1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 164
[населено място], 05.03.2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д.№1468/2014г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. С. Г., лично и като майка и законен представител на А. С. Г. от [населено място] , чрез адв.С. Д. – САК, срещу решение №35 от 13.12.2014г., постановено по гр.дело №3413/2013г. на Софийския апелативен съд, гр.о., първи състав, с което е потвърдено решение №5417от 15.07.2013г., по гр.дело № 6509/2012г. на СГС, Іг.о. С това решение са уважени исковете на касаторите по чл.226 КЗ за сумата от 35 000 лв. за първата касаторка и 40 000лв. на детето А. срещу [фирма]. Искането е за отмяна на решението, с което са отхвърлени исковете за неимуществени вреди за разликата до 40 000 лв. за П. Г. и до 60 000 лв. за А. Г..
Касаторъти считат решението за незаконосъобразно, постановено в противоречие със събраните по делото доказателства и за необосновано. Поддържат, че децата на починалия в най – висока степен са засегнати от смъртта на родителя, тъй като са лишени завинаги от родителска обич и морална подкрепа, а от определена възраст и от финансова издръжка. При определяне на размера на обезщетението съдът трябва да вземе предвид нивата на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент, както и конкретните икономически условия. В изложението на касационните основания по чл.280, ал.1 ГПК като формулира въпрос : Доколко съдът при определяне на обезщетението за неимуществени вреди съдът трябва да съобрази нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност” , като се позовава на задължителна съдебна практика решение №83 от 6.07.2009г. по т.дело №795/2008г. на ВКС, ІІ т.о. Вторият материалноправен въпрос е за приложението на принципа за справедливост при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, установен в разпоредбата на чл.52 ЗЗД. По този въпрос касаторът се позовава на Постановление №4/68г. на Пленума на ВС и на решения на СГС и едно решение №1 по т.дело № 299/2011г. на ВКС, ІІ т.о. Третият въпрос е приложена ли е правилно разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД във връзка с Постановление №17/18.11.63г. на ВС и събраните по делото доказателства. Следващите въпроси са: Може ли решение по чл.290 ГПК да определя критериите за справедливо обезщетение по чл.52 ЗЗД, различни от посочената тълкувателна практика при прилагането на тези разпоредби и При неизпълнение на задължителните указания на ВС в Постановление №7/78г. т.3 и т.4 ВС явява ли се решението на съда порочно в обжалваната част и следва ли да бъде отменено.
Претендира за направените по делото разноски.
Ответникът [фирма] заявява становище за не допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер определен по Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл. 280, ал. 1 ГПК приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.
Спорът пред касационната инстанция е само за размера на обезщетението за неимуществени вреди срещу застрахователното дружество, при което е застрахована отговорността на виновния за смъртта на С. С. Г. / съпруг на П. Г. и баща на А. Г./ водач на МПС В. П. Д.. При определяне на размера на обезщетението е взето предвид изплатеното на ищците обезщетение по 60 000 лв. за всеки един от тях. Извън изплатеното от застрахователя обезщетение, П. Г. е предявила иск за неимуществени вреди в размер на 40 000лв., а А. Г. за 60 000лв. При определяне на размера на обезщетението САС е приел, че трябва да бъдат съобразени следните обстоятелства: вида и степента на семейната и родствена връзка; характера на съществуващите отношения; данните за степента на психическите изживявания; за детето, че е лишено от родителска грижа и морална подкрепа, необходими за нормалното му развитие и възпитания; младата възраст на починалия и обществено -икономическите условия в страната към датата на произшествието. Съдът е приел отчитайки събраните доказателства за посочените обстоятелства, че размерът на неимуществените вреди за детето А. следва да бъде определен на 105 000 лв., а за съпругата П. 95 000 лв., от които суми са приспаднати изплатените от застрахователя суми. За неоснователно е прието възражението на застрахователното дружество за съпричиняване на резултата от С. Г., поради което при определяне на обезщетението съдът не е приложел разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД.
По критериите по чл.280, ал.1 ГПК:
От формулираните от касатора въпроси от значение за спора е този за спазване на принципа на справедливост при определяне на размера на обезщетението, но не е налице допълнителната предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК. По приложението на чл.52 ЗЗД има установена съдебна практика, която е задължителна за съдилищата. Решението на САС е съобразено с Постановление №4 от 23.12.1968г. на Пленума на ВС за обстоятелствата, които трябва да бъдат съобразени от съда за спазване на въведения в чл.52 ЗЗД принцип за справедливост при определяне на размера на обезщетение за неимуществени вреди. Позоваването на решения на ВКС, поставени по реда на чл.290 ГПК не обосновават допълнителния селективен критерий по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК. САС е съобразил, че при определяне на обезщетението за неимуществени вреди се вземат предвид и конкретните икономически условия, поради което решението не е в противоречие с решение №1 постановено по т.дело № 299/2011г. на ВКС, ІІ т.о. Не се обсъждат решенията на СГС и САС, за които няма данни да са влезли в сила/ т.3 на ТР /1/2010г. на ОСГТК на ВКС/. Следва да се има предвид, че размерът на присъдените от съдилищата обезщетение за неимуществени вреди не могат да бъдат еднакви по размер, тъй като при определянето им съдилищата са съобразили конкретните вреди, възрастта на пострадалия, моралните страдания, отношенията между пострадалия и претендиращия вреди, датата на увреждането и др., т.е. обезщетенията не могат да бъдат еднакви по размер при различните увреждания.
Позоваването само на закона не обосновава извод за допускане на въззивното решение до касационно обжалване на основание т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Въпросът за приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД не обоснова общата предпоставка правният въпрос да е от значение за изхода на спора, доколкото въззивният съд, след преценка на доказателствата, е отхвърлил възражението на застрахователя за съпричиняване като неоснователно.
Независимо, че касаторът не сочи някой от допълнителните критерии по т.1, т.2 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, отговорът на останалите три въпроса се съдържа в т.1 и т.2 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед на изхода от касационното обжалване на ответника по касация ще следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 500лв. / чл.9, ал.3 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/.
С оглед на изложеното, настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т.1, т.2 и т.3 ГПК и не следва да се допуска до разглеждане, затова
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №35 от 13.12.2014г., постановено по гр.дело №3413/2013г. на Софийския апелативен съд, гр.о., първи състав, с което е потвърдено решение №5417от 15.07.2013г., по гр.дело № 6509/2012г. на СГС, Іг.о. на Софийския апелативен съд, гр.о. в частта, с която е потвърдено решение №5417от 15.07.2013г., по гр.дело № 6509/2012г. на СГС, Іг.о., с което са отхвърлени исковете на П. С. Г., лично и като майка и законен представител на А. С. Г. от [населено място] за разликата над 35 000лв. до 40 000лв. за първата и за разликата от 40 000лв. до 60 000лв. за А. Г..
ОСЪЖДА П. С. Г. [ЕГН], от [населено място], действаща лично и като законен представител на А. С. Г. ЕГН [ЕГН] да заплати на [фирма] юрисконсултско възнаграждение в размер на 500лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: