О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 164
София, 04.03.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 20.01.2014, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 4097 / 2013 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на М. Х. К., чрез адв. М. – САК, против определение на Бургаския окръжен съд № 1781/05.07.2013 год., по ч.гр.д. № 1304/2013 год., в частта, с която е потвърдено определение № 4740/11.06.2013 год., по ч.гр.д. № 6622/2012 год. на Бургаския районен съд за оставяне без разглеждане молбата на настоящия частен жалбоподател, основана на чл.420, ал.2 ГПК за спиране изпълнението по изп.д.№ 201280004000447 на ЧСИ И. Б..
С частната касационна жалба е въведено оплакване за недопустимост и алтернативно за неправилност, като частният касатор излага подробни съображения единствено за необоснованост и допуснато нарушение на съществените съдопроизводствени правила, поради което иска на обжалвания съдебен акт.
В инкорпорирано в съдържанието на частната касационна жалба изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, към които чл.274, ал.3 ГПК препраща, частният жалбоподател се позовава на предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по отношение на определените за значими въпроси на процесуалното право, а именно: „Допустимо ли е съдът в заповедното производство, във фазата по произнасяне по заявлението за издаване на заповед за изпълнение, да прекрати същото и да архивира делото, на осн. чл.126, ал.1 ГПК, предвид подадено заявление от същия заявител срещу същия длъжник на същото основание и за същото вземане ?”.
Ответната по частната касационна жалба страна [фирма] , [населено място] е възразила по допустимостта на подадената частна касационна жалба, като поддържа, че определенията на въззивния съд, постановени по реда на чл.420, ал.2 ГПК не подлежат на касационен контрол. Алтернативно е възразено срещу допускане на касационното обжалване, поради отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК и по основателността на въведените касационни основания, предвид липсата на създадена от законодателя правна възможност длъжникът в хипотезата на чл.420, ал.1 ГПК да се позовава на вече дадено обезпечение на кредитора на друго, извън заповедното производство основание.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл. ГПК, намира:
Частната касационна жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу прекратителен съдебен акт на първоинстанционния съд, потвърден от въззивната инстанция, попадащ в обхвата на чл.274, ал.3, т.1 ГПК, поради което е процесуално допустима.
За да остави без разглеждане искането на настоящия частен жалбоподател за спиране изпълнението по изп.д.№ 201280004000447 на ЧСИ Б. въззивният съд е приел, че с влязло в сила определение № 8987/5.11.2012 год. БРС се е произнесъл по подадена наред с възражението по чл.414, ал.1 ГПК предходна молба на М. К., основана на чл.420, ал.1 ГПК за спиране изпълнението на горепосоченото изпълнително дело, оставяйки същата без уважение, поради което новото искане за спиране, заявено на 11.06.2013 год., обосновано от молителя със забава на съда да укаже на кредитора, че следва да предяви иск по чл.422 ГПК и търпени в резултат на това бездействие вреди от длъжника от предприетото принудително изпълнение е процесуално недопустимо, вкл. като подадено извън срока по чл.420, ал.2 ГПК.
Следователно от решаващите мотиви в обжалвания съдебен акт се налага правен извод, че така формулираните от частния касатор процесуалноправни въпроси, са абстрактно поставени, тъй като въпросът за приложението на чл.126 ГПК не само не е бил предмет на обсъждане от въззивния съд, нито осъществените във въззивното производство процесуални действия на решаващия съд сочат на прекратяване на заповедното производство и „архивиране на делото”, на осн. чл.126 ГПК, но нямат и самостоятелно обуславящ характер за крайния правен резултат по делото, поради което не обосновават наличието на общата главна предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК.
Отсъствието на основаната обща предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, според задължителните за съдилищата постановки в т.1 на ТР№ 1 /19. 02.2010 год. на ОСГТК на ВКС, само по себе си е достатъчно, за да бъде отказан достъп до касационен контрол, без да бъде обсъждано поддържаното селективно основание.
Само за пълнота на настоящето изложение следва да се посочи, че преценката относно наличието или не на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК не е вменено в задължение нито на първостепенния съд, нито на въззивния съд, поради което непроизнасянето им по същите не е въздигнато от законодателя като касационно основание, в каквато насока са оплакванията на частния касатор. Сочените предпоставки- основна и допълнителни са релевантни за достъпа до касационен контрол, уреден по действащия ГПК като факултативен, поради което и обсъждането им в изключително правомощие единствено на ВКС и то в производството по селектиране на касационните, респ. частните касационни жалби.
Отделен в тази вр. остава въпросът, че недоказано в случая е и селективното основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, чиято аргументация се изчерпва с възпроизвеждане на законовия му текст и липса на съдебна практика, които не могат да обосноват приложението му- арг. от т.4 на ТР № 1/19.02.2010год. на ОСГТК на ВКС.
Водим от гореизложените съображения, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението на Бургаския окръжен съд № 1781/05.07.2013 год., по ч.гр.д. № 1304/2013 год., с което е потвърдено определение № 4740/ 11. 06. 2013 год., по ч.гр.д. № 6622/2012 год. на Бургаския районен съд за оставяне без разглеждане молбата на М. Х. К., подадена чрез пълномощника и – адв. П.М.-САК, за спиране изпълнението по изп.д.№ 201280004000447 на ЧСИ Б., с рег.№ 800 на К..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: