4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 164
С., 07.02. 2013 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на четвърти февруари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: С. Димитрова
М. Фурнаджиева
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 992/2012 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Производствено -потребителна кооперация „К.” [населено място] против въззивно решение № 80 от 27.04.2012 г. и допълнително решение № 121 от 12.06.2012 г. по гр. дело № 95/2012 г. на Варненски апелативен съд, с което е отменено решение № 184 15.12.2011 г. по т.д. № 268/2011 г. на Шуменски окръжен съд в частта, с която е отхвърлен иска до размер на 8392,53 лв. обезщетение за вреди от претърпени загуби и до размер на 8745,47 лв. обезщетение за вреди от пропуснати ползи и П. „К.” е осъдена да заплати на [фирма] [населено място] на основание чл. 49 ЗЗД обезщетение за вреди в размер на 8392,53 лв. от претърпени загуби и обезщетение за вреди от пропуснати ползи в размер на 8745,47 лв. причинени в резултат от авиационно пръскане с хербициди, възложено от кооперацията на 16.04.2010 г. върху грахово насъждение от 164 дка в местността „К.” землището на [населено място] ведно със законна лихва, считано от предявяване на исковата молба 28.04.2011 г. до окончателно изплащане на задълженията и е потвърдено решението в частта, с която е отхвърлен иска за разликата над 8392,53 лв. до предявения размер 16 777,20 лв. – претърпени загуби и за разликата над 8745,47 лв. до 44 000 лв. предявен като частичен от 246 000 лв.- пропуснати ползи.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че с обжалваното решение в противоречие с Постановление № 17/1963 г., т. 3 на Пленума на ВС Постановление № 7/1958 г. на Пленума на ВС и Постановление № 7/1959 г., т. 7 на Пленума на ВС е разрешен въпроса за материалноправната легитимация на лицето, което следва да носи отговорността за вреди в хипотезата, когато по договор между две предприятия едното е възложило на другото определена работа, при извършването на която настъпят вреди – приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответникът [фирма] [населено място] в писмен отговор оспорва основанието за допускане на касационно обжалване. Позовава се на Постановление № 7/1958 г., Пленум на ВС с твърдение, че пострадалият има възможност да предяви иска за обезщетение солидарно срещу непосредствения извършител и лицето, което му е възложило работата, или по избор срещу един от тях. Изложени са съображения и по съществото на спора в подкрепа правилността на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е разгледан иск по чл. 49 ЗЗД намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят се позовава на три Постановления на Пленума на ВС – № 7/29.12.1958г. по приложението на чл. 49 ЗЗД; № 7/30.12.1959г. относно гаранционно – обезпечителната отговорност на лицата възложили другиму извършването на работа за вредите причини при и по повод на тази работа и № 17/18.11.1963г. т.3 относно някои въпроси по приложението за закона при отговорността за непозволено увреждане.
Отговорността на ответната кооперация – жалбоподател произтича от Постановление № 7/1958 год. на Пленум на ВС и Постановление № 7/1959 г. на Пленум на ВС, според които отговорността по чл. 49 ЗЗД е за чужди виновни противоправни действия, тя има обезпечително-гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица. Лицето, което е възложило работата, във връзка с която са причинени вредите, може да се освободи от тази отговорност, ако се установи, че лицето на което е възложена работата не е причинило никаква вреда; ако неговите действия не са виновни и противоправни; или ако вредата не е причинена при и по повод на възложената му работа. Лицата, които са възложили работата, във връзка с която са причинени вредите не могат да правят възражение, че не са виновни в подбора на лицето и да се позовават на други лични основания за освобождаването им от отговорност.
Искът на пострадалия е предявен против кооперацията възложила пръскане на нейни култури с хербицидни препарати, при изпълнението на която дейност от трето лице – изпълнител са засегнати грахови насаждения на ищеца. Искът на пострадалия намира правното си основание в разпоредбата на чл. 49 ЗЗД – квалификация дадена и с обжалваното решение в съответствие с цитираната задължителна съдебна практика на ВКС.
Постановление № 17/18.11.1963г. на Пленума на ВС разглежда различни хипотези при отговорността за непозволено увреждане по приложението на чл. 49 ЗЗД във вр. с чл. 50 ЗЗД, чл. 53 ЗЗД и чл. 45 ЗЗД, като в т. 3 е разгледан въпрос за отговорността от непозволено увреждане, когато по договор между две предприятия едното е възложило на другото определена работа, при извършването на която настъпят вреди. Хипотезата урежда отговорността между предприятията по сключения между тях договор, определена от вида на договора и постигнатата договореност. В процесния случай изпълнителят по възложено от ответната кооперация пръскане не е привлечено като страна в производството, поради което цитираното постановление не се прилага.
Предвид изложеното следва да се приеме, че поставеният от жалбоподателя въпрос за пасивната материалноправната легитимация с обжалваното решение не е разрешен в противоречие с цитираната от жалбоподателя съдебна практика на ВКС, което изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване. Правната квалификация е определена точно и законът е приложен правилно към установените по делото факти.
С оглед изхода на делото жалбоподателят ще следва да заплати съдебни разноски на другата страна за настоящето производство в размер на 960 лв. адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 80 от 27.04.2012 г. и допълнително решение № 121 от 12.06.2012 г., постановени по гр. дело № 95/2012 г. на Варненски апелативен съд.
ОСЪЖДА Производствено – потребителна кооперация „К.” [населено място] да заплати на [фирма] [населено място] съдебни разноски за настоящето производство в размер на 960 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ