6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 164
[населено място], 28.03.2018г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение,в закрито заседание на двадесет и шести март, две хиляди и осемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 2753 / 2017 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 5000/07.07.2017 г. по гр.д.№ 11762/2016 г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение № ІІ-123-25 / 27.05.2016 г. по гр.д.№ 45034/2011 г. на Софийски районен съд и са отхвърлени предявените от касатора, по реда на чл.422 ал.1 ГПК, против [фирма] иск, с правно основание чл.327 ТЗ – цена на доставена електроенергия , за периода 01.08.2010 г – 31.01.2011 г. , в размер на 20 491,97 лева, както и с правно основание чл.86 ЗЗД – обезщетение за забава в издължаване цената по главницата, в размер на 139,65 лева. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила – несъобразяване на събрани по делото доказателства / заключения на съдебно икономическа и съдебно-техническа експертизи / и на доказателствената сила на представени от ищеца доказателства / фактури за доставена електроенергия /, както и несъобразяване на ноторно известен факт – правоприемството между [фирма] и [фирма] – досежно дейностите за търговия и обществено снабдяване с електрическа енергия , с което съдът е обосновал един от решаващите си доводи за неоснователност на иска, предвид недоказаност на сключен между страните писмен договор за присъединяване на ответника като потребител на електрическа енергия. Според касатора,дори да не би се установило предходното правоприемство, договорното правоотношение между страните неправилно не е зачетено от съда за възникнало, на основание публикуваните и приложими към същото Общи условия, в противоречие с материалния закон – чл.98а ал.4 и чл.98 б от ЗЕ – предвиждащ , че същите влизат в сила за потребителите с публикуването им и без изрично приемане. Страната счита,че съдът е съобразил недоказаност на факти, за които не е била разпределена доказателствената тежест в процеса и респективно указано на ищеца тяхното доказване, а именно – коментираното по-горе правоприемство между [фирма] и [фирма].
Ответната страна – [фирма] – оспорва допустимостта на касационната жалба, на основание чл.280 ал.3 ГПК, предвид размера на претендираната цена на доставена електроенергия по всяка отделна фактура. Оспорва в евентуалност и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, вкл. поради необосноваването на допълнителен селективен критерий. Твърди, че посочените от касатора решения – казуална съдебна практика – не са доказано влезли в сила.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Не може да се сподели довода за касационна необжалваемост, на основание чл.280 ал.3 т.1 пр. второ ГПК, тъй като ищецът основава иска си на трайни отношения по доставка на електроенергия с ответника, въз основа на общ договорен източник , а не на инцидентно сключвани сделки с такъв предмет.Съобразно формираната трайна практика на ВКС, в такава хипотеза преценим за цената на иска е общият сбор от сумите по всички фактури, който надхвърля минималния законодателен праг за касационна обжалваемост по търговски дела.
За да се произнесе настоящият състав съобрази следното :
Въззивният съд е отхвърлил исковете , обосновавайки се с недоказаност на сключен между ищеца [фирма] и [фирма] договор за покупко-продажба на електрическа енергия за конкретния обект, находящ се в [населено място], ул. „В.„ № 48, предвид недоказаност на правоприемството между ищеца и [фирма], при наличие на сключени между последното и ответника договори с такъв предмет. Паралелно въззивният съд е приел, че само въз основа на представените с исковата молба – неподписани от ответника – фактури за потребената електрическа енергия за процесния период – не може да се приеме за доказано изпълнението на ищеца, срещу което на същия да се дължи цената по главницата. Въззивният съд изрично е посочил, че липсват други доказателства от които да би се обосновал извод за доставяна от ищеца на ответника електроенергия на конкретния обект, като и допуснатата по делото съдебно-икономическа експертиза е отчитала единствено фактурите към исковата молба и счетоводните записвания на самия ищец, не и други счетоводни документи с материална доказателствена сила . Такава е отречена на фактурите,представени с исковата молба, доколкото макар и първични счетоводни документи, същите изхождат единствено от ищеца и имат качеството на частен свидетелстващ документ за изгодни нему обстоятелства. Съдът е отчел и обстоятелството, че самите фактури не индивидуализират средството за търговско измерване, чиито показания биха били релевантни за установяване на потребената електрическа енергия, при установеност, че именно същото е и монтирано в електроснабдявания обект.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК, касаторът е формулирал следните въпроси : 1/ Има ли валидно сключен договор между страните, предвид това , че по делото има представен с № 1855/10.01.2002 г. , както и съществувало ли е облигационно отношение , предвид че страните са обвързани с действащите Общи условия на [фирма] и ответника, като съгласно чл.98а ал.4 и чл.98б ал.4 / в редакцията им преди ЗИДЗЕ обн. ДВ бр. 54 от 17.07.2012 г./ публикуваните Общи условия влизат в сила за потребителите, които купуват електрическа енергия от крайния снабдител, без изрично писмено приемане ? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК, поради противоречие на въззивното с решение по гр.д.№ 3700 / 2014 г. на Районен съд –Перник и решение по гр.д.№ 1191/2015 г. на Районен съд Стара Загора ;2/ Подлежи ли на доказване обстоятелството, че [фирма] е правоприемник ,чрез отделяне на дейността по снабдяване с електрическа енергия на [фирма] ? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК , поради противоречие с решение по гр.д.№ 16745/2013 г. на Софийски районен съд и решение по гр.д.№ 554/2009 г. на Районен съд – Монтана ; 3/ Подлежи ли на доказване с допълнителни средства доставянето на електрическа енергия на присъединен потребител на [фирма], предвид че по делото е изготвена съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертиза , доказващи посочения факт ? – по въпроса не е посочен допълнителен селективен критерий ;4/ В процеса на съдебното дирене и доклада по делото съдът длъжен ли е да дава указания на страните , за кои от твърдените факти не сочат доказателства ? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК , поради противоречие с реш.№129 по гр.д.№ 7040/2014 г. на ВКС и определение № 394 по гр.д.№ 1038/2016 г. на ІІІ г.о. на ВКС. Формално касаторът е посочил и хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, но без обосноваване съгласно задължителните указания в т.4 на ТР № 1/2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС и преди всичко – без да посочи изрично приложението на този селективен критерий към някой от формулираните въпроси.
Първият от въпросите е фактологичен и не предпоставя еднозначен, общоважим отговор по приложението на правна норма или правен принцип, независимо от фактическите обстоятелства и събраните доказателства по конкретен спор.Тази фактологичност изключва характеристиката му на правен. Дори във втората си част да би бил обобщим до въпроса – може ли да се установи договорно правоотношение единствено въз основа на влезли в сила Общи условия,приложими към същото, с оглед страна – субект по правоотношението,то се явява необоснован допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.2 ГПК. Посочените две решения на районни съдилища не са доказано влезли в сила, което е достатъчно основание за неразглеждането им като относими към хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК, съгласно задължителните указания в т.3 на ТР № 1 / 2010 г. по тълк.дело № 1 / 2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Вторият от въпросите също е формулиран като фактологичен, но ако би бил конкретизиран до това „подлежи ли на установяване ноторно известен факт„, то същият би покрил само общия , не и допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.2 ГПК, поради идентични на преждеизложените съображения, за недоказано влезли в сила решения на районни съдилища – казуална съдебна практика. При това , решението по гр.д.№ 554/2009 г. на РС-Монтана изобщо не третира установимо правоприемство между [фирма] и ищеца,а в решението по гр.д.№ 16 745/2013 г. на Софийски районен съд е коментирано правоприемство между [фирма] и още две търговски дружества от една страна и [фирма] от друга, в качеството на правоприемник и на трите. Следователно , дори да би се пренебрегнал фактологичния характер на въпроса и недоказаност на влизане в сила на съдебните решения,обосноваващи допълнителния селективен критерий, същите не удовлетворяват изискването да дават отговор на идентичен правен въпрос, в аспект на неправилност на решаващият извод на въззивния съд, за недоказаност на правоприемството, предвид качеството му на ноторно известен факт.
Третият от въпросите е формулиран некоректно и в противоречие с решаващите изводи на съда, който не е приел, че заключенията на допуснатите експертизи съставляват доказателство, в подкрепа на факта за доставяна от ищеца на ответника електроенергия, нито е приел, че изобщо са налице доказателства за този факт, но недостатъчни, доколкото въпросът изрично визира спор относно нуждата от „допълнителни доказателства „, въпреки наличието на експертизи „ доказващи посочения факт „. Като некоректен и несъответен на решаващите изводи на съда, въпросът не покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК , а и по същия изобщо не е посочен допълнителен селективен критерий.
Четвъртият въпрос е формулиран в относимост към правораздавателната дейност на първоинстанционния, а не на въззивния съд.Не е зададен по отношение дължими от въззивния съд процесуални действия при непълнота на доклада на първоинстанционния съд или съобразяване от въззивния съд на недоказаност на факти, при неразпределена за същите доказателствена тежест. Поради това и този въпрос не покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК. Не се явява обоснован и допълнителния такъв : опр.№ 394 по гр.д.№ 1038/2016 г. на ІІІ г.о. на ВКС не е задължителна за въззивния съд съдебна практика, като постановено в производство по чл.288 ГПК . Решение № 129 по гр.д.№ 7040/2014г. на ІІІ г.о. на ВКС не е давало отговор на тук поставения четвърти въпрос.В същото действително са разгледани релевантни за настоящия спор правни въпроси : Следва ли основание за отхвърляне на иска да е недоказване на факти, които не са включени в предмета на доказване с доклада по делото ? и Може ли въззивният съд да приеме за недоказани факти от решаващо значение по делото, които първоинстанционния съд не е посочил, като нуждаещи се от доказване, без да изготви нов доклад ? В отговор на същите е прието, че въззивният съд не може да приеме за недоказан факт от решаващо значение по делото, който първоинстанционният съд не е посочил като нуждаещ се от доказване и без преди това да е уведомил страните, че го счита за спорен по делото и че е включен в предмета на доказване. Както вече се посочи, обаче, формулираният четвърти въпрос е различен от разгледаните в решението правни въпроси. Но дори да се приеме, че именно същите е релевирал касатора, позовавайки се на решението,постановено в производство по чл.290 ГПК, то отново не се касае за правен въпрос, по смисъла на т.1 от ТР №1/2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС – включен в предмета на спора и отговор на който би бил от решаващо значение за правния резултат, т.е. би обусловил различен от настоящия правен резултат. Видно от решаващите мотиви на въззивния съд, недоказано от ищеца е изпълнение на задължението за предоставяне на електроенергия за процесния период, срещу която претендира дължима цена. Правоприемството по отношение на ищеца не би било от решаващо значение за изхода на спора, при липса на формулиран кумулативно правен въпрос, относим към другия решаващ извод на съда , като се съобрази, че решаващата дейност са касационна инстанция не допуска събирането и обсъждането на нови доказателства.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 5000/07.07.2017 г. по гр.д.№ 11762 / 2016 г. на Софийски градски съд. ОСЪЖДА [фирма], на основание чл. 81 вр. с чл.78 ал.1и ал.8 ГПК, да заплати на [фирма] разноски, в размер на 200 лева – юрисконсултско възнаграждение, определено по чл.37 от Закона за правната помощ и чл.25 от Наредба за заплащане на правната помощ, в сила от 27.01.2017 година / обн. ДВ бр.8 от 24.01.2017 г. /.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :