5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 164
гр. София, 18.03.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на осми февруари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 672 по описа за 2010г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника К. кооперация „К. – К.”,[населено място] чрез процесуалния й представител адв. Е. К. срещу решение № 111 от 07.03.2010г. по в. гр. дело № 23/2010г. на Р. окръжен съд, Гражданска колегия, с което е потвърдено решението от 06.11.2009г. по гр. дело № 4149/2009г. на Р. районен съд и К. кооперация „К. – К.”,[населено място] е осъдена да заплати на С. Н. Б. от[населено място] сумата 660 лв. – разноски по делото. С първоинстанционния съдебен акт е признато за установено, че К. кооперация „К. – К.”,[населено място] дължи на С. Н. Б. от[населено място] сумата от 5 764 лв. по издаден на 12.03.2009г. запис на заповед с падеж 30.03.2009г., за която е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 9 ГПК по ч. гр. дело № 1671/2009г. по описа на Р. районен съд, както и направените по заповедното производство разноски в размер 520,78 лв., и ответникът е осъден да заплати на ищцата направените разноски в размер 420,78 лв.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В писменото изложение към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК обосновава допускането на касационно обжалване с наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК: необходимо е да се направи тълкуване на материалноправните разпоредби в ТЗ, уреждащи действителността на подписа на записа на заповед – чл. 461 ТЗ и бланковата менителница; поставя въпроса за съотношението, в което се намират спрямо общите разпоредби на основанията за нищожност на правните сделки, уредени в ЗЗД, с оглед липсата на законова регламентация на пороците на менителничните волеизявления в специалните разпоредби на ценните книги на заповед; поставя въпроса за задължението на съда да допусне и обсъди всички събрани по делото доказателства, както и въпроса за каузалното правоотношение.
Ответницата С. Н. Б. от[населено място] оспорва касационната жалба и поддържа становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, тъй като съдът не се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е решен в противоречие с практиката на ВКС или да е от значение за точното прилагане на закона. Подробни съображения излага в писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните доводи и взе предвид данните по делото, приема следното:
Въззивният съд е приел, че с представения запис на заповед, издаден на 12.03.2009г. с падеж 30.03.2009г. ответникът К. кооперация „К. – К.”,[населено място] се е задължил безусловно да заплати на ищцата С. Б. сумата от 5 764 лв. с място на плащане[населено място]. Въз основа на заключението на съдебно-счетоводната експертиза и свидетелските показания решаващият съдебен състав е констатирал, че в счетоводството на кооперацията няма данни сумата да е постъпила по банков път, нито е отразена като внесена в брой в касовата книга, но кооперацията често е получавала заеми от физически лица, като понякога председателят предварително е попълвал и подписвал запис на заповед, като е определял и лихвата, а в края на 2008г. е престанал да плаща лихвата.
Изложил е съображения, че се касае до едностранна търговска сделка с абстрактен характер, при която наличието на основание не е елемент от фактическия й състав, но издателят разполага с правото да противопостави на приносителя, както абсолютните си възражения срещу ефекта, така и личните си възражения, основани на каузални правоотношения с кредитора, като и в двата случая в негова тежест е да докаже направените възражения.
Въззивният съд е приел за неоснователно възражението на длъжника – ответника по иска, че не е поемал задължение за процесната сума, тъй като не е попълнил лично текста на документа, нито е упълномощавал за това трето лице. Според решаващия съдебен състав документът е редовен от външна страна, подписан е от законния представител на издателя и съдържа визираните в чл. 535 ТЗ реквизити. Въпросът дали сумата е надлежно осчетоводена, какво е основанието за получаване на средствата и дали същите са отразени в счетоводството на кооперацията няма отношение към поетото от издателя задължение.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма, като касационната инстанция може да уточни и конкретизира посочените от касатора правни въпроси.
Въпросите за необходимостта от тълкуване на материалноправните разпоредби в ТЗ, уреждащи действителността на подписа на записа на заповед – чл. 461 ТЗ и бланковата менителница, и за съотношението, в което се намират спрямо общите разпоредби на основанията за нищожност на правните сделки, уредени в ЗЗД, с оглед липсата на законова регламентация на пороците на менителничните волеизявления в специалните разпоредби на ценните книги на заповед, са ирелевантни за спора, тъй като се отнасят до правоизключващи възражения, които са преклудирани поради това, че са заявени с въззивната жалба, т. е. след изтичане срока за отговор на исковата молба. Недопустимо е във въззивното производство ответникът да релевира доводи за нищожност на записа на заповед поради липса на съгласие на представителя на кооперацията и подписване на непопълнен запис на заповед, след като исковата молба му е връчена надлежно и в първоинстанционното производство ответникът не е инвокирал подобни възражения.
Въпросът за задължението на съда да допусне и обсъди всички събрани по делото доказателства не е решен в противоречие с трайноустановената съдебна практика, съгласно която съдът при допускане на доказателствата следва да прецени тяхната относимост, допустимост и необходимост, а при постановяване на решението е длъжен да обсъди всички относими и допустими доказателствени средства, събрани в съдебните производства по предвидения в ГПК ред. Като не е допуснал поисканите във въззивното производство доказателства, решаващият съдебен състав не е процедирал в противоречие с практиката на ВКС, тъй като се е съобразил с посочените предпоставки. В същото време е обсъдил относимите и допустими доказателствени средства и въз основа на тях е приел, че ответникът по иска не е доказал възраженията си.
Въпросът за връзката между записа на заповед и каузалното правоотношение като причина за издаването му и свързаният с него процесуалноправен въпрос за доказателствената тежест за установяване на каузалното правоотношение са релевантни за спора, тъй като от тях зависи изходът на делото. Посочените правни въпроси са решени в противоречие с постоянната практика на ВКС, обективирана в решение № 149/05.11.2010г. по т. дело № 49/2010г. на ВКС, ТК, І т. о., според която в производството по иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК кредиторът трябва да установи съществуването на вземането, пораждането на задължението и неговия размер, а длъжникът – да изчерпи и докаже своите лични възражения. Независимо от абстрактния характер на сделката, записът на заповед се издава заради конкретни отношения между издателя и лицето, в чиято полза се поема задължението за заплащане на определена сума. При възникнал между страните спор, всяка от тях следва да докаже твърдените от нея факти и обстоятелства, от които извлича изгодни за себе си правни последици. Предметът на доказване по установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка със задължение по запис на заповед следва да се изведе от естеството на възражението на длъжника като защитно средство срещу твърдяната материалноправна незаконосъобразност на съответния документ. В настоящия случай ответникът по иска е възразил, че е подписал записа на заповед с оглед обещание за предоставяне на парични средства в заем и преди предаването им, като такива средства не са му предавани, т. е. релевираното възражение е за липса на каузална сделка, поради която е издаден записът на заповед. За успешното провеждане на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК ищецът – заявител в заповедното производство при направено от длъжника възражение за липса на каузална сделка, поради която е издаден записът на заповед, ищецът следва да посочи каузалното правоотношение, за обезпечаване изпълнението на което е издаден записът на заповед, и да докаже пораждането на задължението по каузалното правоотношение, а ответникът – погасяването му. В посочения смисъл са и решение № 195/30.11.2009г. по т. дело № 299/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 103/24.06.2009г. по т. дело № 717/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 141/08.03.2010г. по т. дело № 798/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 121/01.07.2009г. по т. дело № 55/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и др., които независимо, че са постановени по искове с правно основание чл. 254 ГПК /отм./ и чл. 534 ТЗ намират приложение по релевантните правни въпроси.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 111 от 07.03.2010г. по в. гр. дело № 23/2010г. на Р. окръжен съд, Гражданска колегия.
УКАЗВА на касатора К. кооперация „К. – К.”,[населено място] в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса в размер 115,28 лв. по сметка на ВКС на РБ.
След представяне на вносния документ в срок делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС на РБ за насрочване в открито заседание. При непредставяне на доказателства за внесена държавна такса в определения срок делото да се докладва за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.