото въпрос, за преценка истинността на менителничните ефекти и вината на ищеца, то той е разрешен с влязлата в сила присъда по НОХД № 1012/2006 год. на ПРС, поради което макар и важен за изхода на спора не е съществен по вложения от законодателя в чл.280, ал.1 ГПК, смисъл и не следва да се обсъжда.
Неоснователно е и позоваването на т. 3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Наведените от касатора в тази вр. доводи за неправилност на съдебното решение, поради допуснатото от СОС нарушение на закона и на конкретни процесуални правила са пороци, относими към касационните основания по чл.281,т.3 ГПК, но правно ирелевантни за самото приложно поле на касационното обжалване, съобразно визирания с изложението по чл. 284, ал.3,т.1 ГПК селективен критерий, че разрешеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Обстоятелството, че тези оплаквания обективно не поставят за разглеждане неразрешен от съдебната практика материалноправен или процесуалноправен въпрос по приложението на чл. 538 ТЗ, във вр. с прекия иск срещу длъжника – платец по запис на заповед, респ. задълженията на издателя на менителнчиния ефект, нито сочат на необходимост от промяна в утвърдената в тази насока непротиворечива съдебна практика или възприемане на различно от даденото до момента тълкуване на правната норма, поради неяснота на същата, само по себе си е достатъчно, за да се приеме, че в случая отсъства и на втората кумулативна предпоставка, обуславяща допускане на касационното обжалване – селективният критерий по чл.280, ал.1,т.3 ГПК, на който касаторът бланкетно се е позовал.
Водим от горното, настоящият състав на второ отделение на ВКС, търговска колегия, на осн. чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Смолянския окръжен съд № 301 от 13.05.2008 год., по в.гр. д. № 227/2008 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: