О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 164
София, 05.04.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на трети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря …………………………..……..……. и с участието на прокурора ……………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. д. № 621 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 73 от 7.І.2019 г. на юридическото лице с нестопанска цел „Ловно-рибарско сдружение Сърнена гора”-гр. Сливен, подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от АК-В. Търново против определение № 339 на Великотърновския апелативен съд от 3.ХІІ.2018 г., постановено по ч. гр. дело № 384/2018 г., с което е била оставена без уважение негова частна жалба срещу Разпореждането от 27.VІІІ.2018 г. на ОС-Велико Търново по ч. гр. дело № 468/2018 г.: за връщането – на основание чл. 278, ал. 4, във вр. чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК – на частната касационна жалба на това Сдружение срещу постановеното по същото дело определение № 261/22.VІ.2018 г.
Оплакването на Сдружението настоящ частен касатор е за постановяване на атакуваното определение при допуснати от състава на Великотърновския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила /”чл. 274 и сл. ГПК”/, поради което се претендира отменяването му, като се инвокират доводи, че: „под формата на администриране на подадените жалби срещу съответен съдебен акт е правно недопустимо и неправилно те да бъдат оставени без разглеждане от съответния съд, до който са адресирани”.
В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към частната касационна жалба подателят й „ЛРС – Сърнена гора”-гр. Сливен обосновава приложно поле на касационния контрол освен с твърдението си за „очевидна неправилност” на атакуваното определение /основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК/, още и с едновременното наличие на предпоставките по т. 1 и по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с този свой акт Великотърновският апелативен съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в определение № 258/22.ІV.2014 по ч. гр. дело № 259/2014 г., както и в определение № 763/2.ХІ.2010 г. на ІІ-ро т.о. по ч. т. дело № 655/2010 г., по следния процесуалноправен въпрос:
„Дали в правомощията на администриращия съд /освен изрично изброените хипотези на чл. 262, ал. 2 ГПК, към която разпоредба чл. 275, ал. 2 ГПК препраща, а именно: подадена жалба след изтичане на срока, както и при неотстраняване на допуснати нередовности/ съществуват и други правни основания и възможности за връщане на подадената чрез администриращия съд жалба?”
Отделно от това, предвид „липсата на съдебна практика”, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, се явявал процесуалноправният въпрос:
„Компетентен ли е администриращият съд да върне подадената чрез него частна жалба, отговаряща на изискванията на чл. 262, ал. 2 ГПК, с разпореждане и представлява ли този негов акт произнасяне по съществото на спора, заявен с жалбата?”
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно производство пред Великотърновския апелативен съд, настоящата частна касационна жалба на „Ловно-рибарско сдружение – Сърнена гора”-гр.Сливен ще следва да се преценява като процесуално допустима.
За да потвърди разпореждането от 27.VІІІ.2018 г., постановено по въззивното ч. гр. дело № 468/2018 г. по описа на ОС-Велико Търново, с което е била върната предходна частна касационна жалба на сливенското „ЛРС – Сърнена Гора” срещу определение № 261/22.VІ.2018 г. по същото дело, Великотърновският апелативен съд се е позовал в атакуваното в настоящето частно касационно производство свое определение на разпоредбата на чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК /във вр. чл. 278, ал. 4 ГПК/, предвиждаща отделни хипотези, в които съответният въззивен акт не подлежи на касационен контрол.
Това произнасяне на Великотърновския апелативен съд е било извършено по реда на: „чл. 274, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 286, ал. 2, във вр. чл. 279 и чл.чл. 274-278 ГПК”. Изрично установената в чл. 286, ал. 2 ГПК възможност за обжалване на разпорежданията за връщане на касационната жалба /вкл. и когато последната има характера на частна/ кореспондира обаче с т. 2 на чл. 274, ал. 1 ГПК /а не с т. 1 на същия законов текст/. В тази връзка ще следва да се констатира, че във финалната част от диспозитива на потвърденото от Великотърновския апелативен съд определение на окръжния съд в този град, надлежно е било указано, че то „не подлежи на касационно обжалване – съгласно т. 9, б. „в” на тълкувателно решение № 1/9.ХІІ.2013 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/2013 г.” На общо основание това тълкувателно решение, посветено на въпросите за правомощията на въззивната инстанция, представлява задължителна практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1, предл. 1-во ГПК и така a priori е оборена тезата на Сдружението настоящ частен касатор за „липса на съдебна практика” по релевирания в изложението му по чл. 284, ал. 3 ГПК втори процесуалноправен въпрос: щом като ОСГТК на ВКС ясно е разяснило във втория абзац на съответната точка /и буква/ от горецитираното свое тълкувателно решение, че определение на въззивен съд, с което се потвърждава определение на първоинстанционния съд, с което е бил оставен без уважение отвод за неподсъдност (вкл. и местна – бел. на ВКС) не подлежи на касационно обжалване, тъй като не е от категорията на актовете, предвидени в чл. 274, ал. 3, т. 1 и т. 2 ГПК. Що се отнася до втората част от въпроса, а именно представлява ли връщането на жалбата произнасяне по съществото на спора, заявен с нея, питането е с изцяло хипотетичен характер, тъй като няма данни Великотърновският апелативен съд да се е произнасял със сега атакувания негов акт по подобен въпрос.
Не е налице и допълнителната предпоставка по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол, след като нито едно от двете определения на отделни състави от гражданската и търговската колегия на ВКС, цитирани в изложението на Сдружението по чл. 284, ал. 3 ГПК, няма отношение към процесната хипотеза на оставен без уважение отвод за местна неподсъдност на делото, обхваната от разяснението по т. 9, б. „в”, абз. 2-ри от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/9.ХІІ.2013 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/2013 г.
В заключение атакуваното определение на Великотърновския апелативен съд не е и „очевидно неправилно”, тъй като нито е явно необосновано (да е налице грубо нарушение на правилата на формалната логика), нито е постановено contra legem (до степен, при която Великотърновският апелативен съд да е приложил процесуалния закон в неговия обратен, противоположен смисъл) или extra legem (определението да е постановено въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма).
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 339 на Великотърновския апелативен съд от 3.ХІІ.2018 г., постановено по ч. гр. дело № 484/2018 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1
2