6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 164
София, 03.04.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на двадесет и седми март две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д. № 653 по описа за 2017 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на Г. Г. М. срещу Определение № 114 от 16.01.2017г. по ч.в.гр.д.№ 6155/2016г. на САС, 6 състав, с което след отмяна на постановеното в производството по чл.248,ал.1 ГПК определение от 17.09.2016г. по т.д.№ 3674/2016г. на СГС, VІ-8 състав, е изменено решението от 29.07.2016г. по т.д.№ 3674/2016г. на СГС в частта за разноските и Г. М. е осъден да заплати на [фирма] /н/ на основание чл.78,ал.8 ГПК сумата 3 350лв. разноски за производството по чл.68 от Закона за банковата несъстоятелност.
С частната касационна жалба се иска обезсилване на определението като недопустимо – постановено по недопустима частна жалба, подадена от юрисконсулт на несъстоятелната банка, който няма право да представлява синдиците. Твърди се, че като подадена от лице без представителна власт, жалбата пред САС е недопустима и този порок не е саниран с депозирането на „втора” частна жалба извън преклузивния срок от синдиците на банката. Изложени са и съображения за неправилност на определението като постановено в нарушение на чл.78,ал.8 ГПК, и разпоредбите на З.. Искането е за обезсилване на определението на САС и прекратяване на частното въззивно производство, а евентуално – отмяната му и постановяване на друго за отхвърляне на искането за изменение на решението в частта за разноските.
От синдиците на [фирма]/н/ А. Д. и К. М. чрез юк.Б. е постъпил писмен отговор, с който се оспорва основателността на искането за допускане на обжалването и основателността на частната касационна жалба.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването при допълнителната предпоставка на т.2 на чл.280,ал.1 ГПК по въпросите: 1/Какво е производството по разглеждане на направените по чл.66,ал.6 З. възражения срещу прието или неприето вземане, които се разглеждат по реда на чл.68,ал.1 З. – особено исково производство, съпътстващо производството по несъстоятелност /подобно на производството по чл.692 ТЗ/ или исково производство за установяване съществуването на прието или неприето вземане /подобно на установителните искове по чл.694 ТЗ/. Твърдението за противоречиво разрешаване на въпроса от съдилищата е обоснован с произнасянето в определение по т.д.№ 3624/2016г. на СГС и определение по ч.гр.д.№ 4435/2016г. на САС; 2/ В производството по разглеждане на направените по чл.66,ал.6 З. възражения срещу прието или неприето вземане, което се разглежда по реда на чл.68,ал.1 З., в какво качество участва синдикът на несъстоятелната банка – в собствено качество като орган на несъстоятелността със законови правомощия по приемане на вземанията, или като законен представител на несъстоятелната банка, или в друго качество /процесуален субституент на кредиторите по несъстоятелността, контролираща страна/. Наличието на допълнителната предпоставка се обосновава с позоваване на решението по т.д.№ 625/2010г. на ІІ т.о. /относно приетото за участието на синдика в производството по чл.692 ТЗ/, на решението по т.д.№ 3653/2016г. на СГС /в което е посочено, че ответниците са физически лица-синдиците на „К.”, а не самата банка/ и на решението по т.д.№ 3602/2016г. на СГС /в което е посочено, че ответник е „К.”/. 3/В производството по разглеждане на направените по чл.66,ал.6 З. възражения срещу прието или неприето вземане, което се разглежда по реда на чл.68,ал.1 З., допустимо ли е участието на юрисконсулти на обявената в несъстоятелност банка било като упълномощени представители на обявената в несъстоятелност банка – страна в това производство, било като упълномощени представители на синдика – страна в това производство. Допълнителната предпоставка е обоснована с позоваване на решението по т.д.№ 3612/2016г. на СГС, решението по т.д.№ 3599/2016г. на СГС, решението по т.д.№ 3653/2016г. на СГС, определението по гр.д.№ 1714/2014г. на ІV г.о. на ВКС, решението по т.д.№ 216/2015г. на САС и решението по т.д.№ 5293/2015г. на СГС. По всички въпроси алтернативно се поддържа и предпоставка на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК. При същата допълнителна предпоставка се иска и допускане на обжалването по въпроса /4/ В производството по разглеждане на направените по чл.66,ал.6 З. възражения срещу прието или неприето вземане, което се разглежда по реда на чл.68,ал.1 З., има ли надлежната страна /обявената в несъстоятелност банка или синдика/ право на присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, в случай че е била представлявана от юрисконсулт на несъстоятелната банка. Поставянето на въпроса е обосновано с тезата, че в обжалваното определение е възприет решаващият извод, че производството по чл.68,ал.1 З. е аналогично на производството по чл.694,ал.1 ТЗ, следователно, страна в производството по чл.68,ал.1 З. е банката, но същевременно е налице обширна практика по въпроса за процесуалните права на синдика на дружеството в несъстоятелност в производството по иск с правно основание чл.694,ал.1 ТЗ – че синдикът не е легитимиран да участва в производство по иск с правно основание чл.694,ал.1 ТЗ – нито в собствено качество, нито като представител на длъжника.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
В производството по чл.248,ал.3 ГПК въззивната инстанция приела,че целта на фазата на оспорване приемането или неприемането на вземането от синдика е установяването със сила на пресъдено нещо съществуването му, която в банковата несъстоятелност се инициира чрез подаване на възражение срещу решението на синдика /чл.66,ал.6 З./, но както в общото производство по несъстоятелност /чл.694 ТЗ, респ. с възобновяване на спряното производство по чл.637,ал.3 и 4 ТЗ/, то има исков характер, разглежда се по процесуалния ред на ГПК и актът на съда се ползва със сила на пресъдено нещо. Обосновано е, че производството по възражението по чл.66,ал.6 З. не е част от производството по несъстоятелност, а има самостоятелен исков характер, което ясно следва от разпоредбата на чл.68, ал.1 З. и в този смисъл е категорично изразената воля на законодателя в мотивите към проекта за изменение на З.. Прието е, че синдикът участва в производството по чл.68 З. в защита на интереса на несъстоятелния длъжник, който е в страната в спорното правоотношение и в банковата несъстоятелност синдикът е единственият законен представител на длъжника, чиито представителни органи са изцяло отстранени. Обосновано е, че предвиденото в чл.68,ал.1 З. участие на синдика може да бъде осъществено само в качеството му на представител на обявената в несъстоятелност банка, която е страна в исковото производство. При извода, че ответник в производството е банката и при позоваване на разпоредбата на чл.31,ал.3 З. е мотивирано, че тя може да бъде представлявана както от синдиците, така и от упълномощените от тях лица по чл.32 ГПК, част от които са юрисконсултите или други лица с юридическо образование и в последната хипотеза, тя има право на предвидените в чл.78,ал.8 ГПК разноски за юрисконсултско възнаграждение. Отчетено е упълномощаването на осъществилия процесуално представителство на банката юрисконсулт от синдиците в производството по чл.68 З., с решението по което, възражението на М. е отхвърлено.
Отсъства основание за преценка атакуваното определение да е недопустимо, поради което не е осъществена предпоставката на т.1, предл.последно на ТР № 1/10.02.2010г. на ОСГТК на ВКС и за касационната инстанция не съществува задължение да допусне касационното обжалване за проверка дали актът страда от такъв порок. Воден от становището си, че банката не е страна в производството по чл.68 З., първоинстанционният съд е оставил подадената от „К.”/н/, представлявана от синдиците чрез юк.Б., въззивна частна жалба без движение. В изпълнение на указанията, синдиците в качеството им на орган на несъстоятелната банка, са потвърдили всички процесуални действия, извършени от юрисконсулта по подаването на жалбата. Следователно, дори да е правилна тезата в частната касационна жалба, че въззивната частна жалба е била подадена от юрисконсулт на несъстоятелната банка, който няма право „да представлява синдика”, тази нередовност е била отстранена в указания срок по реда на чл.101,ал.1 ГПК, а съгласно чл.101,ал.2 ГПК, поправеното действие се смята за редовно от момента на извършването му. Поради това, при подадена в срок частна жалба, няма как извършеното „поправяне” в срок на процесуалното действие, да е просрочено.
Искането за допускане на касационното обжалване е неоснователно. По настоящото дело не е имало спор, че производството по разглежданото възражение на М. е спорно, исково производство, по което са приложими правилата за разглеждане на установителен иск. Поради това и частният касационен жалбоподател е внесъл и държавна такса в размер на 4% върху неприетото негово вземане. Отговорът на въпроса за характера на производството – исково или аналогично на това по чл.929 ТЗ особено производство част от това по несъстоятелността, пряко следва от разпоредбата на чл.69,ал.3 З., която прогласява установителното действие на решението за банката и кредиторите на несъстоятелността; от разпоредбата на чл. 68,ал.1 З. /разглеждане на възражението в отделно производство, а не като част от общото производство по несъстоятелността на банката/, както и от мотивите към проекта на ЗИД на З. /разглеждането на възражения от съда по несъстоятелността в производството по банковата несъстоятелност е по същество аналог на производството по установителните искове по чл.694 ТЗ в общото производство по несъстоятелност, като единствената разлика е, че сезирането на съда се извършва с възражение, което се подава чрез синдика, вместо с искова молба по съда – делото се разглежда в открито заседание, по възраженията съдът се произнася с отделно решение, което подлежи на обжалване по общия ред на ГПК, съответно има установително действие за банката и всички кредитори в несъстоятелността/. От изложеното произтича неоснователността на искането за допускане на обжалването по първия въпрос.
Вторият въпрос е безпредметен и изцяло се припокрива от третия, чийто отговор ясно се съдържа в разпоредбата на чл.31,ал.3 З. / в сила от 26.04.2016г./ – синдикът може самостоятелно, по своя преценка, да упълномощава лица, които да го представляват в производствата по дела, по които той или банката е страна, или да завеждат такива дела. Отговорът на въпроса в обжалваното определение не е в противоречие с разрешението в Определение № 236 от 16.05.2016г. по ч.гр.д.№ 1714/2016г. на ІV г.о., постановено по реда на чл.274,ал.3 ГПК. Поради това позоваването на допълнителната предпоставка на т.2 на чл.280,ал.1 ГПК, основана на актове на долустоящите съдилища е неоснователно.
При формулирането на четвъртия въпрос касаторът не държи сметка за спецификата на производството по банковата несъстоятелност, при която с решението за откриване на производството по несъстоятелност правомощията на органите на банката се прекратяват /чл.13,ал.1,т.4 З./, те са изцяло лишени от представителни функции, поради което позоваването на съществувалата до изменението на чл.694 ТЗ /ДВ бр.105/2016г./ съдебна практика по т.1 на чл.280,ал.1 ГПК относно участието на синдика в при предявяването на установителния иск в общото производство по несъстоятелност, е неотносимо.
С оглед изхода на производството, основателно е искането за присъждане на разноски на упълномощения от синдиците юрисконсулт за изготвянето на отговора на частната касационна жалба в размер на 50лв.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Определение № 114 от 16.01.2017г. по ч.в.гр.д.№ 6155/2016г. на САС, 6 състав.
Осъжда Г. Г. М. да заплати на [фирма]/н/ сумата 50лв. на основание чл.78,ал.8 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: