О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 164
София 06.03.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 4259 по описа за 2018г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от „Агенция Митници” гр.София, представлявана от директора, чрез процесуалния представител Б. против въззивно решение № 2100 от 6.08.2018г. по в.т.д. № 5046 по описа за 2017г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 1411 от 13.07.2017г. по т.д.№ 1551/2013г. на Софийски градски съд, като на основание чл.49 ЗЗД е осъдена „Агенция Митници”да заплати на „Дирекс”ЕООД сумата от 41 322лв., обезщетение за претърпени имуществени вреди под формата на загуби за ремонт и подмяна на авточасти в размер на 23 261лв. и разходи, представляващи платени навла на други превозвачи в размер на 18 061лв., в резултат на незаконосъобразни действия и бездействия по задържане на два товарни автомобила – „ДАФ” рег. [рег.номер на МПС] , с ремарке с рег. [рег.номер на МПС] и „Ивеко” с рег. [рег.номер на МПС] , с ремарке марка „Труле”, с рег. [рег.номер на МПС] , за периода 23.02.2006г.до 22.12.2008г., ведно със законната лихва, считано от 5.12.2008г. и са присъдени съответните разноски.
Ответната страна счита подадената жалба за недопустима /поради липса на посочените от касатора основания за допустимост/ и неоснователна. Претендира направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 000лв., реалното извършване на които установява с представен договор за правна защита и съдействие от 24.10.2018г., в които сумата е отразена като платена в брой.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото:
Въззивният съд е преценил като неоснователно възражението за недопустимост поради неподсъдност на спора на гражданските съдилища с два аргумента: 1.въпросът е разрешен с влязло в сила определение след като САС е отменил прекратителното определение на СГС, на когото делото е върнато за разглеждане и 2.конкретно за случая, правото на ищеца да търси обезщетение по реда на АПК и пред административните съдилища вече е преклудирано, поради което ако настоящият съд откаже да разгледа спора, това ще доведе до отказ от съдебна защита на признати от конституцията и законите права, което би било в противоречие с основните принципи на действащия обективен правов ред. По същество, въззивният съд е преценил исковата претенция за частично основателна, приемайки, че са установени незаконосъобразни действия на служители на ответника, довели до увреждане на патримониума на ответника. Неправомерното задържане на собствените му превозни средства и бездействието, изразяващо се в непредприемане на надлежни действия по тяхното съхраняване и опазване по време на задържането им са в причинна връзка с причинените вреди, които са надлежно установени /до посочения размер/ с прието и несвоевременно оспорено заключение по допусната експертиза.
В изложението си, като се позовава на основанията за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 и чл.280 ал.2 ГПК, касаторът поставя следните въпроси, които могат да се обособят в две групи: досежно недопустимостта на постановения акт и досежно неговата неправилност:
1. На кой съд са подсъдни дела по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания? 2. Допустим ли е за разглеждане от граждански съд по реда на ЗЗД, такъв иск за обезщетение на вреди, когато съществува специален ред за предявяване и разглеждане на претенции за вреди по ЗОДОВ?, 3. Обвързан ли е граждански съд по предявен иск по чл.49,вр.чл.45 ЗЗД от диспозитива на влязлото в сила решение по чл.1 ЗОДОВ в административното производство?, 4. Може ли правен спор по чл.1 ЗОДОВ, завършил със съдебен акт, с който се отхвърля претенцията да е предмет на разглеждане по общия исков ред, след като задължителната съдебна практика приема, че следва да се разгледа по специалния ред от административен съд? Позовава се на противоречие с Тълкувателни постановления №1/2016г. и № 1/2015г. на ОСС на ГК и ТК на ВКС и ОСС на І и ІІ колегии на ВАС.
Втората група въпроси, касаещи неправилността на постановения акт са: Следва ли да се ангажира отговорността на ответника по чл.49 ЗЗД, когато липсва един от елементите на фактическия състав на деликта – противоправно поведение и правомощие за възлагане на работа? и Следва ли да се установи причинна връзка между извършения деликт и настъпилата вреда и как следва да се докаже при условие, че не е установено конкретното деяние, съставляващо деликта?
Настоящият съдебен състав намира, че постановеният въззивен акт не е недопустим, а по поставените от касатора въпроси, не следва да се допуска касационно обжалване, защото не отговарят на изискванията за общо основание за допустимост и не са разрешени в противоречие с установената практика. Съображенията:
Досежно твърдяната недопустимост:
С Тълкувателно постановление № 1/2015г. по т.д.№2/2014г.на ОСС на ГК и ТК на ВКС и ОСС на І и ІІ колегии на ВАС /т.1 / беше отстранено съществуващото до този момент противоречие досежно компетентния съд, който следва да се произнесе по искове за обезщетение за вреди, произтичащи от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания. Преди приемането му обаче, по предявен иск от настоящия ищец, по реда на чл.1 ЗОДОВ, пред Административен съд София, с влязъл в сила акт – решение № 277 от 7.12.2010г. по адм.д.№ 5966/2010г., ВАС е приел, че отмененото наказателно постановление, въз основа на което ищецът е претендирал вреди не може да се приравнява на отменен административен акт, тъй като налагането на административно наказание не се определя като типична административна дейност и поради липсата на издаден и съответно отменен по реда на АПК административен акт, ЗОДОВ е неприложим. Именно така постановеният нарочен акт, е основанието, въз основа на което ищеца е предявил иска си, по единственият му останал като възможен път за защита –а именно общият исков ред. Имайки пред вид тези факти, настоящият съдебен състав намира, че ако възприеме тезата на касатора за недопустимост на постановения съдебен акт, страната ще бъде лишена от всякаква възможност за съдебна защита, а това би било в противоречие с общите принципи, въз основа на които е изграден правовия ред – на законност, правна сигурност, добро правораздаване. Освен това – в хода на производството, въпросът за допустимостта вече е бил разрешаван с влязло в сила определение № 2344 от 25.08.2015г. по ч.гр.д.№ 2173/2015г., с което САС е отменил прекратително определение на СГС, на когото делото е върнато за разглеждане, като е приел че правното основание на иска е чл.49, вр. чл.45 ЗЗД за претърпени вреди и пропуснати ползи от твърдени незаконосъобразни/противоправни/ действия и бездействия на служители на ответника, а не за вреди, произтичащи от незаконосъобразни административни актове, постановени от служители на ответника в кръга на тяхната компетентност. Именно – в обхвата на този предмет е и произнасянето на въззивния съд, поради което поставените от касатора въпроси касаещи компетентният съд да се произнесе относно незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, относно искове по чл.1 ЗОДОВ и връзката им с исковете по чл.49, вр.45 ЗЗД са ирелевантни са предмета на настоящия спор и поради това не отговарят на изискванията за общо основание за допустимост, разяснени в т.1от ТР №1 от 19.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
Не отговорят на така посочените изсквания и втората група, поставени от касатора въпроси, тъй като в текста на същите се съдържат условия, които не са приети за установени от възизвния съд – а именно, че липсват елементи от фактическия състав на деликта – противоправно поведение и причинна връзка между извършения деликт и настъпилата вреда,а и касаят начина на доказване. Съгласно т.1 от цитираното ТР по т.д.№ .№ 1/2009г., поставеният материалноправен или процесуално правен въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281 т.3 ГПК. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт може да се извършва едва и само ако той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба по чл.290 ал.1 ГПК. В конкретният случай, въззивният съд е уважил предявения иск /в съответния размер/ след като е преценил, въз основа на всички ангажирани по делото доказателства, че са налице елементите от фактическия състав на деликта, включително и противоправно поведение, и причинна връзка, като този правен извод не може да бъде проверяван в настоящето производство.
С оглед изхода от спора, направеното от ответната страна искане и на основание чл.78 ал.3 ГПК, следва да се присъдят установените като реално направени разноски за адвокатско възнаграждение: „за изготвяне на отговор на касационната жалба” по делото, в размер на 1000лв.
Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд, като счита, че не са налице основанията по чл.280 ал.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2100 от 6.08.2018г. по в.т.д. № 5046 по описа за 2017г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА „Агенция Митници” гр.София,ул.”Раковски” № 47, п.к.1202, представлявана от директора да заплати на „Дирекс”ЕООД гр.Пловдив], ЕИК 160105195, представлявано от управителя К. сумата от 1 000лв. /хиляда лева/,направени разноски за адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :