3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 164
София, 05.04. 2013 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. № 1349/2013 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от [фирма] [населено място] частна касационна жалба срещу определение № 451 от 12.07.2012 г. по в. ч. гр. д. № 366/2012 г. на Варненския апелативен съд. Искането е обжалваният съдебен акт да бъде отменен като неправилен. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържа основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответницата М. О. А. е изразила становище за липса на предпоставки за допускане на касационно обжалване.
При произнасяне по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на І-во г. о., намира следното:
Жалбоподателят [фирма] [населено място] е ищец, а М. О. А. е една от ответниците по гр. д. № 63/2012 г. на Търговищкия окръжен съд. От нейно име отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК е подал адвокат И. З. от В. адвокатска колегия.
В съответствие с чл. 132, т. 1 ГПК с разпореждане от 15.03.2012 г. първоинстанционният съд указал на ответницата да представи пълномощно, тъй като такова е липсвало към отговора. Указанието е връчено на адвокат З. на 27.03.2012 г.
В дадения едноседмичен срок, на 30.03.2012 г. пълномощното е изпратено с молба, получена в съда на 02.04.2012 г.
Преди изтичане на срока, с определение № 142 от 29.03.2012 г. в производство по чл. 140 ГПК първоинстанционният съд прекратил частично делото по съображения, че предявеният срещу М. А. отрицателен установителен иск за собственост е недопустим поради липса на правен интерес. С този акт съдът не се е произнесъл по искането за разноски, което е заявено с отговора на исковата молба.
Съобщението за частичното прекратяване на делото е връчено на 02.04.2012 г. на съпруга на ответницата, която на 03.04.2012 г. е подала молба за присъждане на направените разноски, съставляващи адвокатски хонорар за организиране и провеждане на защитата й.
С определение № 205 от 21.05.2012 г. по гр. д. № 63/2012 г. Търговищкият окръжен съд осъдил ищцовото дружество да заплати на М. А. 1 650 лева разноски по делото.
С обжалваното определение този съдебен акт е потвърден. Въззивният съд посочил, че с оглед изготвения между нея и адвокат З. договор за правна защита и съдействие и заплатен адвокатски хонорар, ответницата има право на разноски на основание чл. 78, ал. 4 ГПК след частичното прекратяване на производството по делото.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е поставил въпроса следва ли с определение по чл. 78, ал. 4 ГПК да се присъждат разноски на ответник, спрямо когото производството по делото вече е прекратено. Счита, че разглежданият случай ще има значение за точното прилагане на закона, тъй като упълномощаването на процесуалния представител – адвокат и внасянето на хонорар за същия е станало след прекратяване на производството, при което положение няма основание за присъждане на разноски.
Настоящият състав на ВКС, І-во г. о., намира, че не са налице предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставения въпрос.
Разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК е ясна и не се нуждае от тълкуване, а по приложението й съществува постоянна и непротиворечива практика, създадена при действието на ГПК /от 2007 г./. Така например по ч. гр. д. № 405/2010 г. на ВКС, ІІ-ро г. о., е разгледан сходен случай, при който документът за платеното адвокатско възнаграждение е представен с молбата, с която е поискано присъждането на разноските, а това е след прекратяване на производството. С определение № 455 от 12.11.2010 г., постановено в производство по чл. 274, ал. 3 ГПК, като посочил, че делото е прекратено поради действие на ищците – оттегляне на иска, преди първото съдебно заседание, съставът на ВКС приел, че за ответната страна липсва задължение да представи доказателства за разноските си преди разглеждането на делото в открито заседание. Съдът се е позовал на чл. 80 ГПК, според който списъкът на разноските следва да бъде представен най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция, и оттук заключил, че не може да бъде вменено задължение на ответника да представи документа за платеното адвокатско възнаграждение по-рано. Съществено значение е придадено на факта, че според договора за правна помощ плащането на сумата е станало по време на висящността на процеса и не са налице други данни, които да опровергават посочената дата на плащане.
В случая, пред който страните са изправени, документирането на сторените от ищцата разноски по водене на делото, съставляващи заплатено възнаграждение за един адвокат, е извършено след подаване на отговора на исковата молба. Данните по делото не дават основание да се приеме, че този по-късен момент следва приключването на производството по отношение на претендиращата присъждането на разноски ответница. Това е така, защото, на първо място, пълномощното и договорът за правна защита и съдействие, в който е удостоверено заплащането на адвокатското възнаграждение, са представени от страната в дадения й от съда срок, и, на второ място, датата на изготвяне на пълномощното и на договора съвпада с датата на частичното прекратяване на делото, но не го следва. Изводът е, че плащането на сумата е станало по време висящността на процеса и, както е прието и в цитираното определение, присъждането на сторените от ответницата разноски не може да бъде отказано. Обжалваното определение съответства, а не противоречи на съдебната практика, като липсват основания същата да бъде променяна.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 451 от 12.07.2012 г. по в. ч. гр. д. № 366/2012 г. на Варненския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: