4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 164
гр.София, 12 февруари 2016 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети февруари през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 441 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С.у. „К. О.” – [населено място], представляван от юрисконсулт Г. К., срещу въззивно решение №6872/09.10.2015г. постановено по възз.гр.д.№7248/2015г. на Софийски градски съд, с което като е потвърдено решение №56-14/16.02.2015г. по гр.д.№61234/2014г. на РС – София, са уважени предявените от Е. И. Х. искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – т.3 КТ.
В касационната жалба се поддържа, че решението на СГС е постановено в противоречие с материалния закон и е необосновано, поради което се иска отмяната му.
В представеното от касатора изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, се съдържат доводи, че въззивният съд се е произнесъл „по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и развитието на правото”, но липсва посочване на конкретния въпрос, по който да се допусне касационното обжалване. В изложението е преповторено съдържанието на касационната жалба и оплакванията за незаконосъобразност и необоснованост на въззивния акт. Изложени са твърдения, че неправилно решаващият съд е приел, че в спора за законосъобразността на прекратяването на трудовото правоотношение с Е. Х. приложение намира нормата на чл.8 ал.1 ЗБАН, вместо тази по §11 ПЗР на ЗВО.
От ответната страна по жалбата, в срока по чл.287 ГПК, не е представен писмен отговор.
Касационната жалба е допустима – подадена е от легитимирана страна, в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице условия за допускане на касационния контрол.
С въззивното решение е прието, че заповед №РД 22-4298/ 13.08.2014г. на Р. на СУ „К. О.”, с която считано от 01.10.2014г. е прекратено трудовото правоотношение с ищеца за заеманата длъжност – „професор” във Факултет по математика и информатика в Катедра „Диференциални уравнения” – поради навършване на 65 –годишна възраст и взето от Академичния съвет на СУ решение да не се продължи действието на трудовия му договор при условията на §11 ПЗР на ЗВО, е незаконосъобразна. Посочено е, че безспорно към датата на влизане в сила на заповедта ищецът е навършил възрастта, посочена в чл.328 ал.1 т.10 КТ – 65 години – при което и с оглед заеманата от него академична длъжност „професор” във ФМИ към СУ, работодателят би могъл да пристъпи към прекратяване на трудовото му правоотношение. Тъй като обаче, ищецът е доказал в хода на делото, чрез надлежно официално удостоверяване, че е избран през 2004г. за член-кореспондент на Б., съдът се е позовал на нормата на чл.8 ал.1 ЗБАН. Цитираната разпоредба предвижда възможност придобилите почетното научно звание „член-кореспондент на Б.” да работят на щатна длъжност до навършване на 70 години. С оглед на това, въззивният съд е посочил, че нормата на чл.8 ал.1 ЗБАН е специална спрямо нормите на чл.328 ал.1 т.10 КТ и §11 ПЗР на ЗВО, предвиждащи възможност за определена категория лица – от научно-преподавателския състав на висшите учебни заведения, трудовото правоотношение да се прекрати при навършване на 65 години, или най-късно в сроковете по §11 ПЗР на ЗВО – до 3 години за професорите и до 2 години за доцентите.
В заключение съдът е приел, че тъй като ищецът е придобил научното звание „член-кореспондент на Б.”, същият има право да работи на щатната си длъжност до навършване на 70 години, съгласно чл.8 ал.1 ЗБАН, която разпоредба се явява специална по характера си и дерогира действието на общите норми по чл.328 ал.1 т.10 КТ и §11 ПЗР на ЗВО. С тези решаващи мотиви е направен извод за основателност на предявените искове по чл.344 ал.1 т.1 – т.3 КТ.
Съгласно приетото разрешение по т.1 от ТР№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Изложението на касатора по чл.284 ал.3 т.1 ГПК обаче, преповтаря съдържанието на касационната жалба и съдържа доводи за неправилно приложение от страна на съда на относимата към спора материалноправна норма и за необоснованост на изводите му, с които е прието за незаконно прекратяването на трудовия договор с ищеца в хипотезата на чл.328 ал.1 т.10 КТ вр. с §11 от ПЗР на ЗВО.
Доколкото като обуславящ проблем може да се изведе този – дали нормата на чл.8 ал.1 ЗБАН е специална по отношение нормите на чл.328 ал.1 т.10 КТ и §11 ПЗР на ЗВО – въззивното решение съответства на постоянната съдебна практика, в т.ч. на тази в Решение №1457/20.09.2002г. по гр.д.№717/2002г. ІІІ г.о. на ВКС, която макар и незадължителна се споделя от настоящия състав.
Безспорно е, че разпоредбата на чл.8, ал. 1 ЗБАН предвижда едно изключение от общото правило на чл.328 ал.1 т.10 КТ, като законодателят изрично е уредил правото на академиците и член-кореспондентите на Б. да работят на щатна длъжност до навършването на 70-годишна възраст. Тази категория лица, носители на тези почетни научни звания, които не са научни длъжности /както напр. – професор, доцент и др./, независимо от конкретното им място на работа /в системата на Б., във висшите училища, научни институти, центрове и т.н./ и независимо от заеманата длъжност, стига да е в пределите на страната и да е свързана с научна и творческа дейност, или с подготовка на научни и творчески кадри, попадат в приложното поле на чл.8 ал.1 ЗБАН и имат правото да работят на щатна работа до по-висока възраст.
Нормите на §11 ПЗР на ЗВО и чл.328 ал.1 т.10 КТ не посочват сред кръга на лицата, за които намират приложение, академиците и член-кореспондентите на Б., поради което следва да се приеме, че за тази категория лица, прекратяването на трудовия им договор с оглед навършване на определена възраст, следва да се съобрази с възрастта, посочена в чл.8 ал.1 ЗБАН, а не с тази, предмет на уредба на общите норми по чл.328 ал.1 т.10 КТ и §11 ПЗР на ЗВО. В същата посока е и произнасянето на въззивния съд, поради което не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №6872/09.10.2015г., постановено по възз.гр.д.№7248/2015г. на Софийския градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.