3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 164
гр. София, 01.06. 2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и седми май през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от съдията Иво Димитров т.д. № 437 по описа на съда за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 248 от ГПК.
Образувано е по подадена от [фирма] молба за изменение в частта за разноските, на постановеното по делото определение № 1020 от 22. 12. 2014 г. с искане, на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, да бъде намалено, поради прекомерност, присъденото с определението на противната страна – [фирма], адвокатско възнаграждение за защита в касационната инстанция, в размер на 4500 лв. В молбата се излагат твърдения за прекомерност на размера на присъденото, като заплатено от противната страна на процесуалния й представител възнаграждение, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Противната страна се противопоставя на молбата, твърди недопустимост на молбата, поради необжалваемост на определението по чл. 288 от ГПК, а при условията на евентуалност – неоснователност на същата, по същество застъпва становище за липса на прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, след преценка на материалите по делото и твърденията на страните, намира следното:
Молбата е подадена от легитимирана страна и в законоустановения срок, поради което и е допустима. Неоснователно е възражението на ответника на молбата за недопустимост на същата, базирано на необжалваемостта на определението по чл. 288 от ГПК, с което процесните разноски са присъдени. Съобразно разпоредбата на чл. 81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция (какъвто акт е и определението по чл. 288 от ГПК), съдът се произнася и по искането за разноски, а възможността за допълване и/или изменение на постановените необжалваеми съдебни актове в частта им за разноските, е и изрично установена в процесуалния закон (срв. чл. 248, ал. 1, предл. второ от ГПК). Разгледана по същество, молбата е неоснователна. Касационното производство е образувано по подадена от молителя [фирма] на 09. 12. 2013 г., касационна жалба с приложения. Същите са връчени на ответника по касация [фирма] на 30. 12. с.г. На 23. 01. 2014 г. същото дружество е депозирало отговор на касационната жалба с приложения. В отговора на касационната жалба е изрично заявено искане за присъждане на разноски за касационната инстанция. Към отговора са приложени договор за правна защита и съдействие с посочено в същия, като заплатено възнаграждение за защита в касационната инстанция, в присъдения размер от 4500 лв., както и списък на разноските по чл. 80 от ГПК, с посочен в списъка същия размер. Срещу така направеното искане и по размера на заплатеното адвокатско възнаграждение, молителят – противна страна, не е възразил своевременно, включително и до произнасянето на касационния съд с определението от 22. 12. 2014 г. Несъстоятелно е да се твърди, че по отношение съдържанието на отговора на касационната жалба, както и на приложените към същия доказателства относно размера на заплатеното от противната страна адвокатско възнаграждение, изрично и ясно посочен в придружаващите отговора приложения, един твърдящ да осъществява адекватна правна защита на доверителя си процесуален представител, не се е уведомил през течение на единадесетте месеца от депозирането на същите, до произнасянето на съда, както това се излага в молбата – че размерът на заплатения от противната страна адвокатски хонорар, молителят узнал едва от определението на съда от 22. 12. 2014 г.
Поради изложеното и доколкото молителят не е депозирал възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на размера на заплатеното от противната страна адвокатско възнагражедние, преди окончателното произнасяне на съда по делото с определението по чл. 288 от ГПК, изменението на което в часттта за разноските се иска, то и депозираната молба за такова изменение се явява неоснователна, и следва да бъде оставена без уважение.
Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на [фирма] за изменение в частта за разноските, на постановеното по делото определение № 1020 от 22. 12. 2014 г.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: