О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 164
гр. София, 26.09.2018 год.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 2864 по описа за 2018 год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Д. Е. Н., Р. Х. К., М. Х. К., С. Х. Е., Н. О. А., Н. И. Е., И. И. С., А. Б. Г., И. В. С., Г. К. М., О. И. А., И. О. А., Л. О. И. и Ф. М. Г., всички чрез процесуалния им представител адвокат Ф. М., със съдебен адрес: [населено място], [улица], против въззивно определение № 616 от 14.05.2018 год. по в. ч. гр. д. № 268/2018 год. по описа на Окръжен съд – Русе.
Жалбоподателите поддържат неправилност и незаконосъобразност на определението с искане за отмяната му и връщане на делото на Районен съд – Русе с указания за неговото спиране или за продължаване на съдопроизводствените действия.
Жалбата е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирани лица, отговаря на изискванията по чл. 284 ГПК за редовност, включително и е приложено изложение на основанията за допускане на касационното обжалване.
Ответникът по частната жалба – М. А. В. Б., чрез адвокат П. Х., със съдебен адрес: [населено място], [улица], оспорва жалбата като неоснователна по съображения в представения в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК писмен отговор. Счита, че не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, изр. 3 ГПК и въззивното определение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направените в настоящето производство разноски.
Ответникът по частната жалба – А. В. Б., чрез особения си представител адвокат Л. В. АК Р., не взема становище в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК.
За да се произнесе, настоящият състав на ВКС взе предвид следното:
С обжалваното определение № 616 от 14.05.2018 год. Окръжен съд – Русе е потвърдил определение № 1296 от 28.02.2018 год. по гр. д. № 4366/2016 год. по описа на Районен съд – Русе, с което на основание чл. 129, ал. 3 ГПК е прекратено производството по гр. д. № 4366/2016 год. по описа на Районен съд – Русе и исковата молба е върната на жалбоподателите. Потвърдено е и определение № 1466 от 12.03.2018 год. по същото дело в частта, с която касаторите са осъдени да заплатят на ответницата М. А. В. Б. на основание чл. 78, ал. 4 ГПК сумата от 800.00 лв. – деловодни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
За да постанови определението си, въззивният съд е констатирал, че в открито съдебно заседание от 29.01.2018 год. на основание чл. 129, ал. 4 ГПК първоинстанционният съд е оставил без движение исковата молба на жалбоподателите, въз основа на която е образувано гр. д. № 4366/2016 год. по описа на Районен съд – Русе, с указание към ищците в двуседмичен срок да представят удостоверение за наследници на общия им наследодател М. С. К. /починал на 28.05.1967 год. и в полза на когото е възстановено правото на собственост относно процесния недвижим имот, предмет на иска по чл. 108 ЗС/. Удостоверение за наследници не е представено в дадения от съда срок. Преди изтичането му ищците са предявили инцидентни установителни искове за факта на раждане и смъртта на наследодателя, поради невъзможност да представят удостоверение за наследници, тъй като архивът на селото е изгорял. С определение № 1014 от 15.02.2018 год. производството по инцидентните установителни искове е прекратено като недопустимо и определението като необжалвано е влязло в сила. С молба вх. № 8240 от 22.02.2018 год. ищците са поискали спиране на делото до произнасянето на съда по друго дело, образувано по иск по чл. 542 ГПК за установяване смъртта на М. К.. Въззивният съд е приел, че поради неотстраняването на нередовностите на исковата молба в срока по чл. 129, ал. 2 ГПК, законно определен и преклузивен, първоинстанционният съд правилно и законосъобразно е приложил последиците на чл. 129, ал. 3 ГПК. Наличието на уважителни обективни причини за ищеца да отстрани нередовностите на исковата молба в срок, са изведени от законодателя в чл. 63, ал. 1 ГПК като основание за удължаване на преклузивния срок по чл. 129, ал. 3 ГПК, но не и като извинителна причина за неговото неспазване. След като нередовностите на исковата молба не са били отстранени в дадения от съда срок, а ищцовата страна не е поискала удължаването му, без значение е дали причините са извинителни или не. За неоснователна е приета и частната жалба срещу определение № 1466 от 12.03.2018 год. по гр. д. № 4366/2016 год., с което е допълнено определението за прекратяване на производството в частта за разноските. Съдът е изложил съображения, че процесът по отношение на М. А. В. Б. е прекратен поради неотстраняване от страна на ищците на нередовностите по подадената от тях искова молба и по силата на чл. 78, ал. 4 ГПК ответницата има право на направените от нея разноски, чието заплащане е надлежно удостоверено в приложения договор за правна помощ и съдействие. Съгласно разпоредбата на чл. 81 ГПК съдът се произнася по искането за разноски във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция. Ирелевантно е, че в мотивите на обжалваното определение погрешно е прието, че определението за прекратяване на производството е влязло в сила.
В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК жалбоподателите обосновават единствено очевидна неправилност по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК на определението, като аргументите им за това се припокриват с оплакванията, релевирани в частната касационна жалба. Посочват, че в дадения от съда срок те не са представили актуално удостоверение за наследниците на общия им наследодател по известни на съда обективни причини – изгорелият архив на кметство Г. /съответно унищожените регистри на населението и регистрите на актовете за гражданско състояние/, обстоятелство, установено с решение № 246 от 22.02.2010 год. по гр. д. № 2572/2009 год. по описа на Районен съд – Русе, както и в резултат на бездействието на държавни и общински органи по възстановяването им. За установяване смъртта на общия наследодател и доказване наследствените си правоотношения, един от ищците е предявил иск по чл. 542 ГПК, по който е образувано гр. д. № 1147/2018 год., ІХ г. с., Районен съд – Русе, завеждането на който е било основание за спиране на производството по ревандикационния иск, не и за прекратяването му. Към момента на подаване на частната касационна жалба е налице влязло в сила решение по чл. 542 ГПК, с което смъртта на общия наследодател на ищците – М. С. К., е обявена.
Съобразявайки доводите на жалбоподателите и данните по делото, настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Съображенията за този извод са следните:
Съгласно разясненията, дадени в т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 год. по тълк. д. № 1/2009 год., ОСГТК, ВКС, за да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение (определение), касаторът трябва да формулира точно и ясно правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Въпросът трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалвания акт, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Поставеният в изложението правен въпрос определя рамките, в които ВКС е длъжен да селектира касационните жалби. С новата редакция на закона, приета с ДВ, бр. 86/2017 год., се предвиди в чл. 280, ал. 2 ГПК, че независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.
В случая липсва основанието за допускане касационно обжалване на определението по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона, или явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, довели до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт /постановен „contra legem“, при прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл или „extra legem“, при прилагане на несъществуваща или отменена правна норма/. Особено тежкият порок на съдебния акт следва да бъде констатиран от касационната инстанция без да е необходим конкретен анализ или излагане на съображения за наличието на конкретни предпоставки за отмяна така, както те са уредени с разпоредбата на чл. 281, т. 3 ГПК. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилното възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Не е налице нито една от хипотезите, които предполагат очевидна неправилност на обжалваното определение – нарушение на императивна правна норма, на основни съдопроизводствени правила, или наличие на явна необоснованост с оглед правилата на формалната логика, поради което касационното обжалване не може да бъде допуснато на това основание. Съгласно установената съдебна практика, в т. ч. и задължителна такава, съдът следва да прецени наличието на положителните процесуални предпоставки и липсата на процесуални пречки за съществуването и за надлежното упражняване на правото на иск. В чл. 129 ГПК е предвидено задължението му служебно да следи за редовността на исковата молба и при констатиране на пропуски да даде на ищеца ясни и точни указания за отстраняването им. Неизпълнението в срок на дадените указания винаги има за последица връщане на исковата молба, предвид императивната разпоредба на чл. 129, ал. 3 ГПК. В дадения двуседмичен срок ищците не са отстранили нередовностите на исковата си молба, макар и при твърдения за независещи от тях причини, не са поискали и продължаване на срока, поради което правилно и законосъобразно съдът е приложил санкционната последица на посочената норма. Наличието на единна и непротиворечива практика в този смисъл, съобразена от въззивния съд, изключва възможността постановеният акт да е „очевидно неправилен“ по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК.
Във връзка с оплакването за необходимостта и задължението на съда да спре производството по чл. 108 ЗС до произнасяне на Районен съд – Русе по образуваното дело по чл. 542 ГПК за установяване смъртта на М. С. К., следва да се посочи, че с разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК законодателят е дал възможност за страните да направят искане за временно преустановяване движението на правния спор до разрешаването на друг правен спор, който има обуславящо /преюдициално/ значение за правилното решаване на висящото дело. Установяването на точната дата на смъртта на общия наследодател на ищците в образуваното на 20.02.2018 год. гр. д. № 1147/2018 год. няма преюдициален характер към предявения ревандикационен иск, както и значение за изхода на спора, а е относимо към редовността на иска за собственост. Молбата за спиране на делото от 22.02.2018 год., макар и своевременно заявена в хода на висящия съдебен процес, цели евентуално приобщаване към доказателствата по делото на несъбрано до този момент доказателство, което не може да послужи като предпоставка за спиране на гражданското дело в хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Следва да се посочи, че прекратяването на производството по ревандикционния иск на основание чл. 129, ал. 3 ГПК не е пречка ищците, при последващо снабдяване с актуално удостоверение за наследници на общия им наследодател, доказващо процесуалноправната им легитимация и наличието на наследствено правоотношение, да предявят нов иск за установяване принадлежността на спорното право.
Относно частта от обжалваното определение, с която е потвърдено първоинстанционното определение за присъждане на разноски по чл. 78, ал. 4 ГПК в полза на ответната страна, жалбоподателите не са релевирали касационни оплаквания и не са обосновали наличието на основания за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК и чл. 280, ал. 2 ГПК. Не са налице и съмнения обжалваното определение в тази му част да е нищожно или недопустимо, което да обуславя разглеждане в настоящето производство и служебното му допускане до касационен контрол.
Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване и разглеждане на частната жалба по същество, водим от което настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно определение № 616 от 14.05.2018 год. по в. ч. гр. д. № 268/2018 год. по описа на Окръжен съд – Русе по подадената жалба вх. № 6497/06.06.2018 год. против него.
ОСЪЖДА Д. Е. Н., ЕГН [ЕГН], Р. Х. К., ЕГН [ЕГН], М. Х. К., ЕГН [ЕГН], С. Х. Е., ЕГН [ЕГН], Н. О. А., ЕГН [ЕГН], Н. И. Е., ЕГН [ЕГН], И. И. С., ЕГН [ЕГН], А. Б. Г., ЕГН [ЕГН], И. В. С., ЕГН [ЕГН], Г. К. М., ЕГН [ЕГН], О. И. А., ЕГН [ЕГН], И. О. А., ЕГН [ЕГН], Л. О. И., ЕГН [ЕГН], и Ф. М. Г., ЕГН [ЕГН], действащи чрез адвокат Ф. М. АК Р., да заплатят на М. А. В. Б., ЕГН [ЕГН], със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. 2, представлявана от адвокат П. Х., сумата от 800 лв. разноски за адвокатско възнаграждение за производството по чл. 274, ал. 3 ГПК, съобразно представените адвокатско пълномощно и договор за правна защита и съдействие.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: