О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1632
София,07.12.2009 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на втори декември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 1354 по описа за 2009 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба , подадена от Т. Р. А. чрез адв. М срещу въззивно решение № 73/26.06.2009 г. на Кърджалийския окръжен съд, постановено по гр.д. № 152/2009 г.
Администриращият съд е извършил размяна на книжата между страните.
Начално училище „Х”, гр. А. чрез адв. З от А. – Кърджали е отговорило, че липсват основания да се допусне касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата. Моли за присъждане на съдебно-деловодни разноски за инстанцията.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Тя е подадена е срока по чл. 283 ГПК от легитимна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Въззивният съд е отхвърлил исковете на Т. Р. срещу Начално училище „Х”, гр. А. по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът се обоснова с „произнасянето на окръжния съд по материалноправен въпрос, отнасящ се до правото на труд, който е от значение за точното прилагане на закона” и по който е налице противоречие с практиката на съдилищата”.
Съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение намира, че не е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, от. 2 ГПК, на която се основават касаторите.
Касационното обжалване по правилата на ГПК от 2007 г. е допустимо при определени условия и по процедура.
Условията предвиждат една обща и три специални предпоставки. Общото условие е порокът на въззивния съдебен акт /нищожност, недопустимост, неправилност/ да се дължи на дадено в него конкретно разрешение, което прави съответният материално или процесуалноправен въпрос от значение за резултата по дело.
След решението на Конституционния съд на Република България № 4 от 16.06.2009 г. по к.д. № 4/2009 г. на /публ. ДВ на 23.06.2009 г./ не отпадна необходимостта от преценка за допустимост на касационното обжалване, както и изискването то да се обуславя от разрешаването на материално-правен и/или процесуално правен въпрос, по който съдът се е произнесъл в обжалвания съдебен акт, за да постанови крайния резултат по спора. Текстът на чл. 280, ал. 1 ГПК само в частта относно думата „съществен” е определен за противоконституционен с което значи, че не е необходимо същият въпрос да има и принципно значение за правоприлагането.
Процедурата на касационното обжалване включва едно предварително производство по преценка на основанията, визирани в чл. 280, ал. 1 ГПК, която се извършва въз основа на обосновката, дадена от касатора. Той има задължение, освен да изложи касационните основания за обжалване мотивирано и точно /чл. 281 ГПК/, но също така и да обоснове основанията за допускане на касационното обжалване /чл. 280, ал. 1 ГПК/.
Следователно, съставът на Върховния касационен съд, за да извърши селекцията по чл. 288 ГПК, трябва да е наясно първо кой въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл в решението си има предвид касатора и какво е конкретното му отношение към касационните основания по чл. 281 ГПК и съответно резултата по спора.
В случая, касаторът се позовава на едно субективно право, но в никакъв случай това не може да бъде въпрос, обосноваващ касационно обжалване на конкретно въззивно решение. Такъв е онзи материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е обусловил правните изводи в обжалваното решение по предмета на спора. Той трябва да бъде ясно и точно посочен от касатора, като съдът може само да го конкретизира или преформулира, но не може сам да го определи с оглед касационните оплаквания или направо въз основа на въззивното решение.
В заключение, искането за допускане на касационно обжалване се явява необосновано.
Касаторът следва да заплати направените от насрещната страна съдебно-деловодни разноски за инстанцията, които са сто лева заплатен адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 73/26.06.2009 г. на Кърджалийския окръжен съд, постановено по гр.д. № 152/2009 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: