О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 164
гр. София, 12.03.2020 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на трети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА
като изслуша докладваното от съдия Христова т.д.№1329 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Министерство на младежта и спорта /ММС/ срещу решение №498 от 28.02.2019г. по т.д.№3953/2018г. на Апелативен съд- София, с което е потвърдено решение №903/03.05.2018г. по т.д.№7222/2016г. по описа на Софийски градски съд, VІ-15 състав. С първоинстанционното решение е осъдено Министерство на младежта и спорта, [населено място] да плати на „Про Арм“ ЕООД, [населено място] на основание чл.266, ал.1 ЗЗД сумата 178 098.48 лева – възнаграждение, дължимо по договор №23-00-120/12.09.2014г., на основание чл.79, ал.1 ЗЗД сумата 4 452.46 лева – гаранция за изпълнение, която подлежи на връщане по договор №23-00-120/12.09.2014г.; на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД сумата 17 536.02 лева – платена на 18.12.2014г. без основание, ведно със законната лихва върху посочените суми от 03.10.2016г. до плащането им, а на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 11 386.00 лева съдебни разноски.
В касационната жалба се твърди, че обжалваното въззивно решение е неправилно- постановено при нарушение на материалния закон и процесуалните правила и необосновано. Касаторът оспорва като незаконосъобразни и необосновани изводите на съда за дължимост на договореното възнаграждение, тъй като възложената работа е изпълнена и приета от страна на възложителя. Излага доводи, че съгласно чл.17, ал.5 от договора работата се счита за приета след подписване между страните на приемо-предавателен протокол и издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация на строежа. В случая удостоверението е издадено 14 месеца след договорения срок за изпълнение на процесните СМР, поради което съдът без да обсъди всички доказателства е приел, че няма забава. Съдът е допуснал и съществени процесуални нарушения- допуснал е увеличение на искове по размер след изтичане на преклузивния срок и не е допуснал и разгледал направеното от ответника възражение за прихващане. Моли да се отмени обжалваното решение и да се постанови ново за отхвърляне на исковете или делото да се върне за ново разглеждане от САС.
Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя правни въпроси, като поддържа, че са част от предмета на спора и са обусловили решаващите изводи на съда: 1. „Приема ли се с подписването на приемо-предавателен протокол за извършени строително-монтажни работи /СМР/ за окончателно приета работата по договор за СМР при изрична друга воля на страните, обективирана в сключен между тях договор за СМР, съгласно която възложено СМР се счита за прието при подписан приемо-предавателен протокол и издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация?“- с твърдение за противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №430/2015г. по гр.д.№1673/2014г. и решение №134/25.06.2014г. по гр.д.№6886/2013г.- основание за допускане до касационен контрол по чл.280, ал.1, т.1 ГПК; 2. „Има ли основание възложителят по договор за СМР да плати извършеното строителство при условие, че представените фактури от страна на изпълнителя не са приети/подписани и осчетоводени от възложителя и предвид обстоятелството, че за приемането на изпълнението по договора не се е осъществил договореният между страните фактически състав /подписан приемо-предавателен протокол и издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация/?“- с твърдение за противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №65/24.04.2012г. /не е посочен номер на дело и състав/- основание за допускане до касационен контрол по чл.280, ал.1, т.1 ГПК; 3. „Допустимо ли е промяна на цената на иска до приключване на съдебното дирене пред първата инстанция съгласно чл.214 ГПК, при условие, че спорът се разглежда по реда на глава Тридесет и втора от ГПК и съгласно чл.372, ал.2, изр.2 ГПК възможността за изменение на иска се преклудира с подаването на допълнителна искова молба?“; 4. „До кой момент може да се прави възражение за прихващане пред първата инстанция и при направено възражение за прихващане съдът следва ли служебно да следи за наличие на предпоставките?“- с твърдение за противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №609/2009г., решение №225/2011г. и решение №202/27.02.2015г. /не са посочени номер на дело и състав/ – основание за допускане до касационен контрол по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Поддържа и наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК- въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът „Про Арм“ ЕООД оспорва жалбата, като излага съображения както за липсата на основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол, така и за правилността на обжалвания съдебен акт. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което са уважени предявените искове с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД, чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, въззивният съдът приема, че делото е изяснено от фактическа и правна страна, като препраща към мотивите на първоинстанционния съд по реда на чл.272 ГПК. Решаващият съдебен състав излага доводи, че спорният факт на приемане на възложената работа по сключения между страните договор за СМР се установява от събраните доказателства и най-вече подписания без възражения от представител на министерството /възложител/ констативен протокол обр.15 за установяване годността за приемане на строежа от 15.12.2014г. Като неоснователни са отхвърлени възраженията на ответника за забава в изпълнението, като съдът е приел, че дори да има забава, тя не изключва отговорността за плащане на възнаграждение, а може да е основание да се претендира неустойка по чл.19, ал.1 от договора, но липсват доказателства за извънсъдебно прихващане с насрещни изискуеми и ликвидни вземания на страните. Доколкото отговорът на исковата молба е депозиран след изтичане на преклузивния срок, съдът не е разгледал възражението за прихващане с вземане за неустойка.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК.
Съгласно дадените в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по т.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивната инстанция по конкретното дело. Правният въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК може единствено да бъде уточнен или конкретизиран от ВКС, но с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът не разполага с правомощията да извежда и формулира този въпрос, ако той не е посочен от касатора.
Първите два материалноправни въпроса, формулирани от касатора в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, възпроизвеждат поддържаните от него защитни тези относно тълкуване на договора за СМР и приемане изпълнението на възложената работа и са поставени с оглед конкретната фактическа обстановка, като отговорите изискват анализ и преценка на събраните по делото доказателства, поради което не представляват правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Тези въпроси са свързани с оплакванията на жалбоподателя за неправилност на въззивното решение поради неговата необоснованост и незаконосъобразност – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК, но тази преценка може да бъде направена само след допускане на решението до касационен контрол при наличие на някое от основанията по чл.280, ал.1 ГПК.
Останалите два процесуалноправни въпроса са съществени и по отношение на тях е налице общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, но не се установява допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Съгласно т.4 на ТР №1/19.02.2010г. по тълк.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Следователно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК намира приложение в случаите, когато приложимата правна норма изисква определяне на нейното действително съдържание по тълкувателен ред, респективно когато се налага изоставяне на едно тълкуване и преминаване към друго такова с оглед изменения в законодателството и обществените условия.
По въпроса относно срока за изменение на иска по размер касаторът не излага никакви доводи за необходимостта от тълкуване на определена правна норма, нито твърди наличие на неправилна съдебна практика по поставения въпрос, а единствено поддържа допуснато от съда процесуално нарушение. Разпоредбата на чл.214, ал.1, изр.3 ГПК е ясна и непротиворечива – до приключване на съдебното дирене в първата инстанция той /ищецът/ може да измени само размера на предявения иск, както и да премине от установителен иск към осъдителен и обратно. Налице е трайна съдебна практика на ВКС, обективирана в решение №146 от 26.07.2017г. по т.д. №61210/16г., ІV г.о.; определение №715 от 10.12.2015г. по ч.т.д. №3160/15г. , ІІ т.о., определение №94/17.02.2017г. по ч. т.д. №2465/16г., І т.о и др., относно възможността да се допусне увеличение на размера на иска извън срока за подаване на допълнителна искова молба по търговски спорове. Съдебните състави приемат, че законодателят е направил разлика между искането за изменение на основанието или петитума на иска и това да бъде увеличен или намален само неговия размер, като преклузията на чл.372, ал.2 ГПК не е относима към искането за изменение на иска по размер. Извеждането на изменението на иска по размер, както и преминаването от установителен към осъдителен иск и обратно в отделна категория с различна регламентация от останалите хипотези на изменение /с оглед установяване на по-благоприятни процесуални срокове за предприемането им/, е пряко свързано с правната характеристика на тези изменения, които не определят защита на ответника, различна от тази, която той вече е предприел. Настоящият съдебен състав напълно споделя разрешението, дадено в съдебната практика, възприето и от въззивния съд, като не счита, че е налице необходимост от ново тълкуване на разпоредбата на чл.214, ал.1 ГПК вр. чл.372, ал.2 ГПК.
По въпроса относно срока за релевиране на възражение за прихващане е налице задължителна съдебна практика – ТР №1/2013 от 09.12.2013г., т.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, т.4, като цитираните от касатора решения по чл.290 ГПК са неотносими към поставения въпрос. Като е приел, че възражението за прихващане със спорно вземане за неустойка е релевирано от ответника след изтичане на срока за отговор на исковата молба и е преклудирано, въззивният съд се е съобразил със задължителната съдебна практика. Постановената задължителна съдебна практика по поставения правен въпрос изключва наличието на основанието по чл.280, ал.1 т.3 ГПК.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
С оглед изхода на спора касаторът следва да бъде осъден да плати на ответника сумата 6 636.00 лева адв.възнаграждение.
Воден от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №498 от 28.02.2019г. по т.д.№3953/2018г. на Апелативен съд- София.
ОСЪЖДА Министерство на младежта и спорта /ММС/, [населено място] да плати на „Про Арм“ ЕООД, [населено място], ЕИК[ЕИК] сумата 6 636.00 лева разноски за касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.