4
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 164
София, 03.04. 2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесети март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Радостина Караколева
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 2496 по описа за 2018 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на В. К. Н., действащ в качеството на едноличен търговец с фирма „Валко-В. Н.” (ЕТ„Валко-В. Н.”) срещу Решение № 115 от 23.05.2018 год. по т.д.№ 151/18 год. на Варненския апелативен съд.
С въззивното решение съставът на ВнАС е отменил Решение № 212 от 13.12.2017 год. по т.д.№ 302/2016 год. на Добричкия окръжен съд и е уважил за сумата 82400 лв. предявеният от А. А. А. срещу ЕТ”Валко-В. Н.” иск с правно основание чл.55 ал.1 ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяването на иска и до окончателното плащане. Присъдени са разноски.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявен от А. А. иск с правно основание чл.55 ал.1 вр.чл.88 ал.1 вр.чл.87 ал.2 ЗЗД – връщане на даденото по развален предварителен договор за продажба на недвижим имот, съчетан с договор за строителство.
Договорът е сключен на 23.04.2012 год. като А. има качеството на купувач, а едноличният търговец – качеството на продавач на жилищен имот. Няма спор относно легитимацията на страните, цената на имота, подлежаща на плащане на две вноски, както и относно обстоятелството, че втората вноска от 10000 лв. не е платена. Безспорно е, че недвижимият имот е бил продаден на трето лице. Спорно по делото е изпълнението на задължението за плащане на първата (начална вноска) в размер на 82400 лв. Тезата на ищцата е, че тя е погасила това задължение в брой към датата на сключване на предварителния договор и това обстоятелство е отразено в него. Тезата на ответника е, че такова плащане няма, поради което и искът за връщане на сумата е неоснователен.
Първоинстанционният съд е приел, че съгласно чл.4 от договора, плащането в брой става срещу разписка и се установява с ордер, подписан от управителя на ЕТ„Валко-В. Н.”. Доколкото липсват разписка и/или ордер, плащането е недоказано, поради което искът е отхвърлен.
За да отмени решението на ДОС и уважи иска, съставът на ВнАС е тълкувал на основание чл.20 ЗЗД съдържанието на предварителния договор и от формулировката на чл.3 ал.1 от него е приел, че клаузата има значението на разписка. От израза „Първата вноска в размер на 82400 лв. е платена при подписването на договора” следва извод, че клаузата на чл.4 от същия договор на която се е позовал ДОС урежда способа на плащане на остатъка от цената (втората вноска), което плащане е безспорно, че не е настъпило. ВнАС е посочил, че доколкото автентичността на документа не е оспорена и същият носи подписите и на двете страни по сделката, в тежест на ответника е било до установи, че отразеното в частния свидетелстващ документ (плащане в брой) е невярно. Такова доказване не е проведено, поради което и искът следва да се приеме за основателен. Към датата на предявяването на иска и двете страни са били неизправни, изпълнението на договора – невъзможно, поради което и изявлението за разваляне по чл.87 ал.2 ЗЗД, съдържащо се в исковата е произвело действие и се дължи реституция на даденото.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, твърденията на касатора, чрез процесуалния му представител, са за наличие на основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК
В депозиран по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК писмен отговор, ответникът по касация е изразил становище, че липсват основания по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационен контрол. Има искане за присъждане на разноски.
Правните въпроси на които се позовава касаторът се свързват с основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК и са следните: „1./ Достатъчно ли е и двете страни по сключен двустранен договор да бъдат неизправни, за да може всяка от тях да упражни потестативното си право на разваляне на този договор, на основание чл.87 ЗЗД?; 2./ При тълкуване на договорни клаузи, които са спорни между страните по отношение на точния им смисъл, какви критерии следва да приложи съдът при изследване на действителната воля на страните и необходимо ли е отделните уговорки да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една в смисъла, произтичащ от целия договор, като се изхожда не от буквалния смисъл на техния текст, а от общия разум на направените изявления?”.
Въпросът по п.1 се свързва с противоречие с разрешението, дадено с Решение № 151 от 09.12.2014 год. по т.д. № 1970/2013 год. на I т.о. на ВКС и Решение № 383 от 29.01.2016 год. по гр.д.№ 2225/2015 год. на IV г.о. на ВКС.
Позоваването на касатора е, че с посочените решения съставите на ВКС са приели, че когато и двете страни по договора за неизправни, правото на всяка от страните да развали договора е поставено в зависимост от няколко предпоставки, а именно – настъпила изискуемост на задълженията, липса на взаимната им обусловеност и при липса на готовност за изпълнение на задълженията и в хода на процеса по двустранен договор.
Такова противоречие не е налице. Наличието на изброените предпоставки би било необходимо усломие за упражняване на правото на разваляне, ако изпълнението би било възможно. В случая няма спор, че изпълнението е станало невъзможно с оглед обстоятелството, че продавачът е отчуждил имота в полза на трето лице. Т.е. произнасянето по този въпрос няма отношение към настоящия спор.
Въпросът по п.2 се свързва с противоречие с Решение № 16 от 28.02.2013 год. по т.д.№ 218/2012 год. на II т.о. на ВКС; Решение № 546 от 23.07.2010 год. по гр.д.№ 856/2009 год. на IV г.о. на ВКС; Решение № 430 от 20.01.2015 год. по гр.д.№ 1673/2014 год., IV г.о. на ВКС; Решение № 129 от 12.07.2013 год. по т.д.№ 558/2012 год., II т.о. на ВКС; Решение № 67 от 30.07.2014 год. по т.д.№ 1843/201З год., II т.о. на ВКС; Решение № 202 от 28.07.2017 год. на ВКС по т.д.№ 942/2015 год., II т.о. на ВКС; Решение № 220 от 31.07.2014 год. по гр.д.№ 6126/201З год., IV г.о. на ВКС; Решение № 502 от 26.07.2010 на ВКС по гр.д.№ 222/2009 год., IV г.о. на ВКС нормативно установените и допълнени в съдебната практика критерии за тълкуване на договорни клаузи със спорно, неясно и/или противоречиво съдържание.
Такова противоречие също не е налице. Преди всичко следва да се отбележи, че не може да има абсолютно унифицирани тълкувателни критерии, доколкото не може да има унифицирани договорни клаузи. В случая, ВнАС не просто е отчел систематичното място на спорната кауза, а изложил и подробни мотиви за съответствието на това тълкуване на другите клаузи в договора.
Всъщност, тезата на касатора, че съдът е тълкувал клаузата, придаваща на договора значение на разписка изолирано от останалите клаузи, „като не е отчел тясната смислова връзка на клаузата на чл.3 ал.1 с тези на чл.4 ал.1 и ал.2 чл.23 и чл.24 от Договора”. Дори това да би било така (становище, което настоящият съдебен състав не споделя), това би се отразило на правилността на решението, но не би обусловило приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Разноските на ответницата възлизат на 2400 лв., съобразно заплатеното в брой възнаграждение на адв. Г. Плащането/получаването е удостоверено в самия договор за правна защита и съдействие. С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.3 ГПК тези разноски ще следва да бъдат присъдени.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване Решение № 115 от 23.05.2018 год. по т.д.№ 151/2018 год. на Варненския апелативен съд.
ОСЪЖДА В. К. Н., действащ в качеството на едноличен търговец с фирма „Валко-В. Н.” да заплати на А. А. А. сумата 2400 лв. (две хиляди и четиристотин лева), представляваща направени по делото разноски за настоящата инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.