Определение №1636 от по гр. дело №1216/1216 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 1636
 
София, 07.12.2009 година
 
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на  втори ноември,  две хиляди и  девета година, в състав:
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
          ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
  СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията  Н. Зекова
дело № 1216/2009    година.
 
Производство по допускане на касационно обжалване на основание чл. 288 ГПК.
Н. Ц. Й. от гр. С. е подала касационна жалба против решението на Софийския градски съд по гр. д. № 1033/2009 г. и приложила изложение на основанията за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Ответникът „С” А. , гр. С. счита, че касационното обжаване е недопустимо, а касационната жалба е неоснователна.
След проверка, касационният съд установи следното:
Софийският градски съд, с въззивно решение от 29. 04. 2009 г. по гр. д. № 1033/2009 г. е оставил в сила решението на Софийския районен съд по гр. д. № 26808/2006 г., с което са отхвърлени исковете на Й. по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ за отмяна на уволнението и възстановяването й на работа на длъжност „лаборант”, заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в размер на сумата 591.60 лв., и иск по чл. 217, ал. 1 КТ за сумата 2500 лв. за период от 5. 3. 1999 г. до 20. 9. 2001 год.. Въззивният съд е приел, че към момента на фактическото издаване на уволнителната заповед на 20. 9. 1999 г., с която трудовото правоотношение е прекратено, считано от 5. 3. 1999 г., ищцата е била в невъзможност да изпълнява възложената й работа поради инвалидност, считано от 5. 3. 1999 г., установена с решение на ТЕЛК от 18. 6. 1999 г.. На базата на събраните по делото доказателства въззивният съд е констатирал, че работодателят е бил в невъзможност да предложи на ищцата друга работа, подходяща за нейното здравно състояние и законосъоразно е прекратил трудовия й договор.
Искането на жалбоподателката за допускане на касация е обосновано с нормата на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като се посочва, че въззивното решение е в противоречие с практика на ВКС по приложението на чл. 325, т. 9 КТ, обективирана с приложените копия на съдебни решения, а така също, че уволненията на това основание имат социално значение и голяма обществена значимост.
Касационният съд счита за необосновани така заявените твърдения за касационно обжалване. Не е налице противоречие на въззивното решение с практиката на състави на касационния съд относно прекратяване на трудовите правоотношения по чл. 325, т. 9 КТ, тъй-като изводите на градския съд по настоящото дело се основават на приетите за установи фактически обстоятелства и конкретно на факта, че уволнението на ищцата е от 20. 9. 1999 г., към който момент са били налице условията по чл. 325, т. 9 КТ. Доводите на жалбоподателката, че доказателственият извод на съда е неправилен, могат да бъдат обсъждани при преценка на въззивното решение по чл. 293, във връзка с чл. 281 ГПК, при вече допусната касация, но не са основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая тези доводи са и несъстоятелни, тъй-като по делото има достатъчно данни, че на ищцата е известно прекратяването на трудовото правоотношение на 20. 9. 1999 г.. Така, от приложената служебна бележка № 793/8. 10. 2007 г. /л. 50 от досието на гр. д. № 26808/06 г. е удостоверено, че на основание заповед № 74/22. 9. 1999 г. ищцата е получила като обезщетение две брутни месечни заплати. По приложеното гр. д. № 10319/2001 г. е представено заключение на счетоводна експертиза, че от 5. 3. 1999 год. ответникът не е заплащал на ищцата трудово възнаграждение и обезщетение по болнични листове, както и че с решение на ЦТЕЛК срокът на инвалидност на ищцата е удължен до 1. 3. 2002 г.. Следвателно и при прекратяване на трудовия договор и към момента на връчване на уволнителната заповед на 20. 9. 2001 г., ищцата е била неспособна за изпълнява работата по заеманата от нея длъжност „лаборант”.
По изложените съображения Върховният касационен съд
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 29. 4. 2009 г. по гр. д. № 1033/2009 г. на Софийския градски съд.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top