О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 164
гр. София, 16.05.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на девети май през две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 2347/2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.248 ГПК.
Образувано е по молба на „У. Лизинг” ЕАД – гр. София, за изменение на постановеното по делото определение № 95 от 27.03.2019 г. в частта, с която дружеството – молител е осъдено да заплати на Ц. С. Г. и В. С. Г. разноски за производството пред ВКС в размер на по 1 300 лв.
В молбата се поддържа, че не е съществувало основание за присъждане на разноски, тъй като ответниците по касация не са представили доказателства за реално извършени разноски за адвокатско възнаграждение. Излагат се доводи, че представените с отговорите на касационните жалби договори за правна защита и съдействие са в обикновена писмена форма, а не от кочан, и не могат да служат като доказателства за плащане на възнаграждението, включително поради изискванията на счетоводното и данъчното законодателство. При условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на присъдените като разноски адвокатски възнаграждения и се иска намаляването им на основание чл.78, ал.5 ГПК. Развиват се и съображения, че касационното обжалване е предприето в изпълнение на неправилните указания на въззивния съд относно възможността за подаване на касационна жалба и на частна касационна жалба, което дава основание за предявяване на иск срещу държавата за причинени вреди в размер на разноските за производството пред ВКС, които молителят следва да понесе.
Ответниците Ц. С. Г. и В. С. Г. – двамата от [населено място], изразяват становища за неоснователност на молбата и за оставянето й без уважение.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Молбата е допустима – подадена е от надлежна страна при спазване на преклузивния срок по чл.248, ал.1 ГПК.
С определение № 95 от 27.03.2019 г. по настоящото дело са оставени без разглеждане като недопустими съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК и чл.274, ал.4 ГПК подадените от „У. Лизинг” ЕАД касационна жалба и частна касационна жалба срещу решение № ІІІ-16 от 26.03.2018 г., постановено по в. гр. д. № 69/2018 г. на Бургаски окръжен съд. В зависимост от изхода на делото касаторът „У. Лизинг” ЕАД е осъден да заплати на ответниците по касация Ц. С. Г. и В. С. Г. разноски в размер на по 1 300 лв., представляващи заплатено в брой адвокатско възнаграждение, удостоверено в приложени към отговорите на жалбите договори за правна защита и съдействие.
Настоящият състав на ВКС намира, че не е налице основание за изменение на определението от 27.03.2019 г. в частта за разноските по реда на чл.248 ГПК.
Целта на производството по чл.248 ГПК е да се поправят грешките и пропуските на съда при разпределяне на отговорността на страните за разноски в случаите, когато разноските са изчислени неправилно или съдът е пропуснал изобщо да се произнесе относно дължимостта им. Ако в решението или в определението, с което е сложен край на делото пред съответната инстанция, съдът е формирал извод, че се дължат разноски и че е доказано реалното им извършване, въпросите дали разноските са дължими и доказани не могат да бъдат повдигани повторно по реда на чл.248 ГПК.
В мотивите към определението от 27.03.2019 съставът на ВКС е приел, че с оглед изхода на делото касаторът „У. Лизинг” ЕАД дължи на ответниците Ц. Г. и В. Г. разноски в размер на адвокатското възнаграждение, което всеки от тях е заплатил на процесуалния си представител по делото за изготвяне на отговор на подадените жалби – 1 300 лв. За да присъди разноските, съдебният състав е констатирал, че извършването им е доказано с приложените към отговорите на касационната жалба договори за правна защита и съдействие, в които е удостоверено заплащане в брой на уговореното адвокатско възнаграждение. При така формираните изводи въпросите дали касаторът – сега молител, дължи разноски на ответниците и дали извършването на разноските е доказано не могат да се пререшават повторно и няма основание за изменение на определението в частта за разноските чрез освобождаване на молителя от задължението за плащане на разноски. Независимо от изложеното следва да се отбележи, че доводите на молителя за недоказаност на разноските са неоснователни, тъй като приложените към отговорите на касационните жалби договори за правна защита и съдействие притежават всички изискуеми реквизити и в чл.3 на същите изрично е удостоверено, че адвокатските възнаграждения от 1 300 лв. са заплатени в брой към момента на подписването им. Неизпълнението на изискванията на счетоводното и данъчно законодателство при оформяне на договорите е ирелевантно за преценката дали разноските са извършени реално.
Неоснователно е и възражението на молителя за прекомерност на присъдените като разноски адвокатски възнаграждения. От договорите за правна защита и съдействие е видно, че възнагражденията от 1 300 лв. са уговорени не само за изготвяне на отговори на касационната жалба, но и за изготвяне на отговори на частната касационна жалба. В изпълнение на договорите упълномощеният от ответниците процесуален представител е депозирал мотивирани отговори на двете жалби от името на всеки един от тях, в които е изложил подробни доводи срещу допустимостта и основателността на жалбите и аргументи за отсъствие на поддържаните основания за допускане на касационно обжалване. Обстоятелството, че отговорите са с идентично съдържание, е без значение за приложението на чл.78, ал.5 ГПК, след като всеки от ответниците е упражнил самостоятелно правото си на отговор по чл.287 ГПК и чл.276 ГПК и за целта е заплатил адвокатско възнаграждение на своя пълномощник – адвокат. Съобразявайки фактическата и правна сложност на делото и осъществената от процесуалния представител на ответниците адвокатска защита във фазата на отговорите, съставът на ВКС не преценява възнаграждението от 1 300 лв. като прекомерно по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК и не намира основание за намаляването му до минималния размер по Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет, възлизащ според молителя на 829.16 лв. (изчислен за всеки отговор върху цената на иска). Следва да се има предвид и това, че възнаграждението в размер на 1 300 лв. е уговорено не само за защита срещу касационната жалба, но и за защита срещу частната касационна жалба, и присъждането на адвокатско възнаграждение в сочения от молителя минимален размер, дължим само за отговора на касационната жалба, няма да възмезди ответниците за разноските, които са направили във връзка с ползваната адвокатска защита срещу частната касационна жалба.
По изложените съображения молбата на „У. Лизинг” ЕАД за изменение на определение № 95 от 27.03.2019 г. в частта за разноските следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.
Доводите в молбата, че касационното обжалване е предприето в изпълнение на неправилните указания на въззивния съд, довели до причиняване на вреда в патримониума на молителя в размер на възложените в негова тежест разноски, са неотносими към предмета на производството по чл.248 ГПК. В хода на делото молителят е представляван от упълномощен адвокат, който преди подаване на жалбите до Върховния касационен съд е имал яснота както относно цената на предявения иск, която е под предвидения в чл.280, ал.3, пр.1 ГПК минимален праг за достъп до касационно обжалване по търговски дела, така и относно търговския характер на разрешения с въззивното решение правен спор. Поради това и независимо от указанията на въззивния съд, пълномощникът на молителя е разполагал с възможността да прецени дали при посочените обстоятелства подаването на касационна жалба е в интерес на неговия доверител. След като е предприето касационно обжалване, възлагането на разноските в тежест на молителя е закономерна последица от констатираната процесуална недопустимост на жалбите и не би могло да се разглежда като вреда, причинена вследствие неправилните указания на въззивния съд.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „У. Лизинг” ЕАД – гр. София, за изменение на определение № 95 от 27.03.2019 г., постановено по т.д. № 2347/2018 г. на ВКС, Търговска колегия, в частта, с която дружеството е осъдено да заплати на Ц. С. Г. и В. С. Г. разноски за производството пред ВКС в размер на по 1 300 лв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :