О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 164
С. ,10.02.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми януари, две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
изслуша докладваното от съдията Богданова гр. дело № 100/2016 г.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. Б. М., подадена чрез адвокат Р. К. и В. Б., срещу въззивно решение № 1354 от 24.06.2015 г. по гр. дело № 1020/2015 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е отменено решение № 18791 от 1.12.2014 г. по гр.д. № 5616/2013 г. на Софийски градски съд в частта му, с която Прокуратура на Р България е осъдена да заплати на Б. Б. М., на основание чл.2б, ал.1 З., обезщетение за неимуществени вреди за разликата над сумата от 150 лева до 5000 лева и в тази част иска е отхвърлен, в частта за разноските над 1.15 лева до 950 лева; в частта с която е потвърдено решението, с което искът по чл.2, ал.1, т.1 З. е отхвърлен за сумата от 35 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 ГПК по въпроса кой е началният момент на погасителната давност- от влизане в сила на прокурорския акт за прекратяване на наказателното производство или от влизане в сила на постановлението за изменение на мярката за неотклонение от задържане под стража в парична гаранция; равнозначно ли е влизане в сила на постановлението за изменение на мярката задържане под стража, с влизане в сила на определението, с което е отменена тази мярка; следва ли съдът да приложи института на погасителната давност по чл.2, ал.1, т.1 З., считано от датата на изменение на мярката задържане под стража, ако към тази дата, органът, който е изменил мярката, не е разяснил на лицето реда, по който може да защити правата си по смисъла на чл.3 З.; за критериите, които се прилагат при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, тъй като даденото разрешение в обжалваното решение е в противоречие със задължителна практика на Върховния касационен съд- решение № 20 от 31.01.2014 г. по гр.д. № 4907/2013 г. на ВКС, ІV г.о. и решение № 55 от 11.03.2013 г. по гр.д. № 1107/2012 г. на ВКС, ІV г.о.
Писмен отговор на касационната жалба не е постъпил от ответната страна.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е процесуално допустима.
С обжалваното решение Софийски апелативен съд е приел, че искът с правно основание чл.2, ал.1, т.1, пр.1 З. е погасен по давност, тъй като погасителната давност е започнала да тече от 19.05.1995 г., а исковата молба е подадена в канцеларията на съда на 22.04.2013 г., и го е отхвърлил. Искът по чл.2б, ал.1 З. съдът е приел за основателен и го е уважил в размер на 150 лв. За да определи размера на обезщетението на 150 лв., въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства и е приел, че срока, в който се е осъществявало наказателното производство не може да бъде определен в никакъв случай като разумен, но допуснатото нарушение не може да бъде вменено във вина само на прокуратурата. Приел е, че и поведението на обвиняемия-жалбоподател в настоящото производство, който се е укривал, служел си с чужда самоличност, по никакъв начин не е инциирал делото да се внесе в съда, което е обосновало извода, че е чакал да изтече ползващата само него давност за преследване, е допринесъл за допуснатото нарушение. Ето защо при определяне на обезщетението в размер на 150 лв. е приложена разпоредбата на чл.5, ал.2 З..
Поставеният в изложението въпрос относно началния момент на погасителната давност не обосновава приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. На поставения въпрос е дадено разрешение в задължителната съдебна практика- т. 4. ТР № 3 от 22.04.2005 г. по т.д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС. Прието е, че при незаконни актове на правозащитни органи началният момент на забавата и съответно на дължимостта на мораторната лихва и началният момент на погасителната давност възниква от различен момент, като при отмяна на мярката „задържане под стража”, от влизане в сила на определението. Даденото от въззивния съд розрешение не е в противоречие с приетото в задължителната съдебна практика.
По въпроса за критериите, които се прилагат при определяне размера на обезщетението също не е налице основание за допускане на касационно обжалване.. Жалбоподателят се позовава на постановени по реда на чл.290 ГПК решения на състави на ВКС. Оплакванията са по съществото на правния спор за допуснати нарушения на материалния закон и на съществени процесуални правила. Независимо от това постановеният съдебен акт на Софийски апелативен съд не е в разрез със задължителната практика, а напротив той е в съответствие с установената и последователна съдебна практика по въпроса за отговорността на държавата за действия на прокуратурата, с които са причинени неимуществени вреди от водени в неразумен срок наказателни производства. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди е определен при съблюдаване на конкретните данни по делото и обществения критерий за справедливост, както е прието в ППВС № 4/68 г. и чл. 52 ЗЗД. Развитите оплаквания са относими към правилността на решението, което не е основание за допускане на касационно обжалване в производството по чл.288 ГПК.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за допускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № № 1354 от 24.06.2015 г. по гр. дело № 1020/2015 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: