2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 164
С., 27.03. 2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. N 114/2012 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Обстоятелствата по делото са следните:
Пред Ловешкия окръжен съд е висящ спор по предявен от [фирма] [населено място] иск с правно основание чл. 108 ЗС срещу Е. И. И., действащ като едноличен търговец с фирма „Пеония-Е. И.” и Д. М. П. за ревандикация на недвижим имот, находящ се в [населено място], подробно описан; иск с правно основание чл. 124 ГПК за установяване по отношение на [фирма] [населено място] правото на собственост върху същия имот, и иск срещу тримата ответници за нищожност на сделки, като се иска и отмяна на нотариалните актове, с които те са сключени.
С определение от 19.05.2011 г. първоинстанционният съд отхвърлил искането на ответника [фирма] за прекратяване по отношение на него на производството по гр. д.163/2009 г.
С определение № 273 от 21.09.2011 г. по в. ч. гр. д. № 414/2011 г. Великотърновският апелативен съд оставил без разглеждане като недопустима частната жалба на [фирма] срещу този съдебен акт и прекратил производството по делото.
Срещу това определение в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК са подадени частни жалби от [фирма] [населено място] и Д. М. П..
При произнасянето по частните жалби, Върховният касационен съд, състав на І-во г. о., намира следното:
Определението на въззивен съд, с което се оставя без разглеждане частна жалба срещу определение на първоинстанционен съд, е преграждащо развитието на производството пред този съд, защото с него въззивният съд не се произнася по съществото на жалбата, с която е сезиран, и не проверява правилността на обжалвания съдебен акт, а извършва проверка по допустимостта на производството. След като тази проверка е извършена за пръв път от въззивния съд, неговото определение попада в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК и по силата на чл. 274, ал. 2 ГПК подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, който ще действа като втора инстанция и обжалването не е подчинено на изискванията на чл. 274, ал. 3 ГПК.
По същество частните жалби са неоснователни.
Съгласно чл. 274, ал. 1 от ГПК на обжалване подлежат не всички, а само определена категория определения на съдилищата – тези, които преграждат по-нататъшното развитие на делото, и тези, за които в изричен текст от закона е предвидено, че могат да се обжалват. Определението на съда, с което се отказва прекратяване на производството по делото срещу ответник по предявения иск, не е измежду тези категории – то не прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито в ГПК е предвидена възможност за обжалването на такова определение.
В разглеждания случай искането за прекратяване на делото се основава на твърдение за липса на правен интерес от предявения срещу [фирма] установителен иск. По иска с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД се сочи, че участието на дружеството не е задължително, тъй като основанието за нищожност е сключване на сделката от несобственик, а това обстоятелство е извън поведението на страната. С оглед на тези твърдения, правилността на становището на съда, с което е прието обратното, ще се прецени от по-горестоящия съд не самостоятелно, а по повод преценката за допустимост на постановеното по делото решение, която се прави при обжалване на решението.
Ето защо правилно с обжалваното определение въззивният съд е оставил без разглеждане като недопустима частната жалба срещу определението на първоинстанционния съд, обективиращо отказ за прекратяване на производството спрямо един от ответниците.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 273 от 21.09.2011 г. по в. ч. гр. д. № 414/2011 г. на Великотърновския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: