Определение №164 от 28.2.2019 по ч.пр. дело №424/424 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 164
Гр.София, 28.02.2019 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА

изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
частно търговско дело № 424/2019 г.
за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл.274 ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на синдика на „Темпо Петрол“ ЕООД А. Г. К. срещу Определение на Софийския апелативен съд, ТО, 3 състав постановено на 16.11.2018 г., с което е прекратено въззивното производство по т.д.№ 5509/2017 г. по описа на същия съд и е разпоредено връщане на въззивната жалба срещу решение № 1380/10.06.2017 г. по т.д.№ 4157/2011 г. на СГС, VІ ТО, 10 състав, подадена от А. К. в качеството му на синдик на „Темпо Петрол“ ЕООД, в несъстоятелност.
В частната жалба се поддържа, че определението на САС е неправилно. Претендира се отмяната му.
„ОББ“ АД и „ОББ Интерлийз“ ЕАД София изразяват становище в срока за отговор на частната жалба, че същата е неоснователна.
Останалите ответници не са взели становище по жалбата.
При преценка на допустимостта и основателността й Върховният касационен съд, 1 състав на Второ т.о. съобрази следното:
Частната жалба е подадена в срок от заинтересована легитимирана страна срещу определение от вида на преграждащите развитието на делото, постановено от САС, с което е прекратено въззивното производство да основание чл. 262 ал.2 т. 2 ГПК.
За да постанови обжалваното определение, съставът на САС е приел, че въззивникът А. К., действуващ в качеството му на синдик на „Темпо Петрол“ ЕООД, в несъстоятелност, дължи внасянето на възнаграждение за особения представител на ответното дружество „Темпо Петрол“ ЕООД /н/, чиито органи на управление са с прекратени правомощия. Счел е, че невнасянето на разноски за особения представител адв.К. Л., назначен от първинстанционния съд, за процесуално представителство пред въззивната инстанция в определения от нея размер 500 лв. е нередовност на въззивната жалба и неотстраняването й по указание на съда в предоставения от него срок е основание за връщане на жалбата по чл.262 ал.2 т. 2 ГПК. Сочената разпоредба следва да се прилага във връзка с текста на ал.1 на чл.262 ГПК, която изчерпателно изброява нередовностите, за които на страната се съобщава да ги отстрани в едноседмичен срок – четири от тях се отнасят до неспазени изисквания досежно съдържанието на жалбата по чл.260, т. 1,2,4 и 7 – съответно има и адрес на жалбоподателя, означение на обжалваното решение, в какво се състои искането и подпис на жалбоподателя, а петото се отнася до липсващи приложения от изброените в чл.262 ГПК – преписи от жалбата и приложенията й според броя на участвуващите в производството като насрещна страна, пълномощно при подаване на жалбата от пълномощник, новите писмени доказателства, посочени в нея и документ за внесена държавна такса.
Задължителните реквизити на въззивната жалба са само предвидените в чл.260, т.1,2,4 и 7 и чл.261 ГПК. Правомощията на съда за проверка на редовността на въззивната жалба са строго лимитирани. Същата подлежи на връщане само при неотстраняване в срок на упоменатите нередовности и когато пороците й са неотстраними – пропуснат срок за обжалване, подаване на жалбата от нелегитимирана страна или при липса на интерес от обжалването.
Определянето на допълнително възнаграждение за особения представител не е нередовност на въззивната жалба. Дължимото от ищеца при особено представителство възнаграждение в обоснован и справедлив размер следва да се определя от съда с акта на назначаването му съгласно т.6 от ТР № 6/2012 г. от 6.11.2013 г. по ТД № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Назначеният от СГС особен представител се е явявал във всички проведени от въззивния съд открити съдебни заседания. Причина за отлагането им е нередовна процедура по призоваването на други ответници по исковете с правно основание чл.647 ТЗ и чл.55 ал.1 ЗЗД, а не невнасянето на дължими разноски, осигуряващи развитие на производството. С определение, постановено в оз на 8 юни 2018 г. в отсъствието на процесуален представител на жалбоподателя и на самия синдик А. К. е указано на последния да внесе в двумесечен срок от съобщението сумата 500 лв. по специалната сметка на САС, представляваща възнаграждение за назначения особен представител на „Темпо Петрол“ ЕООД, в несъстоятелност, определено в зз на 28.12.2017 г. с предупреждение, че при неизпълнение на указанията исковата молба ще бъде върната при условията на чл.129 ал.3 ГПК.Производството по делото не е оставено без движение, а е насрочено за 16 ноември 2018 г. На 2 юли 2018 г. са връчени на синдика А. К. чрез един от процесуалните му представители адв.И. А. препис от разпореждането за внасяне на 500 лв. възнаграждение за особен представител на „Темпо Петрол“ ЕООД, в несъстоятелност, с предупреждение за връщане на исковата молба при неизпълнение на двумесечен срок и призовка за съдебно заседание на 16.11.2018 г., 10 ч. 30м. В проведеното на посочената дата открито съдебно заседание, за което всички страни са били редовно призовани, не е даден ход на делото и е постановено обжалваното протоколно определение за връщане на подадената от синдика А. Г. К. въззивна жалба и прекратяване на производството.
Определението е постановено в нарушение на чл. 262 ал.1 и ал.2 ГПК. Н. на възнаграждение за особен представител на един от ответниците, определено от въззивния съд в хода на производството не е основание за оставянето му без движение, нито нередовност на въззивната жалба на ищеца. Предходните разпореждания, съдържащи указания за отстраняване на несъществуваща нередовност на жалбата, както и вътрешно противоречивите мотиви на обжалваното определение досежно основанието и необходимостта от назначаване на вече назначен особен представител като задължително условие за провеждане на въззивното производство, в което особеният представител адвокат К. Л. участва в продължение на повече от една година, опорочават постановения съдебен акт.
Същият следва да бъде отменен, а делото – върнато на състав за по-нататъшни процесуални действия.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, 1 състав на Второ т.о.

О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Определение № 3565/16.11.2018 г., постановено в открито съдебно заседание по в.т.д.№ 5509/2017 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 3 състав, с което е прекратено производството и е постановено връщане на въззивната жалба, подадена от синдика на „Темпо Петрол“ ЕООД, в несъстоятелност.
ВРЪЩА ДЕЛОТО на Софийския апелативен съд за продължаване на процесуалните действия по разглеждане на въззивната жалба.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар