О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 164
София, 06.03.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – търговска колегия, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Камелия Ефремова
Членове: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
като изслуша докладваното от съдията Е.Стайков ч.т.д. №555/2018г. по описа на ВКС, ТК, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма] – [населено място], срещу разпореждане от 16.11.2017г., постановено по ч.гр.д.№2935/2017г. по описа на Софийски апелативен съд, г.о., 9 с-в, с което е върната частната касационна жалба на [фирма] срещу определение №1968/14.06.2017г., постановено по същото дело.
В частната жалба, депозирана на 06.12.2017г., уточнена с молба от 08.01.2018г., се поддържа, че обжалваното разпореждане е неправилно, тъй като частният жалбоподател е изпълнил в срок дадените му от съда допълнителни указания за отстраняване на нередовностите на частната касационна жалба срещу определението на съда от 14.06.2017г., представяйки договор за правна защита от 10.12.2013г. и платежно нареждане за внесена държавна такса по сметката на ВКС по дело №2935/2017г. на САС, 9 с-в. Отделно в частната жалба се излагат съображения за наличието на предпоставки за уважаване на искането за освобождаване на дружеството от внасянето на държавна такса в размер на 3 284.17лв. по въззивната жалба срещу първоинстанционното решение на СГС по т.д.№4629/2013г.
В срока по чл.276 ал.1 ГПК не е представен писмен отговор на частната жалба от ответната страна [фирма] – [населено място].
Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото, намира следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл.275 ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Предмет на настоящото частно производство е законосъобразността на разпореждането от 16.11.2017г. за връщане на основание чл.262 ал.2 т.2 ГПК на частната касационна жалба на [фирма], поради което всички доводи на жалбоподателя за основателност на искането по чл.83 ал.2 ГПК за освобождаване на дружеството от държавна такса по въззивната жалба, не следва да бъдат обсъждани.
С определение №1968/14.06.2017г. по ч.гр.д.№2935/2017г. на САС, 9 с-в, е потвърдено разпореждане №1943/25.01.2016г. по т.д.№4629/2013г. на СГС за връщане на въззивната жалба на [фирма] срещу постановеното първоинстанционно решение. Определението е обжалвано в срок от [фирма] с частна касационна жалба, която двукратно е оставяна без движение с указания по чл.262 ал.1 ГПК. С разпореждане от 19.10.2017г. на жалбоподателя е указано да представи в едноседмичен срок пълномощно за приподписалия частната касационна жалба и изложението по чл.280 ал.1 ГПК адв. Т., както и да представи документ за внесена такса за обжалване с точно посочване на основанието за това.
С обжалваното пред настоящата инстанция разпореждане от 16.11.2017г., съдията-докладчик по ч.гр.д.№2935/2017г. на САС, е върнал частната касационна жалба на [фирма] срещу определението №1968 от 14.06.2017г. Посочил е, че в срока на отстраняване на нередовностите – 09.11.2017г., жалбоподателят е представил договор за правна защита от 10.12.2013г., сключен между А. Д. и адв.Т. за процесуално представителство по дело №4629/2013г. на СГС, и документ за внесена ДТ в размер на 15лв., в който отново не е отразено в пълнота основанието за внасяне на сумата с оглед непосочването акт на кой съд се обжалва. Съдията-докладчик е приел, че е налице основанието по чл.262 ал.2 т.2 ГПК за връщане на частната касационна жалба поради неотстраняване в срок на нередовностите й, като е акцентирал върху обстоятелството, че „приложения документ обективира договор за правна помощ между физическото лице А. Д. и адвокат Т., а не сделка, източник на представителна власт за адв.Т. – пълномощно, при която волеизявлението е на дружеството-жалбоподател”.
Настоящият състав на ВКС намира, че обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено. Дори са се приеме, че частният жалбоподател е изпълнил указанието на съда за внасяне на държавна такса в размер на 15 лв. за частната касационна жалба (в представеното платежно нареждане от 12.10.2017г. фигурира номера на делото на САС, но не е посочен кой акт се обжалва), несъмнено е, че дружеството-жалбоподател не е изпълнило указанието на съда да представи пълномощно за касационната инстанция за приподписалия частната касационна жалба адвокат.
Представеният от жалбоподателя договор за правна помощ от 10.12.2013г. съдържа упълномощаване на адвокат В. Т. да представлява до приключване на делото пред всички съдебни инстанции само втория ответник по т.д.№4629/2013г. по описа на СГС – А. С. Д. като физическо лице. Частната касационна жалба срещу определение №1968/14.06.2017г. по ч.гр.д.№2935/2017г. на САС е подадена от името на [фирма] – в качеството му на юридическо лице, първи ответник по делото. Независимо от обстоятелството, че А. Д. е управител и представляващ дружеството, договорът за правна помощ от 10.12.2013г., сключен между А. Д. като физическо лице и адвокат Т., не оправомощава адвокат Т. да представлява дружеството до приключване на делото във всички инстанции. В корпуса на т.д.№4629/2013г. на СГС (л.127) се намира пълномощно от А. Д. в качеството на физическо лице и като управител на [фирма], но в него изрично е посочено, че пълномощното за адвокат Т. важи до приключване на производството пред САС. Ето защо настоящият състав изцяло споделя извода в обжалваното разпореждане, че с представения договор за правна помощ от 10.12.2013г. дружеството-жалбоподател не е изпълнило указанието на съда от 19.10.2017г. да представи изискващото се на основание чл.284 ал.2 ГПК адвокатско пълномощно, което от своя страна обуславя връщането на частната касационна жалба на основание чл.262 ал.2 т.2 ГПК.
Мотивиран от горното ВКС, търговска колегия, състав на второ търговско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 16.11.2017г., постановено по ч.гр.д.№2935/2017г. по описа на Софийски апелативен съд, г.о., 9 с-в, с което е върната частната касационна жалба на [фирма] срещу определение №1968/14.06.2017г., постановено по същото дело.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: