О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 164
гр. София, 17.03.2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на шестнадесети март през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 60 по описа за 2009г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на М. К. Д. от гр. Я. чрез процесуалния му представител адв. М срещу определение № 420 от 04.11.2008г. по ч. гр. д. № 760/2008г. на Сливенски окръжен съд, с което е оставена без уважение частната жалба на М. К. Д. против определение от 29.09.2008г. по гр. д. № 2960/2008г. на Сливенски районен съд и посоченото определение е потвърдено. С първоинстанционния съдебен акт е оставен без разглеждане като недопустим предявеният от М. К. Д. против К. съюз, гр. Я. иск с правно основание чл. 58, ал. 1 от ЗК за отмяна на решение, взето на общо събрание на съюза на 18.05.2008г. и е прекратено производството по делото.
В частната касационна жалба и писменото изложение към нея частният жалбоподател твърди, че въззивното определение е неправилно, незаконосъобразно. Излага доводи, че съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос относно правото на иск по чл. 58 от ЗК в противоречие с практиката на ВКС /Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001г. на ВКС/ – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Частният жалбоподател моли определенията да бъдат отменени и делото върнато на първоинстанционния съд за разглеждане на спора по същество.
Ответникът К. съюз, гр. Я. оспорва частната касационна жалба и инвокира доводи, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 от ГПК, обуславящи допускане на касационно обжалване. Поддържа становище, че определението е правилно, законосъобразно. Претендира присъждане на направените разноски в размер 400 лв.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт. Определението на Сливенски окръжен съд е от категорията на определенията по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК, поради което същото подлежи на касационно обжалване.
За да потвърди определението на Сливенски районен съд, с което производството по делото, образувано по предявения от М. К. Д. срещу К. съюз, гр. Я. иск за отмяна на решенията, взети на общо събрание на съюза на 18.05.2008г., на основание чл. 58 от ЗК, е прекратено, въззивният съд е приел, че ищецът не е от кръга на лицата, разполагащи с правото на иск, поради което е направил извод за недопустимост на предявения иск. Изложени са съображения, че съобразно разпоредбите на чл. 58, ал. 2 и чл. 54, ал. 5 от ЗК иск за отмяна на решенията на общото събрание на кооперативен съюз може да бъде предявен от прокурора, контролния съвет или член на кооперативния съюз. Поради това, че кооперативният съюз се състои от кооперации, то ищец може да бъде съответната кооперация – член на кооперативния съюз, но не и физическите лица – членове на кооперацията. При постановяване на въззивното определение Сливенски окръжен съд е обсъдил довода в частната жалба, че М. К. Д. е председател на ГПК „Н”, гр. Я., за която твърди, че е член на К. съюз, гр. Я., и е приел, че това обстоятелство не променя факта, че исковата молба не е предявена от тази кооперация.
Допускането на касационно обжалване на въззивното определение съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ГПК. В случая същественият с оглед изхода на спора въпрос по чл. 280, ал. 1 от ГПК е процесуалноправен и е свързан с принадлежността на правото на иск по чл. 58 от ЗК. По отношение на този въпрос не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Допустимостта на иска по чл. 58 от ЗК и исковия процес са обусловени от съществуването и надлежното упражняване на правото на иск. Надлежна страна в процеса е носителят на правото на иск за разрешаване на правния спор – предмет на исковия процес. Принадлежността на правото на иск определя процесуалната легитимация на ищеца. Правото на иск по чл. 58 от ЗК срещу решения на общото събрание на кооперативен съюз принадлежи на всеки член на кооперативния съюз, т. е. съответната кооперация – член, контролния съвет и прокурора /чл. 58, ал. 2 във връзка с чл. 54, ал. 5 и ал. 1 от ЗК/. Физическото лице, включително и като член на управителния съвет на кооперативния съюз или като член на кооперация – член на съюза не притежава право на иск по чл. 58 от ЗК спрямо решения на органите на кооперативния съюз, тъй като не е член на кооперативния съюз. Липсата на право на иск води до липса на процесуална легитимация за ищцовата страна и обуславя недопустимост на предявения иск. В този смисъл е постоянната практика на ВКС, която е съобразена от въззивния съд при постановяване на обжалвания съдебен акт.
Неоснователно е позоваването на Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001г. на ВКС. Тълкувателното решение разрешава спорни въпроси на касационното производство, но не и въпроси, свързани със съществуването и надлежното упражняване на право на иск по чл. 58 от ЗК.
Надлежното упражняване на правото на иск се извършва чрез обстоятелствената част и петитума на исковата молба, с индивидуализиране на конкретното спорно право, носителите на правоотношението и искането. В конкретния случай в съответствие със закона и практиката на ВКС въззивният съд е съобразил обстоятелството, че искът е предявен от М. К. Д. – член на Управителния съвет на К. съюз, гр. Я., но не и от ГПК „Н”, гр. Я., представлявана от М. К. Д..
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не следва да се допуска касационно обжалване на определението на Сливенски окръжен съд. На основание чл. 78 и чл. 81 от ГПК частният жалбоподател следва да заплати на ответника направените разноски за настоящото производство в размер 400 лв.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 420 от 04.11.2008г. по ч. гр. д. № 760/2008г. на Сливенски окръжен съд.
ОСЪЖДА М. К. Д. от гр. Я., ул. „. войвода” № 1* да заплати на К. съюз, гр. Я., ул. „Търговска” № 35 на основание чл. 78 от ГПК сума в размер 400 лв. /четиристотин лева/ – разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.