ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 164
гр. София, 18.05.2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
като разгледа докладваното от съдия Декова гражданско дело № 1811 по описа на Върховния касационен съд за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. К. С. чрез адв. А. К. и адв. Д. М. срещу решение № III-159/11.12.2015 г., постановено по гр.д. № 1331/2015 г. на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 28/24.03.2015 г., постановено по гр.д. № 430/2014 г. по описа на Районен съд – Несебър в частта, с която в производството по чл. 49 СК първоинстанциоонния съд се е произнесъл по въпросите за вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете, режима на лични контакти с детето и присъдената издръжка.
В касационната жалба се поддържа, че атакуваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила.
В представеното от касатора изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са изложени доводи за наличие на основанията по чл. 280, т.1, т. 2 и т. 3 ГПК и са поставени следните въпроси: Допустимо ли е изслушване на допълнителна експертиза пред въззивната инстанция, когато това доказателствено искане е оставено без уважение от първоинстанционния съд; задължен ли е съдът, при определяне не мерките за упражняване на родителските права, да прецени всички обстоятелства по делото, с оглед интересите на децата; с императивен характер ли е задължението на съда за прекратяване на производството по делото на основание чл. 321, ал. 1 ГПК; при произнасяне по въпроса за вината за разстройството на брака, от значение ли е поведението на съпруга, което се е отразило или може да се отрази негативно на отглеждането и възпитанието на децата.
Ответникът по жалбата – С. С. чрез адв. П. А., в срока по чл. 287 ГПК е представил писмен отговор, в който поддържа, че не са налице основанията за допускане до касационно обжалване на атакуваното съдебно решение.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема следното:
Касационната жалба е процесуално недопустима.
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил Решение № 28/24.03.2015 г., постановено по гр.д. № 430/2014 г. по описа на Районен съд – Несебър в частта, с която първоинстанционният съд се е произнесъл по кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 49, ал. 1 във вр. с ал. 3 СК и по чл. 59 СК. С първоинстанционното решение е допуснат развод и е прекратен сключеният на 17.12.2005 г. с акт № 123/17.12.2005 г. в [населено място] граждански брак между Е. К. С. и С. Г. С., като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на двамата съпрузи; възстановено е предбрачното фамилно име на съпругата – К.; предоставено е упражняването на родителските права спрямо детето Г. С. С. на бащата С. С., определен е режим на лични контакти на роденото през време на брака дете с майката Е. С., както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9.00 ч. в събота до 18 ч. в неделя, 5 дни през зиманата и 5 дни през пролетната ваканция, 30 дни през лятото, когато това не съвпада с платения годишен отпуск на бащата, на когото е предоставено на основание чл. 56, ал. 1 СК ползването на семейното жилище, находящо се в [населено място], [община]; Е. С. е осъдена да заплаща на малолетното дете Г. С. чрез неговия баща и законен представител С. С., месечна издръжка в размер на сумата от 200 лв., считано от датата на влизане в сила на решението. Решението не е обжалвано в частта, с която бракът между страните е прекратен, поради дълбокото му и непоправимо разстройство, ползването на семейното жилище е предоставено на съпруга С. С. и в частта, с която е възстановено предбрачното фамилно име на съпругата. Въззивният съд е приел, че причината за дълбокото и непоправимо разстройство на барака е заживяването на съпрузите в различни държави, т.е. фактическата им раздяла и доколкото липсва установено изявено противобрачно поведение само от страна на единия съпруг, което да е причина за разстройството на брака, вина за това имат и двамата съпрузи. По отношение мерките за упражняването на родителските права спрямо детето на страните, съдът е приел, че и двамата родители притежават необходимия възпитателски и родителски потенциал за полагане на грижи за детето и възможност за задоволяване на неговите битови, материални и социални потребности, но на този етап, с оглед здравословното състояние на детето (последното страда от разстройство на експресивната реч – „дислексия“), не е в негов интерес да се откъсва от средата в която живее, както и да бъде подлагано на чуждоезиково обучение, до каквото неминуемо би се стигнало, ако детето бъде предоставено за отглеждане на майката в Германия, с оглед на което предоставя родителските права за упражняване от бащата, който да полага грижи за детето в познатата му до момента среда в България. Определя месечната издръжка, необходима за отглеждане на детето в размер на сумата от 350 лв., от които бащата, който полага лични грижи за него, да осигурява сумата от 150 лв., а майката сумата от 200 лв.
Брачният процес е съдебно производство, инициирано при упражняване на преобразуващото лично и ненаследимо право да се иска прекратяване по съдебен ред брачната връзка на съпрузите. Съгласно разпоредбата на чл. 322. ал. 2 ГПК с брачните искове, какъвто е искът за развод, поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака, задължително се съединяват и разглеждат исковете за упражняване на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, ползване на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име. Предмет на въззивното решение са иск с правно основание чл. 49, ал. 3 ГПК за произнасяне на съда по отношение на вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака, иска с правно основание чл. 59, ал. 2 СК във вр. с чл. 322, ал. 2 ГПК за предоставяне на един от съпрузите родителските права на роденото през време на брака дете, личните отношения между детето и другия съпруг и издръжката на детето. Касационната жалба е процесуално недопустима, тъй като е насочена срещу въззивно решение с предмет предявените искове с правно основание чл. 49, ал. 3 СК и по чл. 59 СК. С разпоредбата на чл. 280, ал. 2, т. 2 ГПК в редакция, обн. в ДВ бр. 50 в сила от 03.07.2015 г., са изключени от касационно обжалване решенията по въззивни дела по брачни искове и исков е с правно основание чл. 322, ал. 2 ГПК. Касационната жалба е подадена на 15.02.2016 г., т.е. след влизане в сила на изменението на процесулания закон, обн. в ДВ бр. 50 от 03.07.2015 г. и допустимостта й следва да се преценява съобразно действащата след 03.07.2015 г. редакция на чл. 280, ал. 2 ГПК, поради което и на основание чл. 280, ал. 2 ГПК жалбата следва да се остави без разглеждане.
Ответникът по касационната жалба е направил искане за присъждане на сторените в производството по допускане на касационно обжалване разноски. Последните не следва да бъдат присъждани, тъй като ответната страна не представя доказателства относно техния размер и извършването им, с оглед задължителните за съдилищата разяснения, дадени в т. 1 от ТР № 6/2012 г. по тълк. д. № 6/2012 г. ОСГТК на ВКС.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Е. К. С. срещу решение № III-159/11.12.2015 г., постановено по гр.д. № 1331/2015 г. на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено Решение № 28/24.03.2015 г., постановено по гр.д. № 430/2014 г. по описа на Районен съд – Несебър в частта, с която в производството по чл. 49 СК първоинстанциоонния съд се е произнесъл по въпросите за вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете, режима на лични контакти с детето и присъдената издръжка.
ПРЕКРАТЯВА касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страните, с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.