О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 164
София, 15.05.2014год.
Върховният касационен съд на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети май две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 1883/2014 год. по описа на Върховния касационен съд, ІІ г. о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, образувано по частната касационна жалба на Х. Ц. Х. и Г. Г. З.-Х., двамата от [населено място] и чрез пълномощниците им адвокатите В. М. и П. А. от САК, против въззивното определение от 12.12.2013 год. по ч. гр. д. № 371/2013 год. на Бургаския апелативен съд. С него е потвърдено първоинстанционното определение от 9.10.2013 год. по гр. д. № 512/2013 год. на Бургаския окръжен съд, с което е спряно производството по делото до влизане в сила на решението по гр. д. № 1070/2011 год. на районния съд, [населено място].
Жалбоподателите поддържат становище за незаконосъобразност на обжалваното определение с молба за отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Считат, че неправилно производството по делото е спряно до влизане в сила на решението по ревандикационен иск за същия имот, тъй като не са налице предпоставките по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК – не е налице преюдициалност между двете дела.
В приложеното изложение се поддържа становище за наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване, като произнасянето по въпроса за наличие на преюдициалност между исковете по чл. 108 и чл. 109 ЗС противоречи на задължителната съдебна практика – определение № 376 от 15.05.2012 год. по ч. гр. д. № 320/2012 год. ІV г. о. и 376 от 21.06.2010 год. по ч. гр. д. № 286/2010 год. ІV г. о. на ВКС, в които предмет на произнасяне са критериите за наличието на връзка на преюдициалност, както и липса на практика по конкретно поставения въпрос. Поддържа се и липса на мотиви, което противоречи на цитираната съдебна практика.
Ответникът И. Д. Г., чрез адв. М. З. счита, че не са налице основания за допускане касационното обжалване на въззивното определение, а по същество, че жалбата е неоснователна, по изложените в представения писмен отговор съображения.
За да се произнесе, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о. намира следното:
За да потвърди първоинстанционното определение, с което производството по делото е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване на производството по иска по чл. 108 ЗС между същите страни и за същия имот, въззивният съд приел, че с оглед предмета на това дело – установяване правото на собственост, то е от преюдициално значение за изхода на спора по негаторния иск, предмет на настоящето обусловено дело.
Преди да разгледа по същество частната жалба, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като се обжалва въззивно определение, с което е оставена без уважение частна жалба против определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото. Жалбоподателите считат, че неправилно е приложена разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, тъй като не е налице връзка на обусловеност на настоящия спор от изхода на спора по чл. 108 ЗС.
За да се обсъжда този въпрос следва да са налице основания за допускане на касационното разглеждане на делото, като поставеният в изложението въпрос дали е налице връзка на преюдициалност между иска по чл. 108 и чл. 109 ЗС не е правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а въпрос по съществото на спора. Освен това, произнасянето на въззивния съд в смисъл на приетата преюдициалност между делата не е в противоречие на сочената съдебна практика, в която е налице произнасяне относно критериите за наличие на преюдициалност, преценени в случая да са налице с оглед обусловеността на произнасянето по негаторния иск от постановяване на решение по иска за собственост между същите страни и за същия имот.
И вторият формулиран от касаторите въпрос не може да обоснове наличие на общата предпоставка за допускане на касацията, тъй като представлява довод за допуснато съществено процесуално нарушение, относимо към правилността на обжалваното въззивно определение.
Поради това не са налице релевираните в изложението основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, водим от което и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение № 466 от 12.12.2013 год. по ч. гр. д. № 371/2013 год. на Бургаския апелативен съд по подадената от Х. Ц. Х. и Г. Г. З.-Х., двамата от [населено място] и чрез пълномощниците им адвокатите В. М. и П. А. от САК частна касационна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: