– 8 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 164
гр. София 22.02.2019 година.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 26.09.2018 (двадесет и шести септември две хиляди и осемнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 1901 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 4557/04.04.2018 година, подадена от А. К. А., срещу решение № 61/19.02.2018 година на Окръжен съд Стара Загора, гражданско отделение, първи въззивен граждански състав, постановено по гр. д. № 1528/2017 година.
С обжалваното решение съставът на Окръжен съд Стара Загора е потвърдил първоинстанционното решение № 93/02.11.2017 година на Районен съд Раднево, постановено по гр. д. № 504/2017 година, с което са отхвърлени предявените от А. К. А. срещу „Мини Марица-изток” ЕАД [населено място], клон „Рудник Трояново-север” [населено място] искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, последният във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ, за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението му от длъжността „машинен оператор товарачни машини-над 1.5 метра“, извършено със заповед № 1/19.05.2017 година на управителя на клон „Рудник Трояново-север” [населено място], на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ във връзка с чл. 188, т. 3 от КТ, във връзка с чл. 190, ал. 1, т. 4 пр. 1 във връзка с чл. 190, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 187, т. 7 във връзка с чл. 187, т. 8 пр. 1 от КТ във връзка с чл. 187, т. 10, пр. 3 от КТ и за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност, както и за осъждане на ответника да му заплати сумата от 6848.82 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа вследствие на уволнението за периода от 19.05.2017 година до 19.11.2017 година.
В подадената от А. К. А. касационната жалба се излагат доводи за това, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените от него срещу „Мини Марица-изток” ЕАД [населено място], клон „Рудник Трояново-север” [населено място] искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, последният във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ, да бъдат уважени. В изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Пазарджик по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба „Мини Марица-изток” ЕАД [населено място], клон „Рудник Трояново-север” [населено място] е подал отговор на същата с вх. № 5926/08.05.2018 година, с който е изразил становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решение № 61/19.02.2018 година на Окръжен съд Стара Загора, гражданско отделение, първи въззивен граждански състав, постановено по гр. д. № 1528/2017 година и такова не трябва да бъде допускано, а ако бъде допуснато жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано оставянето й без уважение като се потвърди атакуваното с нея решение.
А. К. А. е бил уведомен за обжалваното решение на 09.03.2018 година, като подадената от нея срещу същото касационна жалба е с вх. № 4557/04.04.2018 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК А. К. А. е поискал обжалваното решение на Окръжен съд Стара Загора да бъде допуснато до касационно обжалване по следните правни въпроси: за това задължен ли е съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства и доводите на страните; за това задължен ли е съдът да прецени заключенията на вещите лица във връзка с всички доказателства по делото; за това длъжен ли е съдът да обсъди и да направи надлежен анализ на всички събрани по делото доказателства и да постанови решението си във връзка с доказателствата по делото, както и за това длъжен ли е съдът да обсъди доводите на страните.
При постановяване на обжалваното решение съставът на Окръжен съд Стара Загора е приел, че А. К. А. е работил в „Мини Марица-изток” ЕАД [населено място], клон „Рудник Трояново-север” [населено място] от 03.06.2013 година, като е заемал длъжността „машинен оператор товарачни машини-над 1.5 метра“. Със заповед № 1/19.05.2017 година на управителя на клон „Рудник Трояново-север” [населено място] на А. е било наложено дисциплинарно наказание „уволнение”, поради извършено сериозно нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 4 от КТ-злоупотреба с доверието на работодателя и чл. 190, ал. 1, т. 7 от КТ-други тежки нарушения на трудовата дисциплина. Заповедна била връчена на А. К. А. в присъствието на двама свидетели, като той е отказал да я получи. Прието е, че работодателят е спазил изискването на чл. 193 от КТ, като с писмо изх. № РД-17-257/20.04.2017 година е поискал от А. писмени обяснения за извършените от него нарушения. Искането било за обяснения по конкретни факти, а именно за това бил ли е А. К. А. на тръбоклад-DRESTA-SB-*** с № ***** на 14.04.2017 година в 15.20 часа; участвал ли е в източването на дизелово гориво в десет литрови туби от резервоара на машината; при излизане от рудника спирана ли е колата „Л. Н.” с рег. [рег.номер на МПС] ; защо не се е подчинил на началника на смяната на охранителната фирма и е потеглил обратно към рудника, както и къде са били настигнати от началника на смяната на охранителната фирма. Искането било съобщено на А. на 21.04.2017 година, а на 24.04.2017 година, той дал писмени обяснения, в които отрекъл да е извършвал действията, за които са поискани обясненията.
Въззивният съд е приел, че от обясненията на И. С. М. началник-смяна, депозирани по искане на работодателя, които са потвърдени и чрез разпита му като свидетел по делото, се установявало, че на 14.04.2017 година е поставил на подчинените му работници И. С., А. К. А., Г. Н. и И. И. задача за ремонтиране на булдозер „Л.“, който се намирал до станция 2006 в участък „Добив“, като те изпълнявали поставената им задача във времето от 08.30 часа до 11.30 часа Следобед между 14.00-14.30 часа И. С. и А. К. А. били изпратени от началника на смяната с поверения им за управление лек автомобил „Л. Н.“ да извършат ремонтна дейност по машина в РТНК-*, а по свое желание и след разрешението на началника Г. Н. и И. И. ги придружили. След известно време М. бил посетен от служител на охраната, който поискал от него личните и служебни данни на изпратените от него работници, като му казал, че автомобилът е бил спрян за проверка на КПП „Поделението“. След като получил данните служителят на охраната си заминал със служебния си автомобил, а М. не бил видял работниците И. С., А. К. А., Г. Н. и И. И. да извършват нарушения на трудовата дисциплина. Същевременно от писмените обяснения на И. С. и А. К. било посочено, че на 14.04.2017 година, по нареждане на началника на смяната им И. С. М., за времето от 08.30 часа до около 12.00 часа, са извършвали ремонтни дейности по булдозер „Л.“. Следобед на същия ден за времето след 14.30 часа пак по нареждане на началник смяната., заедно с колегите си Г. Н. и И. И. са ходили да извършват ремонтни дейности по машина в РТНК-*. Същевременно свидетелят Д. П. Ж. твърдял, че на 14.04.2017 година при изпълнение на задълженията си като „охранител” в „Рудник Трояново-север” [населено място] на станция 201, около 15.20 часа видял четирима работници от рудника да пристигат със служебен автомобил „Л. Н.“, кафяв на цвят, и да спират в близост до тръбоклад А3-***. На три пъти някой от работниците ходил до тръбоклада с десет литрова пластмасова туба, пълнил я с течност, слагал я в торба и я пренасял да лекия автомобил, където я прибирал в купето му. Той не видял лицата на работниците, тъй като ги наблюдавал от разстояние, но ясно различил, че единия от тях е бил с гола глава. След като пренесли тубите до лекия автомобил четиримата потеглили с него, а свидетеля се обадил на своя началник, когото уведомил за случая. Свидетелят В. П. К. сочел, че на 14.04.2017година., при изпълнение на служебните си задължения като началник на охраната в „Мини Марица-изток” ЕАД [населено място], около 16.00 часа, е бил информиран от охранителя Д. П. Ж.., четирима работници от рудника, придвижващи се с „Л. Н.“ точат гориво от булдозер и го слагат пластмасови туби, които прибират в лекия автомобил. Той поел със служебния си автомобил към КПП и инструктирал охранителят, който бил на смяна там да задържи автомобила с четиримата работници на бариерата. След това потеглил обратно към вътрешността на рудника, за да ги пресрещне, като след известно разстояние двата автомобила се разминали и К. предприел обратен завой и потеглил след автомобила на четиримата работници. Лекият автомобил „Л. Н.“ бил застигнат от К. на бариерата на КПП, като той паркирал своя автомобил в страни от вече спрелия автомобил, излязъл от него и приканил намиращите се в автомобила „Л. Н.“ да им извърши проверка. В лекия автомобил „Л. Н.” били И. И., А. К. А., Г. Н. и И. С., който е бил водач на автомобила. След приканването за извършване на проверка С. казал на К., че ще премести автомобила встрани от пътя, за да не пречи на движението, след което да му бъде извършена проверката. Вместо това обаче той потеглил обратно към вътрешността на рудника и бил последван от К., който управлявал своя служебен автомобил. По време на преследването свидетелят видял, че от купето на преследвания от него автомобил през прозореца на дясната врата биват изхвърляни десет литрови пластмасови туби, пълни с червеникава течност, като една от тях се ударила в мантинелата, пръснала се и съдържащата се в нея течност се разплескала по самото пътно ограждение и по пътя, а преминавайки през този участък К. ясно доловил мириса на нафта. От управлявания от С. автомобил били изхвърлени три туби. След изхвърлянето на тубите, движението на лекия автомобил „Л. Н.“ било преустановено, което позволило на К. да догони преследваните от него лица. По негово искане те били съпроводени обратно с автомобила им до КПП, където били установени на място, докато К. посетил И. С. М., за да установи самоличността на четиримата и възложената им за изпълнение работа. След завръщането си на КПП К. извършил проверка на лекия автомобил „Л. Н.“, в който не открил нищо. След това издирил и намерил изхвърлените туби, които фиксирал по местонахождение чрез фотографирането им. Втората и третата туби били пукнати, като в едната почти нищо не било останало, но в другата имало. Тубите били иззети от свидетеля, без съставянето на някакъв документ, и били оставени на съхранение в склада на назначението на охранителната фирма. Според К. съдържанието на тубите било индикирано с червен цвят дизелово гориво. Свидетелят П. Й. твърдял, че на 14.04.2017 година, при изпълнение на задълженията си като охранител на КПП, около 15.10 ч.аса бил инструктиран от прекия си ръководител В. П. К. да задържи на пункта лек автомобил „Л. Н.“.След пристигането на този автомобил, на КПП пристигнал и самия К., който паркирал успоредно на спрелия вече автомобил и поискал да ги провери. Те отказали проверка, направили обратен завой и потеглили в посоката от където били дошли. К. ги последвал със своя автомобил, а свидетелят останал на място. След известно време двете коли се върнали на КПП, като К. извършил проверка на лекия автомобил „Л. Н.“, но в него не било открито нищо.
Въззивният съд е приел, че показанията на разпитания по почин на А. К. А. в първоинстанционното производство свидетел И. И. били в смисъл, че на 14.04.2017 година по нареждане на началника на смяната И. С. М., е отишъл заедно с колегите си И. С.., А. К. А.. и Г. Н. с управлявания от С. служебен автомобил „Л. Н.“, с рег.№ **** до РТНК-*, за да отстранят авария по фадрома „Катерпелар“. На място, докато колегите му са отстранявали аварията, като той стоял в автомобила, а след известно време четиримата потеглили на обратно. На бариерата на КПП ги спрели за проверка от охранителната фирма, като за извършване на проверката С. изтеглил автомобила встрани от пътя. Началника на охраната им наредил отново да се върнат пред бариерата, където имало охранителни камери. Те се върнали, охранителят ги проверил и ги пуснал да си ходят. В автомобила свидетеля стоял на задната седалка вдясно, а по време на проверката до него на задната седалка седял А. К. А.. Впоследствие всички били викани при управителя, където писали обяснения за това къде са ходили и какво са правили. Тримата колеги на свидетеля били уволнени, но той не бил.
Съставът на Окръжен съд Стара Загора е приел, че от заключението на изслушаната по делото съдебно-физикохимична експертиза се установява, че изследваният обект, който бил предаден на вещото лице, съставлява индикирано дизелово гориво. Обектът бил предаден на вещото лице от склада на охранителната фирма „ВИП Секюрити“, находящ се в назначението й на територията на предприятието „Мини Марица-изток” ЕАД [населено място], клон „Рудник Трояново-север” [населено място] и е бил съхраняван в десет литрова пластмасова туба. Също така въззивният съд е приел, че от заключението на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че на предоставения за изследване DVD диск, съдържащ записи от видеокамера, на който за периода 16:02:20 часа–16:18:58 часа на дата 14.04.2017 година съобразно изписания час на записа, който отразява действия на лица в логическа последователност на същия ден, не се установяват следи от манипулация /намеса върху записаната информация/ Вещото лице било подбрало кадри, на които се отразявали действията на лица и било изготвило фотоалбум с най-близки и ясни кадри (снимки от 1 до 10). От снимките във фотоалбума се установявало, че в 16:02:20 часа автомобил спира за проверка на Пост Поделение 1. Седем секунди по-късно до него (вляво) спира охранителен автомобил. Десет секунди по-късно първият автомобил обръща, а в 16:02:56 часа се отдалечава в обратна посока. В 16:03:13 часа охранителният автомобил обръща, а осем секунди след това се оттегля в посока на другия автомобил. В 16:08:18 часа до поста Поделение 1 автомобил се приближава, следван от охранителен автомобил. Тридесет и една секунди по-късно се извършва проверка на автомобила. По време на извършване на проверката от автомобила се слезли две лица, а на кадъра от 16:18:58 часа се виждат фигурите на хората, возещи се в автомобила. Вещото лице сочело, че поради голямата отдалеченост на снимане и ниската резолюция не могат да бъдат идентифицирани лицата, отразени на записите и да бъдат сравнени с А. К. А.. Поради голямата отдалеченост на снимането и ниската резолюция не можело да се определи регистрационния номер на автномобила, спрян за проверка, както и на този, който е направил обратна маневра до бариерата на КПП № 3-Поделението, отразени в записите от видеокамера, както и не може да се установи дали същия автомобил, който е направил обратна маневра на бариерата на КПП № 3-Поделението е същият автомобил, който по-късно е бил проверен от охранителите единствено по цвят, марка и странични надписи, които се виждат на изготвения фотоалбум.
След като е посочил какво конкретно се установява от събраните по делото писмени доказателства и какво се твърди от всеки отделен свидетел съставът на Окръжен съд Стара Загора е посочил, че дава вяра на разпитаните по делото свидетели, които са служители на охранителната фирма, осъществяваща охраната на „Мини Марица-изток” ЕАД [населено място], клон „Рудник Трояново-север” [населено място], тъй като били вътрешно непротиворечиви и взаимно кореспондиращи си, а освен това свидетелите не били заинтересовани от изхода на делото. Показанията на тези свидетели се подкрепяли частично и от показанията на свидетеля И. С. М. и от заключенията на изслушаните по делото две съдебни експертизи, като съвкупното им и взаимосвързано анализиране установявало в пълнота обстоятелствата, за които на А. К. А. е било наложено дисциплинарно наказание „уволнение”. Неоснователни били възраженията на А. относно доказателствената стойност на заключенията на изслушаните по делото две експертизи. Тези доказателства били косвени и макар преценени сами за себе си не доказвали при условията на пълно и главно доказване главни факти, те служели за доказване на така наречените доказателствени факти, установяващи достоверността на свидетелските показания, на които съдът давал вяра. Същевременно въззивният съд не е дал вяра на показанията на свидетеля И. И., тъй като били събрани от първоинстанционния съд при допуснато процесуално нарушение, а именно тяхното допускане и събиране не било поискано от А. К. А. в първоинстанционното производство нито с исковата му молба, нито в срока по чл. 312, ал. 2 от ГПК. Освен това тези показания били и недостоверни, тъй като били дадени от заинтересувано по смисъла на чл. 172 от ГПК лице, а именно лице, което би уличило себе си в извършването на престъпление или друго позорно деяние, и в съществената си част се опровергавали от свидетелските показания на останалите свидетели както и заключението на съдебно-техническата експертиза, доказващи по несъмнен начин, че лекия автомобил „Л. Н.“, в който са пътували И. С., А. К. А., Г. Н. и И. И.., е спирал на бариерата на КПП-Поделението на два пъти в рамките на петнадесетина минути, като проверката на същия е била извършена от свидетеля К. на втория път. Въззивният съд е приел, че с даването на вяра на показанията на свидетеля И. С. М. не се опровергавало извършването на нарушението на трудовата дисциплина, както твърдял А. К. А., тъй като самият свидетел не е бил очевидец на нарушението му, а показанията в относимата си за спора част подкрепяли показанията на останалите свидетели, на които съдът давал вяра. С оглед на това съставът на Окръжен съд Стара Загора е приел, че А. К. А. е извършил нарушенията, за които му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение”, като при налагането на същото са спазени всички законови изисквания относно искането на обяснения, мотивирането на заповедта за налагането на наказанието, както и за оценка на тежестта на нарушението.
С оглед на така изложените от състава на Окръжен съд Стара Загора мотиви поставените от А. К. А. в изложението му по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК правни въпроси не обуславят допускането на обжалваното решение до касационен контрол. Така както са формулирани въпросите могат да бъдат сведени до един, а именно до процесуално правния въпрос за задължението на съда да обсъди всички доводи и възражения на страните, съответно задължен ли е съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимовръзка, като при противоречие на доказателствата да обоснове предпочитанието си към едни, я други не кредитира, както и да оцени доказателствата според придадената им от закона сила. По отношение на този въпрос съставът на Окръжен съд Стара Загора е съобразил вмененото му от закона, а и от установената съдебна практика задължение да постанови решението си като обсъди всички твърдения, възражения и доводи на страните, а също така и всички събрани по делото доказателства, както поотделно, така и в тяхната съвкупност и взаимовръзка, при спазване на логическите, опитните и научните правила, като с оглед на тях приеме кои от направените твърденията и възраженията на страните са доказани и кои не, както и със задължението си да отрази тази своя преценка в мотивите към постановеното по делото решение, като при наличието на противоречиви доказателства, посочи на кои дава вяра и на кои не както и защо приема едните, а не другите, поради което не е налице предвиденото в разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК основание за допускане на обжалваното решение до касационен контрол.
Освен това касационният съд извършва проверка за това дали са налице основанията за допускане на касационно обжалване с оглед на правните изводи на въззивният съд. При извършването на проверката съдът е обвързан от установените по делото от съда по същество фактически констатации и не може да извършва проверка на същите. Поради това наличието на основанията за допускане на касационно обжалване не може да бъде обосновавано с твърдения за неправилно установена от въззивният съд фактическа обстановка. Освен това то не може да бъде обосновавано и с твърдения за неправилност на въззивното решение, извличани от същото. Такива твърдения по естеството си са твърдения за наличието на основания за касационно обжалване на въззивното решение по смисъла на чл. 280, т. 3 от ГПК и могат да бъдат разглеждани в производството по чл. 290 от ГПК, но не и в производството по чл. 288 от ГПК за допускане на касационно обжалване. В този смисъл са и указанията по т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г., постановено по тълк. д. № 1/2009 г. по описа на ВКС. Видно от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на А. К. А. поставените от него въпроси са свързани не с липсата на обсъждането на доводите на страните и преценката или игнорирането на доказателства от въззивния съд, а с оглед на крайните изводи, до които е стигнал съда след извършването на тази преценка, които изводи обаче не могат да бъдат проверявани в производството по чл. 288 от ГПК.
С оглед на изложеното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 61/19.02.2018 година на Окръжен съд Стара Загора, гражданско отделение, първи въззивен граждански състав, постановено по гр. д. № 1528/2017 година по подадената срещу него от А. К. А., касационна жалба с вх. № 4557/04.04.2018 година и такова не трябва да се допуска.
С оглед изхода на делото А. К. А. ще трябва да бъде осъден да заплати на „Мини Марица-изток” ЕАД [населено място], клон „Рудник Трояново-север” [населено място], сумата от 200.00 лева юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 61/19.02.2018 година на Окръжен съд Стара Загора, гражданско отделение, първи въззивен граждански състав, постановено по гр. д. № 1528/2017 година.
ОСЪЖДА А. К. А. от [населено място], [улица], Е. да заплати на „МИНИ МАРИЦА-ИЗТОК” ЕАД [населено място], клон „РУДНИК ТРОЯНОВО-СЕВЕР” [населено място], сумата от 200.00 лева юрисконсултско възнаграждение за касационното производство
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.